Решение № 461 от 19.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. П., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000538 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 309 от 09.07.2024 година, постановено по т. дело № 345/2022 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдена „ЗК У. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Т. А.“ №**, да заплати на „К. М. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., обл. П., п.к. ****, ул. "Е. П." №*, сумата от 124 075,68 лева, представляваща остатък от застрахователно обезщетение за погинал товар - мултифункционални устройства за риболов /цветен сонар, автопилот, GPS/, както следва: 84 броя /7 кашона от по 12 броя в кашон /устройство F. F.

T* 500; 60 броя /5 кашона от по 12 броя в кашон /устройство F. F. T*

640;

24 броя /2 кашона от по 12 броя в кашон/ устройство F. F. T*

740; 36 броя /3 кашона от по 12 броя в кашон/ устройство F. F. T* ***, дължимо на основание възникнало застрахователно правоотношение между страните, основано на абонаментен договор за застраховка на товари Карго по абонаментна полица № ***********, сключена между ответното дружество и 1

„Ш.“ ЕООД, както и Декларация - заявка от ищеца до „Ш.“ ЕООД от 08.06.2021 г., за сключване на застраховка на товари по време на превоз, съгласно условията на абонаментнr полицr *********** и *********** за превоз на товари, възложени на „Ш.“ ЕООД, ведно със законната лихва за забава върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлен е искът до пълния предявен размер от 125 795.86 лева.

Осъдена е „ЗК У. АД, ЕИК *********, да заплати на „К. М. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 12 338.64 лева, представляваща обезщетение за забава върху присъдената главница от 124 075,68 лева, считано от 17.06.2021 г. до 09.06.2022 г. - датата на депозиране на исковата молба. Отхвърлен е акцесорният иск в останалата му част до пълния предявен размер от 12 509,71 лева.

Осъдена е „ЗК У. АД, ЕИК *********, да заплати на „К. М. Б.“ ЕООД, ЕИК сумата от 11 606.78 лева, представляваща разноски, направени в производството по делото.

Осъдено е „К. М. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „ЗК У. АД, ЕИК *********, сумата от 18, 50 лева, разноски за производството съобразно отхвърлената част от предявените претенции.

Срещу така постановеното решение в осъдителните му части е подадена въззивна жалба от ответника по делото „ЗК У. АД, ЕИК *********.

Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.

Поддържа се, че в първоинстанционното производство искът не е доказан нито по основание, нито по размер, а при постановяване на решението не били преценени в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Според жалбоподателя не били установени твърденията на ищеца за повреди по всички устройства от всички 17 броя кашони с деформации и разкъсвания.

Посочено е, че видно от снимковия материал, направен от изпратения от ЗК „У.“ АД авариен комисар, била компрометирана само външната опаковка – кашона, в който се намирали отделните опаковки на всеки продукт, които също били обезопасителни и предпазвали от удари и сътресения. Поддържа се, че с поведението си ищецът е попречил за установяване на стойността на увредените сонари, както и на остатъчната стойност на тези от тях, които не са напълно погинали, а са проявили определени дефекти, тъй като ги е 2 бракувал. Сочи се, че вещите лица от съдебно-техническата експертиза не са специалисти по такъв тип устройства. Оспорен е изводът, че сонарите нямат остатъчна стойност, основани на твърдението, че предвид стандарта, критериите и фирмената политика те не подлежат на гаранция и не следвало да се предлагат на пазара от официален представител на производителя.

Посочено е, че при артикули с деформирана опаковка не следва да се претендира пълна загуба, а се прилага само процент обезценка за нарушен търговски вид или преопаковане. Твърди се, че ищецът е възпрепятствал доказването на физическото увреждане на устройствата, като ги е унищожил, въпреки дадените указания от аварийния комисар в разменената кореспонденция между него и ищеца за запазване на всички стоки, обект на претенцията, във вида, в който са, до окончателно уреждане на случая. Според жалбоподателя застрахованият не е положил никакви усилия за минимизиране на загубите, като по този начин е нарушил т. 16 от Институтските клаузи, според които по отношение на загуба застрахованият е длъжен да вземе такива мерки, които биха били разумни с цел предотвратяване или намаляване на такава загуба. Нарушено било и задължението му по второто предложение на същата точка да осигури правилно запазване и упражняване на всички права срещу превозвача, лицата, на които стоката е оставена на отговорно пазене или други трети лица. Нарушени били и задълженията му по т.7.4. от Общите условия в случай , че щетите са причинени от трети лица, да извърши необходимите формалности, за да запази правата срещу тези лица и да представи на застрахователя всички притежавани от него документи в тази връзка. Не било ясно на база на какви данни и събрани по делото доказателства съдът е изчислил размера на дължимото обезщетение, което съгласно т.8.1. от приложимите Общи условия било равно на действителния размер на загубата и/или щетата на застрахования товар, който в случая не можел да бъде установен. Становището на производителя на сонарите за невъзможност за реализиране на дефектиралите продукти на вторичния пазар и несъгласието му с тяхното запазване не означавало, че застрахователят е длъжен да покрие пълната загуба съгласно Общите условия. С въззивната жалба е направено и възражение за това, че не било установено дали изпратената пратка не е съдържала дефектни устройства. Това са оплакванията, въз основа на които жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново 3 по същество, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове и да му се присъдят разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „К. М. Б.“ ЕООД с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и за присъждане на разноски за въззивното производство. В отговора са развити подробни съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя, основани на анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване, а именно от ответника срещу първоинстанционното решение в осъдителните му част. При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.

Производството по делото е образувано по искова молба на „К. М. Б.“ ЕООД срещу ответника „ЗК У. АД. Главният иск, предявен по делото, е за заплащане на остатък от дължимо обезщетение в размер на 125795,86 лева с ДДС по застрахователен договор между страните за погинал товар, след приспадане на извънсъдебно заплатената от застрахователя сума от 28168,68 лева с ДДС / общо 128 303,78 лева без ДДС, респ. 153964,54 лева с ДДС.

Погиналият товар, за който се претендира обезщетението, е описан подробно на стр. 3 от исковата молба по вид и стойност и включва сонари марка Т. различни модели, а именно 66 броя модел ** 500 на стойност 19237,68 лева без ДДС; 22 броя модел ** 740 на стойност 27835,06 лева без ДДС; 32 броя модел ** 750 на стойност 51249,92 лева без ДДС и 52 броя модел ** 640 на 4 стойност 29981,12 лева без ДДС. За тези устройства се твърди, че са бракувани, след като са повредени по време на превоза от К. до Б., с място на разтоварване град П., кв. К., складова база „Т. К.“ № **. Ищецът възложил на спедитора и превозвач „Ш.“ ЕООД превоза на товари, сред които и процесните устройства, намиращи се в 17 броя кашони, съдържащи: 84 броя /7 кашона от по 12 броя в кашон / устройство F. F. T* 500; 60 броя /5 кашона от по 12 броя в кашон /устройство F. F. T* 640; 24 броя /2 кашона от по 12 броя в кашон/устройство F. F. T* 740; 36 броя /3 кашона от по 12 броя в кашон/ устройство F. F. T* 750. Доставчик на тези устройства бил Y. E. C. L., а за извършване на посочената превозна услуга били издадени авио товарителница *** -********/09.06.2021 година и товарителница **************.

На настоящия етап от производството, при липса на въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, размерът на претендираната главница е 124 075,68 лева с включен ДДС.

Във въззивното производство е безспорно между страните, а и с представените писмени доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между дружеството - ищец „К. М. Б.“ ЕООД и ЗК „У.“ АД по застраховка Карго – Товари по време на превоз.

Със събраните по делото доказателства се установява съдържанието на застрахователното правоотношение, въз основа на което ищецът претендира от ответното застрахователно дружество обезщетение за увреден по време на превоза товар, включително покритите застрахователни рискове и задълженията на страните при настъпване на застрахователно събитие. Те ще бъдат обсъдени от съда с оглед поддържаните във въззивната жалба доводи, свързани с отказа на застрахователя да заплати пълната стойност на описаните сонари, бракувани поради увреждането им по време на транспорта.

Между дружеството „Ш.“ ЕООД, на което ищецът е възложил извършването на превоза на процесните товари и ответното застрахователно дружество ЗК „У.“ АД има сключен абонаментен застрахователен договор, включващ абонаментна Карго застраховка на товари и куриерски пратки, превозвани от „Ш.“ ЕООД в качеството му на спедитор. Безспорно е между страните, че отношенията помежду им се уреждат съобразно клаузите на абонаментна застрахователна полица Карго ***********, с валидност от 5

01.01.2021 година до 24 часа на 31.12.2021 година.

В т. 1.1. на тази застрахователна полица е посочено, че тя е приложима за товари и куриерски пратки / малки пакети до 30 килограма/ от всякакъв вид, с изключение на изброените в чл. 1.2., като териториалното покритие е посоченото в чл. 2.1.

Съгласно апликация № *********** за процесния превоз, възложен от ищеца на „Ш.“ ЕООД са приложими клаузите на този застрахователен договор. Това е така, тъй като става дума за превоз на товари извън предвидените в чл. 1.2. изключения, а именно за превоз на мултифункционални устройства за риболов, попадащ в териториалния обхват на договора - от К. до Б., както и във времевия обхват – товарителницата е от ******** година.

В отношенията между страните, след изразено съгласие / декларацията – заявка за застраховка на стр. 35/ и заплащане от ищеца на дължимата застрахователна премия за застраховка на процесния товар / фактурата на стр.

525/, са приложими наред с клаузите на абонаментна застрахователна полица Карго *********** и Общите условия към нея от 03.07.2014 година, както и специалните условия и клаузи, което е отразено в представеното потвърждение за приемане и съгласие на стр. 75.