Решение № 1114 от 10.12.2025, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Стара Загора, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530101828 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск от чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД от В. П. С. против Прокуратурата на Република България и ОД на МВР - Стара Загора, с което се претендира солидарно заплащане на сумата от 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /причинени му от повдигнатото и поддържано против него обвинение в извършване на престъпление, като производството против него приключило с Постановление от 18.04.2024г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 1228зм-139/2023г. по описа на сектор Пътна полиция - при ОД на МВР-Стар Загора, прокурорска преписка № 4501/23г./, ведно със законната лихва от 18.04.2024г. до окончателното заплащане на сумата, както и 639,16лева - обезщетение за имуществени вреди - заплатени от него разходи за извършване на химическа експертиза по наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2024г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е представен писмен отговор от Районна прокуратура - Стара Загора, в който оспорват изцяло предявените искове. На ищеца не било повдигнато обвинение. Наказателното производство било проведено в разумен срок, не е повдигано обвинение, не са налагани мерки на процесуална принуда, производството е приключило на досъдебно фаза. Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор от ОД на МВР - Стара Загора, в който се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Молят да бъдат отхвърлени изцяло като такива.

Ищецът твърди, че на 27.04.2023 г. било образувано досъдебно производство №1228зм-139/2023 г., по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора /прокурорска преписка № 4501/2023 г., по описа на Районна прокуратура Стара Загора/, водено против ищеца за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - за това, че управлявал МПС - лек автомобил марка БМВ, с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дръг тест 5000“, който отчел положителен резултат за 1 амфетамини. На същия ден, след извършената проверка с техническо средство, по желание на ищеца, същият бил отведен в Центъра за спешна медицинска помощ - Стара Загора, където дал кръв за изследване.

Близо една година по-късно, на 02.04.2024 г., в Националния институт по криминалистика на МВР, център за експертни криминалистични изследвания била извършена експертиза № 24/ТКХ-101/02.04.2024г., от заключението на която се установявало, че в представената за изследване кръв не било доказано наличието на амфетамини. За изготвянето на същата била съставена сметка от 02.04.2024 г., която видно от разписка № 0200021873546604 била платена в цялост на 24.04.2024 г.

Въз основа на експертното заключение, с влязло в законна сила Постановление от 18.04.2024 г., Районна прокуратура Стара Загора прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 1228зм-139/2023 г., по описа на сектор Пътна полиция” към ОД на МВР - Стара Загора /прокурорска преписка № 4501/2023 г., по описа на Районна прокуратура Стара Загора/ водено против ищеца за престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК, тъй като не бил осъществен състава на престъплението, визиран в разпоредбата на чл. 343б, ал.3 от НК.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябвало в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2/ съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, или наказателното производство да е прекратено с постановление за прекратяване, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3/ подсъдимият да е претърпял вреди и 4/ причинените вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата и ОД на МВР за повдигане на незаконно обвинение била обективна, като тя не била предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата или администрацията - арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябвало да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство било образувано срещу определено лице /както било в случая/, а впоследствие производството бъде прекратено поради това, че не било извършено престъпление бил осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което било образувано наказателно производство, търпяло вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството било прекратено без да му било повдигнато обвинение /така решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 892/2015 г., IV г.о., решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/2011 г., II г.о., решение № 341/05.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2011 г., IV г.о./. Също в решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5215/2015 г., III г.о. било прието, че без значение за възникване на отговорността било обстоятелството дали прекратяването и извършено преди или след като на лицето било повдигнато обвинение.

Лицето, срещу което било образувано наказателно производство, търпяло вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството било прекратено преди да му е повдигано обвинение. Важен бил фактът на засягане на личната сфера, който настъпвал от момента, в който спрямо съответното лице се извършвали действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство - а не формалното му привличане в качеството на обвиняем /чл. 54 НПК/ по реда на НПК. Затова, когато досъдебното производство било образувано срещу конкретно лице /с посочване на името му/ и то било разпитано като свидетел - както било в случая /т.е. е извършено действие по разследване срещу него и с участието му/, въпреки че не било привлечено като обвиняем по 2 предвидените форма и ред, следвало да се счита, че била ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяване на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност то можело да претърпи вреди, отговорна за които била държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Следвало да се има предвид също, че въпросът дали Прокуратурата може да отговаря за вреди, причинени от действията на органи на МВР като разследващи органи, получил положителен отговор в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, което гласяло, че процесуален субституент на Държавата по искове с правно основание чл.2.ал.1.т.З ЗОДОВ бил само прокуратурата на Република България, а отговорността била обективна. В този смисъл била и константната практика на ВКС - Решение №253 от 27.10.2016г., постановено по гр. д. №457/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО; Решение №490 от 3.01.2013г., постановено по гр. д. №1427/2011г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО; Решение №95 от 08.05.2011 г., постановено по гр. д. №849/2010г. по описа на ВКС. ГК, III ГО. и др. В същите било застъпено становището, че всъщност принципът бил обратен - Прокуратурата отговаря, а структурите на МВР, с които разследващият орган бил в правоотношение (служебно или трудово), също могат да бъдат ответници по иска, като тяхното участие или неучастие в процеса било без значение. Това не било случайно, защото преди наказателното производство да премине в съдебна фаза само прокурорът можел да го прекрати, разследващият орган нямал такива правомощия.

Така, с оглед на гореизложеното, вследствие на незаконосъобразно воденото срещу ищеца наказателно производство, същият претърпял неимуществени вреди - били уронени честта и достойнството му, засегнати били доброто му име и авторитетът му. Ищецът изпитал голямо унижение и срам от това, че срещу него се водило наказателно производство. Срамувал се да общува със семейството и приятелите си и избягвал контакти с тях. Близките му не му вярвали, че не употребил наркотични вещества и значително намалили доверието си към ищеца. Освен това ищецът бил професионален шофьор и с това си изкарвал хляба, следвало да се извинява пред работодателят си и да си сменя длъжността, с по-ниско заплатена.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не била абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. При определянето на размера на обезщетението, съдът следвал да прецени характера и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които станало, причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната към момента на увреждането и др.

Освен неимуществени вреди, ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на 639.16 лв., представляваща стойността на извършената в хода на наказателното производство химична експертиза. Тъй като липсвала процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес, разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал1, т.З от ЗОДОВ, се явявали за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължала обезщетение за основание чл.4 ЗОДОВ (В този смисъл Решение № 725 от 06.08.2024 г. по гр.д. № 533/2024 г. на Районен съд Стара Загора).

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължали обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали били причинени виновно от длъжностното лице, което отличавало този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. В случая несъмнено съществувала пряка причинно-следствена връзка между понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се засягането на неговите чест, достойнство, добро име и 3 авторитет и имуществени вреди, изразяващи се в заплатена химична експертиза, от една страна и и неправомерно воденото срещу него ДП от друга, тъй като с тези актове и действия ищецът бил обект на разследване за извършено умишлено престъпление. В правната сфера на ищеца били нанесени неимуществени и имуществени вреди, които подлежали на репариране независимо от това дали определено длъжностно лице действало виновно, или не. В ал.2 на чл.4 от ЗОДОВ изрично било предвидено, че когато искът бил предявен срещу няколко ответници, те отговаряли солидарно.

На основание с чл.86, ал.1. вр. с чл.84. ал.З от ЗЗД ответниците следвало да заплатят и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на прекратяване на наказателното производство - 18.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата (В този смисъл решение № 197/17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1211/2010 г.. III г.о. решение № 184/26.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 7127/2014 г.. IV г.о., решение №353/06.11.2015 г. на ВКС по гр,д. № 892/2015 г., IV г.о. и др.)

Моли съдът да постанови решение, с което: да осъди Прокуратурата на Република България, с БУЛСТАТ: 121817309, с адрес: гр. София, ***, представлявана от изпълняващ функциите на Главен прокурор на Република България Борислав Сарафов и ОД на МВР - Стара Загора, с адрес: гр. Стара Загора, ***, представлявана от Директора ст. комисар Красимир Х., да заплатят при условията на солидарност на В. П.