Решение № 2267 от 18.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2267 гр. Варна, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110103757 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *,с която срещу „*“ АД, ЕИК 831607255, със седалище и адрес на управление: с. *, са предявени кумулативно обективно съединени искове за:

1/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на уволнението на ищеца от страна на ответника със Заповед № */*г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;

2/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови възнаграждения за периода 24.01.2025 г. – 23.07.2025 г. в размер на 1 878,65 лв. на месец (след допуснатото изменение на иска) или общо сумата от 11 297,89 лв. /единадесет хиляди двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, на основание чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. чл. 225 КТ.

Прието е за съвместно разглеждане релевираното от „**“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. *, срещу от В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, евентуално възражение за ПРИХВАЩАНЕ на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 11 297,89 лв. със заплатените на ищеца и подлежащи на връщане при уважаване на исковете по чл. 344 КТ обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер от 3 757,30 лв. /три хиляди седемстотин петдесет и седем лева и тридесет стотинки/.

В исковата молба ищецът В. М. Д. твърди, че с ответника са сключили Трудов договор № */*г., по силата на който е бил назначен в ответното дружество на длъжност „**“ – отдел *, с място на работа – гр. *и срок на договора – 6 месеца, след изтичането на които се трансформирал в договор за неопределено време, с основно месечно възнаграждение в размер на 1 300 лв. Сочи, че съгласно длъжностната си характеристика е отговарял за техническото състояние и експлоатация на всички ПМА, да приема новозакупените, да води отчет на ПМА в търговската мрежа, да извършва текущи и основни ремонти, да контролира качеството на напитките. Счита, че без тази длъжност ответникът не бил могъл да контролира експлоатацията на ПМА и качеството на предлаганите под името му напитки.

Излага, че с ДС от 12.11.2023 г. основното трудово възнаграждение на ищеца е повишено на 1

1845 лв. и длъжността му е променена на „*“. Твърди, че със Заповед № */*г., връчена му на 23.03.2025 г., работодателят е съкратил щата на дружеството, чрез закриване на трудова функция на длъжността – „*“ в зона *в организацията на предприятието, като със същата заповед му е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.

2 КТ, считано от денят, следващ датата на връчване на служителя, т.е от 24.01.2025 г. Сочи, че работодателят е разпоредил да му се изплатят обезщетения по чл. 220 и чл. 224 КТ.

Излага, че в мотивите към заповедта работодателят е изложил, че няма необходимост от съществуването на длъжността „**“ на пълен работен ден в зона *и е съкратил всички щатни бройки. Сочи, че по щатно разписания длъжността му съществува към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като за поддръжката на техническото състояние и експлоатация на всички ПМА, собственост на ответника, последният е ангажирал и външни фирми, които да се заемат с това, защото без поддръжка ответникът няма как да предлага напитките си и да контролира качеството им. Твърди, че липсва реално съкращаване на щата за тази длъжност. Счита, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ може да се приложи след влизане в сила на ново щатно разписание, като случая не бил такъв.

Закриването на щата и прекратяването на трудовия договор са се случили с една и съща заповед, поради което фактическият състав към датата на прекратяване не е бил настъпил.

Счита, че трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да е изчерпано действието на старото щатно разписание. Отделно сочи, че ищецът е заемал длъжността „*“, а не длъжността „*-*“, за която е съкратен щата, поради което само на това основание заповедта за уволнение е незаконосъобразна. Излага, че е останал без работа поради уволнението, поради което работодателят му дължи обезщетение. Моли за отмяна на уволнението, заплащане на обезщетение и присъждане на разноските по делото.

Ответникът „**“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че исковете са недопустими, защото са предявени след изтичане на законовия двумесечен срок за обжалване на заповедта за уволнение. Твърди, че е налице реално съкращаване на щата за цялата длъжност „**“, отговаряща на „*“ за зона „*“. Счита, че съкращаването на щата е валидно и реално, видно от протокол за решения на Съвета на директорите на дружеството от 25.01.2025 г. Излага, че с решението работодателят е изменил съществуващото щатно разписание и организационна структура на дружеството и е одобрил ново такова, което отразява направените промени и съкращаването на всички щатни бройки за тази длъжност. Посочва, че съкращаването на щата е направено още на 20.01.2025 г., а не с процесната заповед за уволнение, която влизала в сила от датата на постановяването й – 21.01.2025 г. Сочи, че съкращаването на щата е реално, защото за зона „*“ не са наемани служители на същата или сходна длъжност, след съкращаване на щата, като задълженията, присъщи за тази длъжност, се изпълняват от външен доставчик – „*“ ЕООД, съгласно споразумение за дистрибуция от 24.04.2024 г. Цитира съдебна практика в този смисъл. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че се касаело за различни длъжности, доколкото тяхното наименование е вътрешно структурно за работодателя, но шифърът е един и същи НКДП 2011. Посочва, че доколкото са съкратени всички щатни бройки, то процедура по подбор не е задължителна, като ищецът не е и релевирал такова възражение. Твърди, че ищецът не може да оспорва уволнението на други основания, непосочени в исковата молба. Цитира съдебна практика в този смисъл. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за оставяне без работа. В условията на евентуалност, ако този иск бъде уважен, релевира възражение за прихващане със заплатените от него обезщетения по чл. 220 и чл. 222 КТ. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.

Допуснато е изменение на паричния иск за заплащане на обезщетение.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Допуснато е изменение на размера на възражението за прихващане. Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на 2 страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Трудов Договор № */*г. /л. 9-10, л. 65-67/ се установява, че на 01.03.2021 г. „*“ АД, като работодател, е възложил на В. М. Д., като служител, да изпълнява в дружеството в отдел маркетинг и развитие на пазара длъжността *. Договорът е със срок на изпитване 6 месеца, работно време – пълен работен ден от 8 часа и БТВ в размер на 1 300 лв., заедно с поощрителни възнаграждения. Представена е длъжностна характеристика на т* от 01.03.2021 г. /л. 8, л. 44, л. 46/. Представена е Справка от 22.02.2021 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ /л. 11, л. 37-38, л. 42-43/.

От допълнително споразумение № *от *г. към Трудов Договор № *от *г. /л. 45/ се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на служителя се определя в размер на 1 845,43 лв. и ДВ от 1.80% за придобит трудов стаж и професионален опит.

Представена е длъжностна характеристика на техник ПМА от 23.04.2023 г. /л. 47/.

От Бланково споразумение за дистрибуция, в сила от 01.05.2024 г. с № *г. /л. 29 - 35/ се установява, че „**“ АД е възложил на „*“ ЕООД дистрибуция на продуктите на дружеството. Представен е Анекс от 01.05.2024 г. /л. 36/.

От Допълнително споразумение № *от *г. към Трудов Договор № *от *г. /л. 39/ се установява, че от дата 12.11.2024 г. за място на работа на В. М. Д. се определя отдел търговски операции, зона *със срок на договора – неопределено време. Представена е длъжностна характеристика на т* от 12.11.2024 г. /л. 40-41/.

От Протокол за решения на съвета на директорите на „*“ АД от *г. и Приложение към него /л. 24-26/ се установява, че е взето решение за съкращаване на щата, като се променя щатното разписание и структурата на персонала на Дружеството в отдел „*“, зона *, чрез съкращаване на всички щатни бройки за длъжността „*“. Взето е решение за приемане на ново щатно разписание, както и решение за изпълнение на двете решения чрез прекратяване на трудовите договори на служителите, чиято длъжност се съкращава.

От Заповед № *от *г. на ИД на „*“ АД /л. 7 и 27/ се установява, че е наредено съкращаване на щата на дружеството чрез закриване на трудовата функция на длъжността „*“ с код по НКПД 31153032 в зона *в организацията на предприятието. Прекратено е трудовото правоотношение на В. М. Д., заемащ длъжността „т*“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ /съкращаване на щата/, считано от деня, следващ връчването на заповедта.

Разпоредено е да се заплатят на служителя всички обезщетения. Към заповедта са изложени мотиви, че няма необходимост от съществуването на щатна длъжност „*“ на пълен работен ден за извършване на работата по трудовата функция в зона *на предприятието. Всички щатни бройки се съкращават и трудовата функция в зоната се закрива. Няма пълно или частично припокриване на основните характерни служебни задължения с други длъжности в тази зона на дружеството, поради което не се налага да се извършва подбор. Съкращението се извършва с оглед постигане на по-висока ефективност на дейността на дружеството и подобра организация на труда, и с оглед повишаване производителността. Това налага прекратяването на трудовото правоотношение с лицето, заемащо понастоящем длъжността „*“ в зона *, която е негово място на работа. Представена е декларация от 22.01.2025 /л. 28/ Представени са банкови извлечения и фишове за изплатени заплати и обезщетения в полза на служителя В. М. Д. /л. 48-50/. Представена е справка за актуалното състояние на трудовите договори в предприятието /л. 52-63/. Представена е разлика между щатното разписание преди 20.01.2025 г. и след това. /л. 64/, от която се установява, че двете налични щатни бройки на длъжност * в гр. Варна са съкратени.

Представени са извлечение от регистрационна карта на В. Д. от Агенция по заетостта, Справка за актуално състояние на трудовите договори към 05.05.2025 г., Справка за осигуряване и декларации /л. 83-85/ от които се установява, че ищецът не е започнал работа. В съдебно заседание на 04.06.2025 г. е представена трудовата книжка на ищеца в оригинал, от което се установява, че в същата няма вписвания след прекратяването на процесното трудово правоотношение от 23.01.2025 г.

3

От Договор за покупко-продажба на оборудване № 494/06.03.2025 г. се установява, че „*“ АД продава на „*“ ЕООД съоръжение, съгласно Приложение № 1 /л. 88-92/. Представена е Фактура от 29.04.2025 г. /л. 87/, издадена от „*“ АД на „*“ ЕООД за продажба на ПМА по опис втора употреба. Представено е и платежно нареждане от „*“ ЕООД към „**“ АД за сумата от 69 952,80 лв. /л. 100/

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 95-97/ се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца е 11 297,89 лв., като БТВ на ищеца е било 1 878,65 лв. Размерът на заплатените от работодателя на работника обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ е 3 757,30 лв.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 105/ се установява, че работи в предприятието на ответника, като е ръководител на отдела, в който е работил ищецът до средата на януари 2025 г. Неговата длъжност се е изразявала в това да поддържа, инсталира и профилактира апарати в хотелите, които са клиенти на дружеството на *.