Определение № 588 от 05.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500445 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 1322/12.09.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по гр. д. № 85/2025 г., поправено с Определение № 1349/16.09.2025 г., е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд – Плевен.

Частна жалба против определението е подадена от ищеца З. П. Т. с оплаквания за неговата незаконосъобразност. Предявените искове са с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за репариране на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди. Определението противоречи на Тълкувателно решение № 2/2014 г. – т. 2. Моли съда да отмени определението. Представено е допълнение към частната жалба, в което доводите за незаконосъобразност на обжалвания акт са доразвити.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

В исковата си молба, а след оставянето й без движение и в уточняващите молби, включително и в молбата, подадена от назначения адвокат по реда на чл. 95 от ГПК, З.

П. Т. твърди, че по обективни причини – водено срещу него наказателно производство, е пропуснал да подаде заявление за отпускане на пенсия за ОСВ в срок до 30.06.2003 г. по реда на Закона за пенсиите. Подал заявление на 01.12.2003 г., по което с 1 разпореждане от 12.01.2004 г. бил постановен отказ от РУСО – Плевен. Подал ново заявление на 20.01.2004 г. и с разпореждане от 22.01.2004 г. на осн. чл. 68, ал. 4 от КСО му била отпусната пенсия за ОСВ в размер на 81.40 лв. Счита така отпусната пенсия за неправилно определена, тъй като е следвало да бъде отпусната при условията на чл.

68, ал. 1-2 от КСО, на които той отговарял, предвид реалния му осигурителен стаж от 27 г. 3 м. и 24 дни. Счита действията на служителите на РУСО - Плевен за неправомерни и виновни, извършени в нарушение на АПК. В резултат на това неправомерно поведение той претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Исковете са предявени срещу Районно управление „Социално осигуряване“ – гр.

Плевен и ТП на НОИ – гр. Плевен - при условията на солидарност, както следва: за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между отпуснатата на осн. чл. 68, ал. 4 от КСО и изплащана съгласно разпореждането пенсия и действителната лична пенсия за ОСВ, която е следвало да му бъде отпусната при зачитане на действителния му осигурителен стаж и възраст към датата на разпореждането, за периода от 18.12.2003 г. до датата на предявяване на иска и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Претендира и законната лихва върху сумите от увреждането до окончателното изплащане.

Въз основа на така изложените факти и обстоятелства, напълно обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че предявените искове следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая вредите, които ищецът твърди да е претърпял и които претендира да бъдат обезщетени, са в резултат на индивидуални административни актове, които ищецът счита за незаконосъобразни - постановени в противоречие с относимите материални норми. С оглед на това, неприложима е хипотезата за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на работодателя съгласно чл. 49 от ЗЗД.

Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са подведомствени на административните съдилища съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, а съобразно правилата на местната подсъдност – чл. 133, ал. 1 от АПК, предявените от ищеца искове следва да бъдат разгледани от Административен съд – Плевен.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неподведомственост на делото на Окръжен съд - Плевен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1322/12.09.2025 г. на Окръжен съд - Плевен, поправено с Определение № 1349/16.09.2025 г., постановено по гр. д. № 85/2025 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500445 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 1322/12.09.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по гр. д. № 85/2025 г., поправено с Определение № 1349/16.09.2025 г., е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд – Плевен.

Частна жалба против определението е подадена от ищеца З. П. Т. с оплаквания за неговата незаконосъобразност. Предявените искове са с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за репариране на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди. Определението противоречи на Тълкувателно решение № 2/2014 г. – т. 2. Моли съда да отмени определението. Представено е допълнение към частната жалба, в което доводите за незаконосъобразност на обжалвания акт са доразвити.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

В исковата си молба, а след оставянето й без движение и в уточняващите молби, включително и в молбата, подадена от назначения адвокат по реда на чл. 95 от ГПК, З.

П. Т. твърди, че по обективни причини – водено срещу него наказателно производство, е пропуснал да подаде заявление за отпускане на пенсия за ОСВ в срок до 30.06.2003 г. по реда на Закона за пенсиите. Подал заявление на 01.12.2003 г., по което с 1 разпореждане от 12.01.2004 г. бил постановен отказ от РУСО – Плевен. Подал ново заявление на 20.01.2004 г. и с разпореждане от 22.01.2004 г. на осн. чл. 68, ал. 4 от КСО му била отпусната пенсия за ОСВ в размер на 81.40 лв. Счита така отпусната пенсия за неправилно определена, тъй като е следвало да бъде отпусната при условията на чл.

68, ал. 1-2 от КСО, на които той отговарял, предвид реалния му осигурителен стаж от 27 г. 3 м. и 24 дни. Счита действията на служителите на РУСО - Плевен за неправомерни и виновни, извършени в нарушение на АПК. В резултат на това неправомерно поведение той претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Исковете са предявени срещу Районно управление „Социално осигуряване“ – гр.

Плевен и ТП на НОИ – гр. Плевен - при условията на солидарност, както следва: за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между отпуснатата на осн. чл. 68, ал. 4 от КСО и изплащана съгласно разпореждането пенсия и действителната лична пенсия за ОСВ, която е следвало да му бъде отпусната при зачитане на действителния му осигурителен стаж и възраст към датата на разпореждането, за периода от 18.12.2003 г. до датата на предявяване на иска и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Претендира и законната лихва върху сумите от увреждането до окончателното изплащане.

Въз основа на така изложените факти и обстоятелства, напълно обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че предявените искове следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая вредите, които ищецът твърди да е претърпял и които претендира да бъдат обезщетени, са в резултат на индивидуални административни актове, които ищецът счита за незаконосъобразни - постановени в противоречие с относимите материални норми. С оглед на това, неприложима е хипотезата за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на работодателя съгласно чл. 49 от ЗЗД.

Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са подведомствени на административните съдилища съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, а съобразно правилата на местната подсъдност – чл. 133, ал. 1 от АПК, предявените от ищеца искове следва да бъдат разгледани от Административен съд – Плевен.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неподведомственост на делото на Окръжен съд - Плевен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1322/12.09.2025 г. на Окръжен съд - Плевен, поправено с Определение № 1349/16.09.2025 г., постановено по гр. д. № 85/2025 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________