Решение № 184 от 13.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Радомир, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261730101111 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че през 2026 г. ищецът В. Н. установил, че фигурира в ЦКР като длъжник, подаден към регистъра от „ЕОС Матрикс“ ЕАД. След направено запитване до дружеството, на 06.07.2026 г. получил отговор, в който се сочело, че има изискуеми и неизплатени задължения, произтичащи от договор за кредитна карта от 25.09.2006 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по който към 02.07.2026 г. задължението било в размер на 908,37 евро; договор за кредитна карта от 07.05.2007 г., сключен с „Транскарт Файнешънъл Сървисис“ АД, по който задължението било в размер на 3379,61 евро и по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Piraeus Visa Classic“ от 10.10.2006 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД, задължението по който било в размер на 4661,97 евро.

От представената информация от ЕОС „Матрикс“ ЕАД не се установявало да са предприемани действия относно събиране на посочените задължения, както и да са връчвани книжа и документи, включително и уведомяване на ищеца В. Н. за сключените договори за цесия, поради което според ищеца същите са изцяло погасени по давност.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът В. К. Н. не дължи на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕАД следните сумите, като погасени по давност, а именно: сумата от 908,37 евро по договор за кредитна карта от 25.09.2006 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД; сумата от 3379,61 евро по договор за кредитна карта от 07.05.2007 г., сключен с „Транскарт Файнешънъл Сървисис“ АД, както и сумата от 4661,97 1 евро по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Piraeus Visa Classic“ от 10.10.2006 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД.

С отговора на исковата молба ответното дружество изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като твърди, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен отговор с изх. № ОИТ-2026-02736 от „ЕОС Матрикс“ ЕАД до ищеца В. К. Н., в който се посочва, че ищецът В. Н. има изискуеми и неплатени задължения към „ЕОС Матрикс“ ЕАД, произтичащи от договор за кредитна карта от 25.09.2006 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по който към 02.07.2026 г. задължението е в размер на 908,37 евро; договор за кредитна карта от 07.05.2007 г., сключен с „Транскарт Файнешънъл Сървисис“ АД, по който задължението е в размер на 3379,61 евро и по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Piraeus Visa Classic“ от 10.10.2006 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД, задължението по който е в размер на 4661,97 евро.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По допустимостта:

Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта на иска следва да се изтъкне също така, че няма изрични нормативни ограничения за начина, по който следва (или е възможно) да се упражни правото на длъжника да се позове на изтекла давност. Така например, разпоредбата на чл. 120 ЗЗД сочи единствено, че давността не се прилага служебно, но не ограничава начините, по които правоимащото лице може да я релевира.

Поради това и доколкото нормативна забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава по отношение на този вид искове обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите дали за ищеца е налице правен интерес от иска и дали съответното право е въобще погасяемо по давност, са предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай. По настоящото дело съдът намира, че спорното право (вземане) е облигационно и поради това може да бъде погасено по давност, а ищецът има правен интерес от предявяване на такъв иск.

По основателността:

За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже твърдението си за недължимост на описаните в исковата молба суми, като установи факти, които изключват или погасяват спорното право, и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване 2 на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В чл. 115 и чл. 116 ЗЗД са уредени хипотезите, в които давност не тече, както и в които давността се прекъсва.

Както бе изяснено по-горе, между ищеца, от една страна и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Транскарт Файнешънъл Сървисис“ АД и „Банка Пиреос България“ АД, от друга страна, са били сключени договор за кредитна карта от 25.09.2006 г., договор за кредитна карта от 07.05.2007 г. и договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Piraeus Visa Classic“ от 10.10.2006 г., като вземанията по трите договора са прехвърлени впоследствие в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия. Видно от приложения по делото отговор с изх. № ОИТ-2026-02736, ответното дружество е подало информация до Централния кредитен регистър към БНБ за кредитната задлъжнялост на ищеца, в която фигурира информация за задължение по усвоени кредити в размера, посочен в исковата молба, което ответникът претендира за заплащане от ище ц а по извънсъдебен ред и в петгодишния срок от крайния срок за издължаване на кредитите не са предприемани действия по принудително събиране на вземането, нито такива, които да прекъсват или спират давността за погасяване на задължението, като последното обстоятелство не се оспорва от ответното дружество.

Въз основа на горепосочените приети за установени факти и обстоятелства по делото и изложените правни съображения, съдът приема, че към датата на предявяване на иска – 09.07.2026 г., процесното задължение на ищеца в общ размер на 8949,95 евро е погасено с изтичането на уредената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност, което налага извод за основателност на предявения иск.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Ищецът доказва направени разноски в общ размер на 1861,16 евро, от които 361,16 евро – внесена държавна такса и 1500,00 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за основателно, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни норми, както и броя на проведените съдебни заседания.

Вземайки предвид така посочените критерии, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 1500,00 евро на 450,00 евро и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер на 811,16 евро, 3 представляваща направени разноски по делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, ЖК „Младост 4“, ул.

„Бизнес парк - София“ № 1, сграда 15, вх. „А“, ет. 4, че В. К. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х. Р.“ № . не дължи на дружеството следните сумите, като погасени по давност, а именно: сумата от 908,37 евро (деветстотин и осем евро и 37 цента) по договор за кредитна карта от 25.09.2006 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД; сумата от 3379,61 евро (три хиляди триста седемдесет и девет евро и 61 цента) по договор за кредитна карта от 07.05.2007 г., сключен с „Транскарт Файнешънъл Сървисис“ АД, както и сумата от 4661,97 евро (четири хиляди шестстотин шестдесет и едно евро и 97 цента) по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Piraeus Visa Classic“ от 10.10.2006 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Младост“, ЖК „Младост 4“, ул. „Бизнес парк - София“ № 1, сграда 15, вх. „А“, ет. 4 да заплати на В. К. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х. Р.“ № . сумата в размер на 811,16 евро (осемстотин и единадесет евро и 16 цента), представляваща направени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4