Определение № 2686 от 28.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2686 гр. София, 28.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002100897 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Супра Трейд” ЕООД,чрез адвокат Ч. Н. срещу решение № 5767 от 01.11.2024 по гр.дело № 4894 /2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение Решение № 2427 от 13.02.2024г. по гр.д. №55606/2023г. на Софийски районен съд. Срещу касатора са уважени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 233,ал. 1, изр. първо ЗЗД, предявени от наемодателите К. Т. Г. и М. Д.

Т. – лично и с негово попечителско съгласие за ищцата / понастоящем поставена под ограничено запрещение / , да опразни и предаде държането на недвижим имот: магазин, находящ се в [населено място], [улица] с площ 36,22 кв.м,задържан след прекратяване на наемните правоотношения с ищците .

На свой ред въззивният съд е приел за установено, че ищцте К. Т. Г. и М. Д. Т. са отдали на ответника под наем съсобствения си магазин с два договора, единият с дата 23.11.2017 г. и другият с дата 03.05.2018г.,всеки за собствената си Ѕ ид.ч. от процесния недвижим имот,като в исковата молба са се позовали на идентична в двата договора клауза за автоматичното им прекратяване и задължение за опразване без предизвестие от наемателя при неплащане на наемната цена 30 дни.Изтъкнали са исковата молба евентуално да се смята за предизвестие,както и че от месец април 2023г ответникът не е плащал наем и държи имота.За първото твърдение не са били ангажирани доказателства по делото ,а второто е безспорно.Ответникът е оспорил иска с възражение ,че договорите не са прекратени „по надлежния ред”.Двата договора са с изтекъл срок към завеждане на исковата молба,изготвени са били два бр.анекси, представени по делото неподписани и без конкретна дата, поради което въззивният съд е приел за недоказано продължаването на срока,освен това не е установено ответникът да е в изпълнение на задължението си да плаща наемната 1 цена.Доказателствената тежест правилно е била разпределена за ответника. Уговорен е бил наем в размер на 2050 лв.месечно по всеки от договорите, уговорени са идентични по съдържание клаузи за прекратяване на договорите в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена от страна на наемателя. Предвид констатираното неизпълнение, съгласно чл.5 от всеки от процесните договори,за наемодателите е възникнало правото да прекратят договорите за наем без предизвестие при изтичане на 30 дена от началото на месеца, възникнало е правото да се позоват на прекратяването след 30.05.2023г., респ. правото да прекратят договорите с предизвестие по 238 ЗЗД, т.е дори да не се приложи клаузата,според която прекратяване настъпва без предизвестие / чл.5 от договора/, то се съдържа в исковата молба,достигнало е до адресата.

Ответникът е имал задължението да върне имота най-късно на 26.11.2023г което задължение не е изпълнил и правилно е осъден да изпълни на предявеното основание по чл.233, ал.1 ЗЗД .

Касационният жалбоподател оспорва тези решаващи изводи на въззивния съд като неправилни.В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се поддържа ,че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС по въпроса:„Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните , както и ясни мотиви при отхвърлянето им „ Касаторът изтъква,че според клауза в договора след изтичане на срока същият се подновява автоматично ако няма предварително и в едномесечен срок преди изтичането на договора писмено предизвестие за прекратяването му. Поради приетото от съда,че договорът е прекратен с подаването на исковата молба, счита че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса:„Преди предявяване на иска по чл.233 ЗЗД необходимо ли е условието наемателят да бъде уведомен,че наемодателя счита договорна за прекратен.Допустимо ли е да се приеме ,че с исковата молба ответникът е уведомен за прекратяването на наемния договор ”

От ответниците по касационната жалба К. Т. Г. и М. Д. Т. – лично и с негово попечителско съгласие за ищцата, е постъпил отговор чрез пълномощник адв. Г. В. , с който се оспорват съображенията за допускане до касационно обжалване. Процесуалният въпрос е формулиран бланкетно. Не се поставя и въпрос,който да отговаря на критерия в чл. 280 ал.1т.3 ГПК.Претендират се разноски, приложен е списък .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

По поставения процесуалноправен въпрос не е налице соченото основание по чл.280,ал.1 т.1 ГПК.

Още с приемането на /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г.

,ППВС № 1/1985 г./ с Тълкувателно решение №1/2001г.- т.19 и ТР № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС се подчертава задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в 2 пределите, очертани с въззивната жалба ,в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и трайно установената практика в множество решения на ВКС, част от които цитирани( решение № 178/2016г по гр. дело № 1332 за 2015 година на ІV г.о на ВКС, решение №186/2015г. по гр.д.№4465/2014, ІV г.о решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о.ТК , решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, 2 т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК,, решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. , реш. № 154/2012г по гр. дело № 746/2010г , ІV г.о , решение №72 от 13.04.2016г. по гр.д.

№3582/2015г. на ВКС, III г.о. и др.) Правните и фактически доводи на въззивния жалбоподател , поддържал че процесните договори за наем продължават своето действие защото ищците не доказват твърденията си за „неплащане” на наема и че те нямат правен интерес да искат връщане на имота,защото не доказват договора да е прекратен „по надлежния ред”, са обсъдени и по същество отхвърлени в мотивите на въззивното решение, постановено в съответствие с установената съдебна практика по поставения в изложението процесуалноправен въпрос .

Вторият поставен в изложението въпрос също е намерил разрешение в трайно формирана и последователна практика на ВКС, съобразена от въззивния съд. В хипотеза на наемни договори с изтекъл срок,когато ползването на наетата вещ е продължило без противопоставяне от наемодателя,се прилага правилото на чл.236,ал.1 ЗЗД, като при иск за опразване /връщане на наетата вещ/, допуска се и възможността изявлението на наемодателя за прекратяване на договора по чл.238 ЗЗД да се съдържа и в исковата молба, с която се иска връщане на отдадената под наем за послужване вещ. Същото е допускането по отношение на исковата молба и в общия случай на едностранно разваляне на двустранни договори поради неизпълнение.В случая ищците изрично са посочили това значение на исковата си молба в случай ,че съдът не възприеме доводите им за настъпило автоматично прекратяване на договора поради неплащане в срок на наемната цена.Затова и връчената на ответника искова молба въззивният съд е съобразявал при постановяване на решението,в съответствие с установената практика на ВКС и за да приеме ,че всички материални предпоставки за уважаване на иска са налице.

Разрешението следва от исковия способ за защита на накърнени субективни права,каквото е и правото на наемодателя да получи от наемателя предадената вещ след прекратяване на наемното правоотношение , извежда се и от императивното правило в чл.

235, ал.3 ГПК В този смисъл е и формираната съдебна практика на ВКС, на която въззивният съд се е позовал ( Решение № 325 от 28.04.2010г. по гр.д. № 498/2009г. на ВКС, IV ГО;Решение № 113 от 28.07.2009г. по т.д. № 753/2008г. на ВКС, II ТО и др.)Не е налице соченото основание на чл.280,ал.1 т.3 ГПК, поддържано от защитата на касатора в отричане на тази правна възможност.

Следва да се присъдят разноски на ответниците по жалбата ,установени в размер на 1150 лева, платен адвокатски хонорар за защита по делото .

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

3

О П РЕ ДЕ Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 5767 от 01.11.2024 по гр.дело № 4894 /2024г. на Софийски градски съд.

Осъжда „Супра Трейд” ЕООД,[ЕИК] да заплати на М. Д. Т. и К. Т. Г. ,действаща със съгласие на попечителя си М. Д. Т., сумата 1150 лева разноски за настоящата инстанция .

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4