Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2659 от 07.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2243/2025
Вид
Определение № 2659
Подписан
07.08.2025
В сила
30.10.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Емилия Благоева Лалева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 3, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 7 · Кодекс на международното частно право
  • чл.49 · Семеен кодекс
  • чл.59,ал.2 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2659 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседА.е на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502243 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 ал. 1, т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по спора А. Н. С., ЕГН – **********, срещу Определение №7659 постановено на 11.06.2025г. по гр.д. № 6578/2024г. по описа на РС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото, поради неподведомственост на спора пред българския съд. ПоддържА.те от частния жалбоподател оплаквА.я са за неправилност на съдебния акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на районния съд за даване по нататъшен ход на производството по предявените искове.

Ответникът по частната жалба А. А. А., ЕГН -**********, чрез пълномощника си адв.Б., е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба подадена от А. Н. С., ЕГН – **********, против съпругата му А. А. А., ЕГН**********, с която е предявен иск по чл.49 от СК за прекратяване на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне от съда по отношение на вината за разстройството на брака, съединен с иск по чл.59,ал.2 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака на стрА.те две деца.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по така предявените искове, тъй като от 2002 г. съпрузите живеят в Канада,където са родени и живеят и техните две деца.

Решаващият състав на съда намира така постановеното определение за 1 неправилно.

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.

Видно е от приложените към исковата молба доказателства – удостоверение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане,че както съпрузите, така и родените от брака им две деца са български граждА..

Липсва спор по делото, че от 2002 г. съпрузите живеят в Канада,където са родени и живеят и техните две деца.Същевременно по делото не се твърди и не се прилагат доказателства да са предприети стъпки за отказ от българско гражданство от родителите и децата, независимо от твърденията на майката, че децата са придобили канадско гражданство.

Съгласно чл. 3, ал. 1 КМЧП разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. В случая относимият по материя Регламент (ЕС) №2019 /2011 г. не намира приложение предвид обичайното местопребиваване на съпрузите и децата им в държава, която не е член на ЕС. Не намира приложение и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията/, доколкото Република България е страна, която е ратифицирала Конвенцията със закон, приет от 40-то НС на 18.01.06 г., обн. ДВ, бр. 15/16.02.07 г., в сила от 01.02.07 г., но не и Канада, която не е я е ратифицирала, а обичайното местопребиваване на съпрузите и децата е на територията на Канада. След като в настоящия казус, ПЕС и Конвенцията, не могат да намерят приложение, следва да се приложи КМЧП. Предявените искове попадат в териториалния, времеви и предметен обхват на част II от КМЧП, която съдържа процесуални норми определящи международната компетентност на българския съд, за разлика от част III от КМЧП, която сочи приложимото право. Нормите в последно посочената част не касаят въпроса за подведомствеността на българския съд.

Според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП международната компетентност на българския съд е налице когато ищецът е български граждА.н. Ищецът по иска за развод и съединените с него небрачни искове е български граждА.н. Международна компетентност на българския съд по брачни искове е уредена в чл. 7 от КМЧП. Съгласно тази норма, брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български граждА.н или има обичайно местопребиваване в Република България. В разглеждА.я казус, ищецът е български граждА.н, т. е. налице е една от предвидените в разпоредбата хипотези, които са дадени като възможности за избор, а не кумулативно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от КМЧП българските съдилища са компетентни и по дела за лични и имуществени отношения между родители и деца, освен въз основа на чл. 4 и 2 когато детето или родителят, който е страна е български граждА.н или има обичайно местопребиваване в Република България. Както вече беше посочено, както родителите, така и децата са български граждА., което определя международната компетентност на българския съд. Искът за издръжка също е подсъден на българския съд, доколкото чл. 11 от КМЧП уреждащ тази материя не изключва приложението на чл. 4, ал. 1 от КМЧП, а дава само още една възможност . Компетентен е българският съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото определение указА.я. Обстоятелството , че пред компетентния съд в Канада е предявен от съпругата иск за развод не обосновава извод за липсата на компетентност на българския съд, тъй като процесният иск е по-рано предявен.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №7659 постановено на 11.06.2025г. по гр.д. № 6578/2024г. по описа на РС – Пловдив.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3