Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 601 от 10.02.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9406/2019
Вид
Решение № 601
Подписан
10.02.2020
В сила
27.02.2020
Състав
ЙОАНА НИКОЛАЕВА ВАНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 10.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9406 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „В.Е.В.“

ЕАД твърди, че между него и А.К.М. е налице валидно облигационно отношение, като ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на собственик на имот, находящ се в гр.

Варна, ж.к. „Младост“, бл. 110, вх. 8, ап. 153. Заявява, че същият се легитимира като собственик на имота с Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка № 196, том 12, дело № 3704/16.07.1990 г. на нотариус при ВРС. Излага, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа от 1994 г., топлофицирана е и не е прекъсван достъпът и доставката на топлинна енергия за нея. Твърди, че за ответника са приложими Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Т.-В.“ ЕАД на потребители за битови нужди. Посочва, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1) сумата от 562.85 лева, представляваща сбор от незаплатени задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за услуги, по партида 2968 за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.

110, вх. 8, ап. 153, както следва: 118.31 лева – за периода от м. 12.2015 г. до м. 04.2016 г.; 225.28 лева – за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г.;

200.88 лева – за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2018 г.; 18.38 лева – за периода от м. 08.2018 г. до м. 10.2018 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението;

2) сумата от 89.22 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху горните суми, както следва: обезщетение за забава върху главницата от 118.31 лева, начислено за периода от 01.02.2016 г. до 19.12.2018 г., в размер на 33.07 лева; обезщетение за забава върху главницата от 225.28 лева, начислено за периода от 01.01.2017 г. до 19.12.2018 г., в размер на 39.37 лева; обезщетение за забава върху главницата от 200.88 лева, начислено за периода от 01.12.2017 г. до 19.12.2018 г., в размер на 16.63 лева; обезщетение за забава върху главницата 18.38 лева, начислено за периода от 01.10.2018 г. до 19.12.2018 г., в размер на 0.15 лева; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3851/2019 г. по описа на ВРС.

Моли за присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 3851 по описа за 2019 г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

От съдържанието на Нотариален акт № 196, том ХII, дело № 3704 от 1990 г. /л. 5/, се установява, че на 16.07.1990 г. А.К.М. и Д.А.А.са придобили въз основа на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка апартамент № 153, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 110.

От представените с исковата молба писмени доказателства /пусков фиш, протокол за монтаж и свидетелства за проверка на топломер/ става ясно, че във входа, в който се намира гореописаният имот, е налице инсталация с абонатна станция, която е в експлоатация.

Към доказателствата по делото са приобщени и общите условия на топлопреносното дружество, приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В чл. 34, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение на задължението в срок се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложено и извлечение за задълженията за процесния топлоснабден имот, в което подробно са отразени издадените за процесния период фактури и стойността на потребените услуги.

Останалите представени по делото писмени доказателства съдът не следва да коментира като неотносими към предмета на спора.

По делото са ангажирани специални знания в областта на топлотехниката, посредством проведената съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и аргументирано. От същото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлоснабдителната мрежа през 1994 г. и се обслужва от абонатна станция, като през исковия период не е прекъсвано топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че във входа се ползва топлоенергия за отопление и за топла вода. Съгласно заключението показанията на общия топломер и на общия водомер в абонатната станция са отчитани дистанционно, а показанията на апартаментните водомери за топла вода са отчитани от служител на топлоснабдителното предприятие с таблет, в присъствието на ответника. Вещото лице е посочило, че количеството топлинна енергия за топла вода за процесната сграда е определяно по показанията на общия топломер в абонатната станция, като същото е разпределяно между абонатите въз основа на изразходваните от тях количества топла вода. Въз основа на извършените проверки достига до извод, че ползваната от ответника топлинна енергия е отчетена правилно. Уточнява, че през процесния период на последния са начислявани суми за топлоенергия за отопление, отдадена от щранг-лира в банята и от сградната инсталация, за затопляне на вода за битови нужди и такси за услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Изразява становище, че сумите за потребена топлоенергия са начислявани по цените, определени от ДКЕВР, а таксите за услугата дялово разпределение са определени по ценоразпис на топлоснабдителното предприятие. В заключението е посочено, че дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост е направено правилно и процесните суми са начислени точно.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа представеното заключение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, по силата на което А.К.М. е потребител на топлинна енергия за имот, представляващ ап. 153, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.

110, вх. 8, която сграда е присъединена към топлопреносната мрежа; 2) че за процесния период на последния е разпределено количество топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация, доставена и отчетена по предвидения в сключените индивидуални договори и общите условия към тях ред, в претендираните размери.

Видно от коментирания по-горе нотариален акт, ответникът е собственик на процесния апартамент наред с Д.А.А.. Между страните не се спори, че именно ответникът ползва имота, като липсват данни за друг ползвател. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява по категоричен начин, че сградата, в която се намира апартаментът, е била топлофицирана през исковия период и ищецът е доставил в абонатната станция определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. От гореизложеното следва, че ответникът А.К.М. е страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като същият има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Отношенията на страните са регулирани от публично известни общи условия в съответствие с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Както по-горе бе посочено, по делото са представени общите условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ОУ-062/19.11.2007 г. на ДКЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 от Закона за енергетиката и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални топломери; средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер и индивидуални водомери за топла вода /чл. 140, ал. 1 ЗЕ/. Чл. 140а предвижда, че общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/.

От заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния имот през исковия период е извършено правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба, като делът на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.

Поради така изложените съображения съдът намира, че през процесния период топлопреносното дружество е доставило топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът на ответника.

Същата е отчитана и разпределена в съответствие със закона и общите условия, като претендираните от ищеца суми са начислени правилно. Следователно предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.

Изискуемостта на дължимите суми за топлинна енергия е настъпила енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съобразно цитираната по-горе клауза от общите условия на ищцовото дружество. Следователно от посочения момент ответникът дължи и обезщетение за забава върху същите. Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава върху претендираните суми за потребена топлинна енергия е, както следва: