Решение № 51 от 04.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500967 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК

С решение № 146 от 28.06.2025 год. по гр.д. № 895/2023 год. на РС-Сливница е признато за установено по исковете с правно основание чл. 439 ГПК, че ЕТ „Марая-М.М.“, гр. Божурище не дължи на В. Г. Г. следните сумите: 1125 лева – неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2010 год.; 155,10 лева – лихва за забава за периода 01.12.2010 год. – 01.02.2011 год.; 401,11 лева – разноски по делото и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 год. по гр.д. № 388/2012 год. по описа на РС-Сливница, събирани принудително в производството по изп. дело № 14/2014 год. по описа на ДСИ при РС-Сливница. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 470 лева разноски за адвокатско възнаграждение и сумата 67,45 лева – разноски за заплатена държавна такса.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и отговора доводи намира за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа издадения изпълнителен лист от 15.07.2013 год. по гр.д. № 388/2012 год. по описа на РС- 1

Сливница на 04.03.2014 год. е образувано изпълнително дело № 14/2014 год. по описа на ДСИ при РС-Сливница по молба на В. Г. Г. срещу длъжника ЕТ „Марая-М.М.“, гр.

Божурище за посочените по-горе суми – неизплатено трудово възнаграждение, мораторна лихва и разноски. В молбата е поискано налагането на запор на движимите вещи и възбрана върху недвижими имоти на длъжника. На 05.03.2014 год. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съдебният изпълнител е изискал справки за банковите сметки на длъжника, притежавани МПС и др. имущество. На 07.04.2014 год. е изпратено е запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху вземанията по банковата сметка на длъжника. С молба от 16.05.2014 год. длъжникът е поискал отмяна на наложения запор поради това, че съдебното решение, послужило като изпълнително основание, е обжалвано и не е постановен съдебен акт от горната инстанция. Други изпълнителни действия не са искани, респ. налагани по изпълнителното дело. С молба от 03.02.2017 год. взискателката е поискала изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Васил Недялков с рег. № 864. С разпореждане от същата дата ДСИ е уважил молбата. На 24.03.2017 год. изпълнителното дело е върнато в оригинал от ЧСИ Недялков на ДСИ при РС-Сливница с отбелязване, че изпълнителното дело е прекратено поради перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба от 28.03.2017 год. взискателката е поискала от ДСИ при РС-Сливница да направи цялостно проучване на имуществото на длъжника. С Постановление от 10.07.2023 год. съдебният изпълнител е прекратил производството по изп. дело № 14/2014 год., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 09.10.2023 год. на взискателката е върнат оригинала на изпълнителния лист. На 25.10.2023 год. същата е подала молба за повторно образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист пред ЧСИ Радост Горанова-Чолакова с рег. № 925 с район на действие СОС с възлагане за извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ. С Постановление от 31.10.2023 год. е образувано изп. дело № 169/2023 год. по описа на ЧСИ Горанова-Чолакова. На 10.11.2023 год. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и са изискани справки за притежавано имущество и банкови сметки. С разпореждане от 05.01.2024 год. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Божурище, притежаван в съсобственост от М.М. и К.М. – съпруг-недъжник. С молба от 01.04.2024 год. длъжникът ЕТ „Марая-М.М.“, гр. Божурище е поискала спиране на изпълнителното производство до приключване на спора по гр.д. № 895/2023 год. по описа на РС-Сливница. Съдебният изпълнител е оставил искането без уважение, тъй като не е постановена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ от съда, пред който е висящо делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след издаване на изпълнителния лист/, а именно -погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът твърди новонастъпили след издаване на изпълнителния лист факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 2

ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има постановено решение по гр.д. № 388/2012 год. по описа на РС-Сливница, въз основа на което е издаден изпълнителният лист от 15.07.2013 год. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 04.03.2014 год. е образувано изпълнително дело № 14/2014 год. на ДСИ при РС-Сливница, като от този момент давността за вземането се счита прекъсната съгласно съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 год. тълкуване давността е спряла да тече по време на изпълнителното производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. В случая с молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е направено изрично овластяване на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея е прекъсната давността. Спирането на давността следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/1980 год., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 год., постановено по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, а именно – на 26.06.2015 год. Оттогава не са искани и извършвани каквито и да било изпълнителни действия до 25.10.2023 год., когато ответницата е подала молба за повторно образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист пред ЧСИ Радост Горанова-Чолакова с рег. № 925 с район на действие СОС с възлагане за извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ. В молбата от 01.04.2024 год. длъжникът се е позовал на изтекла погасителна давност за всички вземания по изпълнителния лист и е предявил исковете, въз основа на които е образувано настоящото производство.

Според разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателното решение от 26 юни 2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК новата погасителна давност за вземането започва да 3 тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая взискателката не е поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на две години след 26.06.2015 год. С молба от 03.02.2017 год. взискателката е поискала изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Васил Недялков с рег. № 864, а с молбата от 28.03.2017 год. /след връщане на изпълнителното от ЧСИ Недялков на ДСИ при РС-Сливница/ е сезирала съдебния изпълнител с искане да направи цялостно проучване на имуществото на длъжника, но не е посочила конкретен изпълнителен способ. Не може да се приеме, че с тези молби взискателката е поискала извършването на изпълнителни действия, което да прекъсва давносттта. Молбата за проучване на имуществото на длъжника също не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Единствено ако е съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата би прекъснала давността. В случая такова искане не е направено от взискателката.

В цитираното по-горе тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Под „предприемане действия по принудително изпълнение", следва да се приема момента на подаване на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемане на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание давността да бъде прекъсната, вкл. и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени. Това е така, защото валидността на поисканото изпълнително действие не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а зависи от това дали действието извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията му посочени в чл. 431 от ГПК. В случая след 26 юни 2015 год. взискателката не е поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 5 години и такива не са извършвани, като едва на 25.10.2023 год. е подала молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист с възлагане за извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Това е станало след изтичане на петгодишната погасителна давност, поради което следва да се приеме, че вземанията са погасени.