Решение № 13267 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13267 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110108222 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. Г. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД.

Ищецът твърди, че спрямо него е образувано по искане на ответника изп. дело № 1511/2020г. по описа на ЧСИ Н. М. за събиране на сумите, за които е издаден изп. лист на 15.01.2020г. по гр. д. № 57900/2014г. по описа на СРС, 82-ри състав, а именно: 829,03лв. и 365,76лв., представляващи разноски по исковото и заповедното производство. Счита, че вземанията са станали изискуеми на 20.02.2020г. и за тях е изтекла 5-годишна давност, която не е прекъсвана.

С оглед изложеното, моли да бъде поставено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника посочените суми.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете, като твърди, че са искани и извършвани изп. действия, с които давността е прекъсвана, както и че по време на извънредното положение давност не е текла.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника 1 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумата.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 15.01.2020г. по гр. д. № 57900/2014г. по описа на СРС, въз основа на Решение № III-82-11 от 10.02.2016г., е издаден изпълнителен лист, съгласно който К. К. е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 829,03лв. – съразмерно на уважената част от исковете, представляващи държавна такса, депозити за изготвяне на съдебни експертизи и юрк. възнаграждение, както и сумата от 365,76лв. – направените по заповедното производство по ч. гр. д. № 45265/2014г. по описа на СРС, 82-ри състав, разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

На 23.03.2020г. е подадена молба от „Топлофикация София“ ЕАД до ЧСИ Н. М., с която е поискано образуване на изп. дело за събиране на вземанията по изп. лист, като е образувано изп. дело № 1511/2020г. по негов опис. С молбата е поискано да бъде извършена справка в РБСС и да бъдат наложени запори на открити банкови сметки, да бъде извършена справка в НОИ за действащ трудов договор с оглед налагане на запор върху същия, както и за насочване на изпълнението към опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична продан, в случай че няма банкови сметки и трудови договори. Възложени са и правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

На 21.05.2020г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 18.10.2021г. е подадена молба от взискателя, с която отново е поискал извършването на същите действия, както с молбата за образуване на изп. дело.

На 28.02.2022г. са наложени запори от съдебния изпълнител върху вземания на длъжника по банкови сметки.

На 20.10.2023г. е подадена отново молба от взискателя, с която е поискано налагане на запор върху новооткрити банкови сметки и върху получаваната от длъжника пенсия, а в условията на евентуалност – опис и оценка на движими вещи.

С покана от 14.02.2024г. съдебният изпълнител е насрочен опис на движими вещи за 20.03.2024г. от 11:00ч., който няма данни да е осъществен.

На 18.08.2025г. е подадена отново молба от взискателя, с която е поискал извършването на същите изп. действия.

При горните факти, съдът намира следното:

По делото не е спорно, че процесните вземания са установени с влязло в сила съдебно решение, поради което погасителната давност за тях е 5-годишна (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение.

По делото няма данни кога е влязло в сила Решение № III-82-111/10.02.2016г. по гр. д. № 57900/2014г., но това би било най-рано на 25.02.2016г.

2

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието, че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

При съобразяване на горните разяснения следва, че всяко искане за извършване на изп. действия, в което се съдържа прилагането на конкретен изпълнителен способ, както и всяко извършване на такова действие от страна на съдебния изпълнител, води като последица до прекъсване на давността. Ето защо, молбата за образуване на изп. дело от 23.03.2020г. (подадена преди изтичане на 5-годишната давност), в която се съдържат искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор на вземания и опис и оценка на движими вещи, има за последица прекъсване на давността и от този момент започва да тече нов петгодишен срок. На 18.10.2021г. също е подадена молба, с която се иска прилагане на конкретни изпълнителни способи, като на 28.02.2022г. от страна на съдебния изпълнител са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. Тези действия също прекъсват давността, като от 28.02.2022г. до датата на завеждане на исковата молба – 10.03.2026г. и приключване на съдебното дирене не е изтекъл 5-годишния давностен срок, а от страна на взискателя са поискани впоследствие и нови изпълнителни действия.

С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен, тъй като давността за вземанията е прекъсвана и не е изтекла.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът, който претендира юрк. възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, юридическите лица и едноличните търговци имат право на възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, като размерът се 3 определя от съда и не може да надхвърля максималния съгласно чл. 37 ЗПП.

Ето защо, в полза на ответника следва да се присъди юрк. възнаграждение от 50 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪЛЯ предявения от К. Г. К., ЕГН: **********, с адрес:

****************************************************, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумите, за които е издаден изп. лист на 15.01.2020г. по гр. д. № 57900/2014г. по описа на СРС, 82-ри състав, а именно:

829,03лв. (423,88 евро) и 365,76лв. (187,01 евро), представляващи разноски по исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА

К.

Г.

К.,

ЕГН:

**********, с адрес:

****************************************************, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4