Решение № 254 от 26.02.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 254 гр. Пловдив, 26.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на 24.01.2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА

МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 2408 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273

ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 17775/07.06.2017г. от Н.С.Х., ЕГН ********** против решение № 1105 от 11.04.2017г. на Пловдивски районен съд, VІII граждански състав, постановено по гр. д. № 8434 по описа за 2016г. на същия съд, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове от Н.С.Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, кантора 108 чрез адв. В.Б. против М.Г.Г., ЕГН ********** ***, офис 2А чрез адв. Р.П., с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 26 200 лева, представляваща общата стойност на собствените на ищеца движими вещи, които са се намирали в ползваното от него до 06.08.2011г. жилище, находящо се в гр. ********** и са били изнесени от ответника от жилището, с което му е нанесъл имуществени вреди, изразяващи се в неправомерното отнемане на вещите му, а именно: книги художествена литература – 1 350 броя, общо за 6 750 лева; ВиК части: душ батерии – 6 броя, тоалетни батерии – 6 броя, и водомери – 4 броя, общо за 420 лева; българска автоматична пералня „Перла 05“ на стойност 400 лева; електрическа готварска печка с фурна „Мечта“ на стойност 200 лева; 400 броя стъклени буркани тип „Омния“ на обща стойност 200 лева; два броя радиоапарати – „Селена“ и „Siemens“ на обща стойност 180 лева; два броя радиокасетофони „Siemens“ на обща стойност 100 лева; крачна електрическа комбинирана шевна машина „Лучник“ на стойност 300 лева; два броя гардероби, холна секция с пет крила и холна секция с три части на обща стойност 1200 лева; три броя единични легла в комплект с пружини и дюшеци на обща стойност 200 лева; електрическа пералня „Еврика“ на стойност 80 лева; три броя дивани и холна гарнитура /диван, фотьойл и табуретка/ на обща стойност 800 лева; холна маса, маса на колела, два броя обикновени маси и малка маса на обща стойност 200 лева; китара „Кремона“ на стойност 50 лева; миялна машина за домакински съдове на стойност 150 лева; четири броя единични дюшеци, два броя двойни дюшеци и четири броя вълнени одеяла на обща стойност 200 лева; осем броя родопски одеяла, пет броя възглавници и два броя юргани на обща стойност 300 лева; осем комплекта двойни и единични чаршафи и калъфки на обща стойност 260 лева; три броя електрически полилеи, два броя електрически поялници и три броя домакински кабели на макара на обща стойност 650 лева; кухненски сервиз /порцелан/ и три комплекта чинии на обща стойност 150 лева; осем комплекта кухненски домашни чаши и сервизи на обща стойност 120 лева; четири комплекта кухненски тенджери и тигани на обща стойност 180 лева; миксер, електрически уред за пуканки, два броя сешоари, вентилаторна печка и бързовар на обща стойност 280 лева; спалня комплект с вградени секция и гардероб на обща стойност 850 лева; ВиК инструменти – четири тръбни ключа, два броя винторезки, машина за лепене на полипропилен от Италия, клещи, отвертки и чукове на обща стойност 990 лева; четири броя китеници, два броя кожени дамски чанти и три броя сакове на обща стойност 1 200 лева; електрическа помпа за кола и четири броя зимни гуми за кола с джанти на обща стойност 600 лева; три броя мъжки костюми, два броя панталони и пет броя ризи на обща стойност 680 лева; камера за видеоснимки и два броя фотоапарати на обща стойност 2 000 лева; ракла, два броя шкафове за обувки, телефонен апарат и вентилатор на обща стойност 320 лева; хладилник, готварска печка, печка с грил и два броя флексове на обща стойност 700 лева; два комплекта пластмасови маркучи, 1 моторна дърворезачка, електрическа ютия, два броя маса за гладене, два броя котлони и консерви в буркани на обща стойност 950 лева; видео, DVD и два броя малки радиокасетофона на обща стойност 530 лева; шкаф за телевизор на стойност 100 лева; тоалетни принадлежности и два чифта кожени обувки на обща стойност 400 лева; два броя кафе машини на обща стойност 200 лева; кафемелачка, месомелачка и зеленчукова мелачка на обща стойност 90 лева; компютър комплект на стойност 700 лева; стереоуредба и видеоуредба на обща стойност 400 лева; прахосмукачка „Rohnson“ и електрическа вентилаторна печка на обща стойност 180 лева; електрически домакински уреди – фютюрник, тостер, мини бойлер и два броя сешоари на обща стойност 190 лева; четири броя комплекти вилици, лъжици, ножове и лъжички за кафе на обща стойност 150 лева; комплект нови фаянсови плочки – шест квадратни метра – на стойност 90 лева; тоалетно портманто със закачалка и шкаф на стойност 230 лева; шест броя кухненски столове и четири броя обикновени табуретки на обща стойност 280 лева; два броя стенни закачалки, огледала в рамки и три броя картини в рамка на обща стойност 400 лева; три броя килими на обща стойност 380 лева; два броя стенни часовници на обща стойност 80 лева и три комплекта пердета на обща стойност 140 лева, както и сумата 13 800 лева, представляваща парични средства на ищеца, които са се намирали в ползваното от него до 06.08.2011г. жилище, находящо се в гр. *********, и са били отнети от ответника от жилището, с което му е нанесъл имуществени вреди, изразяващи се в неправомерното отнемане на тази сума, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането – 06.08.2011г., както и направените разноски за производството по делото, като неоснователни и недоказани.Осъден е ищеца да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 1803 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.Прави се оплакване, че направените фактически изводи от първоинстанционния съд не кореспондират със събраните доказателства и се излагат доводи в тази насока.Моли се решението да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника.

Въззиваемият М.Г. не е подал писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК.В съдебно заседание чрез пълномощника си моли подадената въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

Жалбата е подадена от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, в законоустановения за това срок и при спазване изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разглеждана по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

В исковата молба, с която е бил сезиран районният съд, се твърди, че ищецът Н.Х. е ползвал жилище, находящо се в гр. ****************, със съгласието на собствениците С.

Г. и Л.

М., а след смъртта им със съгласието на техните наследници.Твърди, че е получил ключ от жилището и държал в него свои лични движими вещи и парични средства.Междувременно отишъл да живее в провинцията, но тъй като продължавал да има периодично работа в гр. София, продължил да ползва процесното жилище.На

05.08.2011г. в 12, 00ч. по телефона му се обадил ответника, оставил си телефона и му казал да изнесе вещите си от апартамента в срок от два дни.Ищецът отишъл там на другия ден

– 06.08.2011г., но апартамента бил заключен с четири брави.Впоследствие разбрал, че багажът му го няма вътре.Правил опити да се свърже с ответника, за да му върне вещите и парите, с които той вече се бил разпоредил, поради което отказал и започнал да се укрива.Моли приложения към исковата молба опис на движимите вещи, които твърди, че ответникът неправомерно отказал да му върне, да се счита неразделна част от исковата молба.Твърди че, общата стойност на движимите вещи била 26 200 лева, а паричните му средства били в размер на 13 800 лева.Ответникът отказвал да ги върне, което пораждало правния му интерес да иска да му заплати паричната стойност на вещите, както и сума в размер на 13 800 лева.

Ответникът е оспорил исковете с възражението, че жилището, находящо се в гр. **********, е негова собственост, придобито по наследство от починалата му съпруга Т. Г.Г., починала на 05.08.2006г., която е била собственик въз основа на нот. акт. за дарение на недвижим имот № ****, нот. дело 2772/2009г. по описа на СВ гр. София.Твърди, че до 24.03.2011г. жилището е било ползвано само от С. С. Г., негова тъща, на основание запазено с нот. акт № **, нот. дело № 25986/93г. на Софийски нотариус, право на пожизнено ползване в нейна полза.След смъртта й, преди да влезе в собственото си жилище, ответникът изпратил нотариална покана от 22.06.2011г., вписана под рег. № 3154 в регистъра на М. З. – нотариус № 642, до Л. Г. М. – син на С. Г., да вземе вещите й, които не знаел какви са, тъй като не бил посещавал имота до смъртта й.Едва след като разбрал, че и Л.М. е починал и никой от наследниците му не проявява интерес към вещите, ответникът влязъл в жилището си, за да ги разчисти и ремонтира с оглед ползването му.Вътре намерил кухненско обзавеждане и мебели, които знаел още от 80-те години на миналия век, когато сключил брак с Т. Г.Поради дългогодишната употреба всички вещи били вече неизползваеми и той ги изнесъл от жилището.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, като е квалифицирал същите по чл. 45 от ЗЗД.От фактическа страна е приел, че на основание наследяване и дарение, ответникът е собственик на жилището, находящо се в гр. *********, върху който имот е имала запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване тъщата на ответника – С. С. Г., починала на 24.03.2011г.Приел е също за установено въз основа показанията на разпитаните свидетели, че до горепосоченото жилище е имал достъп и ищеца - до смъртта на С.Г., но от страна на Н.Х. не били ангажирани каквито й да е надлежни писмени доказателства, от които да се установи, че той действително е бил собственик на процесните движими вещи, нито че действително е разполагал с парични средства в размер на 13 800 лева.По отношение на представените фактури и гаранционни карти съдът е приел, че нито едно от тези писмени доказателства не установява, тези вещи да са били закупени от ищеца, доколкото в част от тях липсват каквито и де е данни за купувача, а в останалите като купувачи на вещите са посочени лицата Р. Д. и П. Г., в качеството му на ЕТ „П.– П. Г.“ гр.

София.Първоинстанционният съд е направил и извод, че от доказателствата по делото, вкл. съдържащите се в приложената преписка № 38088/2011г. на Софийска районна прокуратура, не се установява процесните движими вещи и парична сума на ищеца, да са му били отнети неправомерно от ответника по делото.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.Първоинстанционният съд е обсъдил наведените в исковата молба факти и обстоятелства и се е произнесъл именно с оглед на тях.Въззивният съд намира, че изложените обстоятелства от ищеца не сочат на гражданско-правен деликт, а на неоснователно имуществено разместване на блага.Правната квалификация на спорното право се обуславя от твърденията, че ответникът вместо да върне собствените на ищеца движими вещи, се е разпоредил с тях.Хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е изведена самостоятелно в закона при уредбата на института на неоснователното обогатяване, именно за да даде правна защита за случаи като процесния.Съставомерно обстоятелство в тази норма от материална страна е правната невъзможност вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно обеднения.При всички хипотези на неоснователно обогатяване, получената без основание вещ, по правило следва да се върне в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на отнемането й.Ако подлежащата на връщане вещ погине или получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й възстановяване /решение по чл. 290 от ГПК № 478/20.06.2013г. по гр. д. № 1714/2011г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО/.При дадена погрешна квалификация на предявения иск от първоинстанционния съд, решението му не е недопустимо, а единствено следва да бъде обсъждана неговата правилност с оглед конкретната определена от въззивния съд правна квалификация.Настоящата инстанция намира, че предявените искове са редовни.В случая се касае за множество искове с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за заплащане на паричната равностойност на всяка отделна движима вещ и за сума в размер на 13 800 лева /в този см. определение № 195 от 01.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 2034/2015г., IV г. о., ГК/.В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът ползвал жилището, находящо се в гр. **********, в което държал свои движими вещи и парични средства.След установяване на фактическа власт по отношение на недвижимия имот от ответника, в качеството му на собственик, същият отказал да му върне вещите и парите, с които се разпоредил и започнал да се укрива.Това е достатъчно, за да изясни на съда на какво се основават претенциите и каква е правната им квалификация, респ. на насрещната страна, за да осъществи ефикасно правото си на защита срещу предявените искове.Според добросъвестността на неоснователно обогатилия се /знанието, че държи вещите без основание/, той дължи действителната им стойност или получената цена, ако е по-висока /чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД/.