Решение № 19049 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19049 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110120151 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът „Д.О.З.“ ЕАД твърди, че по договор за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования респ. на сервиза, извършил ремонта, сума в размер на 1823,88 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Б.“, с рег. № *** (рег. № ***), настъпили в резултат от ПТП на 14.01.2025 г. в гр. Благоевград, на ул. „***“. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. марка „***“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество, който при извършване на маневра за паркиране удря паркирания л.а. марка „Б.“. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената на 13.08.2025 г. от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер 1838,88 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), като заплатил сумата от 619,52 лв. на 01.10.2025 г. и останал задължен за сумата от 623,44 евро. Ищецът моли за осъждането на ответника да му заплати посочената сума от 623,44 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.07.2026 г., до окончателното плащането. Претендира разноски.

Ответникът З.О.З.“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер. Ответникът не оспорва, че е застраховател на гражданската отговорност за л.а. марка „***“, с рег. № ***, валидна към датата на ПТП, както и че ищецът е застраховател по договор за застраховка „Каско” на л.а. марка „Б.“, с рег. № *** (рег. № ***), в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на МПС, застрахован при ответника, е настъпило твърдяното ПТП, както и че ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в сочения размер. Поддържа, че е заплатил на 1 ищеца по процесната щета сумата от 619,52 лв., до който размер счита, че е отговорността му. Твърди, че размерът на определеното обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на действителните вреди. Излага, че позиция „фар ляв ксенон“ е увреден със степен „полиране“. Счита, че сумата от 1000 лв. за ремонт на фар по желание на клиента следва да отпадне от регресната претенция. Счита, че цените на труд, боя и материали, демонтажмонтаж, възстановителни операции и нови части не отговарят на средните пазарни цени към датата на ПТП. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение размера на вредите, в това число наличие на обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение по цени над средните пазарни стойности, както и причинно-следствената връзка на вреда – ремонт на „фар ляв ксенон“, с ПТП, са обявени за безспорни и с това, ненуждаещи се от доказване, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. За безспорно и с това ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че ответникът е извършил извънсъдебно плащане по щетата в размер 619,52 лв.

Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане.

За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.

Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се 2 вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части (в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част), поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978 г. на Пленума на ВС (съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта).

От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка „Б.“, с рег. № *** (рег.

№ ***), изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1782,46 лв., а с включени ликвидационни разноски в размер 15 лв. възлиза на 1797,46 лв. От заключението се установява още, че щетите, нанесени на МПС Б. М5501, рег. № *** (E 7117 HP), се намират в причинноследствена връзка с механизма на получаването им при конкретното пътнотранспортно произшествие. Вещото лице уточнява още, че ляв фар е даден за полиране и не е подменян при ремонта, а след диагностика за подмяна е предвиден модулът на управление към фар ляв. Съдът кредитира заключението на САТЕ, доколкото същото не е оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки събрания по делото доказателствен материал. До приключване на съдебното дирене ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за наличие на обстоятелства, налагащи изплащане на обезщетение по цени над средните пазарни стойности.

Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът на действителните вреди – сумата от 1782,46 лв. На основание чл.

411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 1797,46 лв.

Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 619,52 лв. преди завеждане на настоящия иск, поради което искът за разликата от 1177,94 лв., равняваща се на 602,27 евро, следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер от 623,44 евро.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска, в размер 375,37 евро, представляващи заплатена държавна такса (25,56 евро), депозит за САТЕ (150 евро), както и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение (213 евро).

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на 3 разноски има ответникът, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 8,57 евро, представляващи депозит за САТЕ (150 евро), както и юрисконсултско възнаграждение (102,26 евро), определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З.О.З.“ АД, ЕИК *** да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 411 КЗ сумата от 602,27 евро, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Б.“, с рег. № *** (рег. № ***), настъпили в резултат от ПТП на 14.01.2025 г. в гр. Благоевград, на ул. „***“, ведно със законната лихва от 14.07.2026 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 623,44 евро, като неоснователен.

ОСЪЖДА З.О.З.“ АД, ЕИК *** да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 375,37 евро, разноски по делото.

ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на З.О.З.“ АД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8,57 евро, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4