Решение № 117 от 27.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100502090 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по жалбата на ГДПБЗН-МВР представлявано от директор главен Комисар Н*Н*, чрез процесуален представител Т. С.- юрисконсулт в отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР-Бургас, с адрес за призоваване: гр.Б****- РДПБЗН- Бургас, подадена против Решение № 2485/09.11.22 г.,постановено по гр.д.№ 5373 по описа на БРС за 2022г.на гражданско отделение-ІІІ състав, с което дирекцията е осъдена да заплати на Д. К. Р. ЕГН ********** от гр.Б**** сумата 561,16 лв. главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение(ДТВ) за извънреден труд от 65, 20 часа, за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г.,получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него нощен труд от 456 часа в дневен за същия период, ведно с мораторна лихва в размер на 138,14 лв. за периода от падежа- последният ден на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до 21.08.22г. включително, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба(22.08.22 г.) до окончателното й изплащане, а също сумата от 300 лв., сторени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски и дирекцията е осъдена да заплати по сметка на БРС още държавна такса и разноски за експертиза.

В жалбата решението се сочи за неправилно, поради неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношенията са уредени в Закона за Министерството на вътрешните работи(ЗМВР).

Като субсидиарно основен порок за неправилност жалбоподателят сочи, че съдът е допуснал прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната 1 заплата(НСОРЗ).В тази връзка поддържа всички изнесени в отговора на исковата молба възражения. Обосновава твърдението си за неприложимост на общата правна уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора с това, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда изцяло и само от ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му, а те са специални норми, изключващи общите на КТ.Правното положение на останалите две групи служители, работещи в същата система, се уреждат съответно от ЗДСл и КТ, но ищецът не се числи към тях.

Липсвало и нарочно препращане към нормите на общото законодателство, в противовес на съществуващото принципно положение, от ЗДСл и ЗМВР то да се сочи изрично.

За разлика от КТ, ограничаващ нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено в ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с тази на работното време през нощта и е 8-часова. Различието на двете уредби се обяснява със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. От тази специфика се обуславяли и други различия в статуквото по отношение полагането на извънреден труд. Освен това за служителите в системата на МВР, ЗМВР предвиждал редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, които подробно се изброяват.

Страната намира, че за положения нощен труд, за всеки отработен нощен час или част от него, се дължи възнаграждение от 0,25 лв., която уредба е идентична с тази на останалите категории работници в системата на МВР. Счита, че чл. 9, ал.2 от НСОРЗ не намира приложение за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага член 107а КТ, следователно още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.

Целта на превръщането на нощния труд в дневен била да установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд, поради факта, че в Кодекса на труда е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд и дневния такъв, така че съотношението между тях дава като резултат коефициент 1,143. Счита обаче, че тъй като продължителността на труда през деня и нощта за държавните служители като ищеца е една и съща, коефициентът, изчислен на база съотношението им в случая, е равен на единица.

Цитира и съдебна практика в подкрепа на изложените аргументи. Намира, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал.9 ЗМВРминистъра на вътрешните работи, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, включително и във връзка с въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, респективно за отпадането на този коефициент.

Като безспорен за момента факт сочи този, че разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към дневен с коефициент 1,143, не съществува в наредбата, относима към исковия период.

Това съответствало на разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР и не представлявало празнота в правото, която да подлежи на запълване с аналогично приложение на правилата от общата нормативна уредба за преизчисляване на нощния труд в дневен. Това схващане било последователно застъпено и в последната промяна на ЗМВР, в сила от 11.07.20 г., определяща еднозначно и категорично продължителността на полагания в системата на МВР нощен като 8часов.

2

Като втори съществен порок на обжалваното решение се сочи, че с него не се мотивира извода, че при преизчисляване на положения от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд. Събраните доказателства не го подкрепяли.

От тях не било видно ищецът да е полагал труд извън редовното работно време. Дори в исковата си молба той сочил изрично, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.

В обобщение страната моли за произнасяне в насока отмяна на решението като неправилно и необосновано, което въззивният съд тълкува с оглед съответствието на мотивите и петитума на жалбата, като съдържащо и искане за отхвърляне на заявените неоснователни претенции.

Страната оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца с оглед ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и моли то да бъде намалено до еднократния размер, предвиден в НМРАВ. Дирят се съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Страната моли делото да се гледа в открито съдебно заседание, в отсъствието на неин представител.Не ангажира нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Д. К. Р. ЕГН ********** от гр.Бургас, ул.******- чрез процесуален представител адв. З. Б., със съдебен адрес за призоваване: гр. Б****.

В отговора възраженията, изнесени във въззивната жалба се оспорват изцяло, като неоснователни, обжалваното решение на първата инстанция се сочи за правилно и законосъобразно, споделят се изводите на съда, които страната намира за обосновани от събраните по делото доказателства. Поддържа, че не са допуснати процесуални нарушения при постановяването на съдебния акт, поради което моли за потвърждаването му.

Конкретно се заявява, че релевантните за делото факти са безспорни и са установени от първата инстанция, съобразно със събраните в процеса доказателства.

От правна гледна точка въззиваемият намира за доказан статута си на държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Сочи приложимото за спора право и заключава, че само от 11.08.14г. до 02.08.16г. съществува наредба на министъра на МВР, предвиждаща възможност за компенсация на положения нощен труд в системата на МВР. След това е налице нормативна празнота, която следвало да се преодолее със субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ.

Счита, че след като ищецът е със статут на държавен служител, то по отношение на него са приложими освен нормите на ЗМВР, още и тези в ЗДСл, а съгласно чл. 67, ал. 3 от същия закон, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1-5, не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Намира определеното със заповед на министъра на МВР допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час за по-ниско от определеното съобразно общото трудово законодателство (НСОРЗ). Излага подробни съображение за необходимост отношенията на настоящия ищец с работодателя му, да са равнопоставени спрямо останалите полагащи труд в системата на МВР лица и в насока-субсидиарната приложимост на нормите от общото законодателство към предмета на настоящия спор и разглежданите с него отношения.

Обсъжда и приложимостта към казуса на решението на СЕС от 24.02.22г. по дело С262/20г. Намира, че не е налице разумна и допустима от закона цел, обосноваваща отпадането на преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в последващите наредби, след тази 3 от 2014 г., и въвеждането в ЗМВР на такова преизчисляване отново, считано от 10.07.20 г. Оттук извежда липсата на обективен критерий, обосноваващ различието в законодателното третиране на едни и същи правоотношения. Позовава се и на липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските служители. Това налагало съдът да тълкува националното право по начин, възможно най-близък до постигането на целта на съответната разпоредба на първичното право, като гарантира пълната й ефективност до достигане на разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел- т. 79 от решението на СЕС.

В обобщение се моли за отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна и за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Не се ангажират нови доказателства.

Проверката по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Д. К. Р. от гр. Б*, действащ чрез пълномощник,е поискал осъждането на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР(ГД ПБЗН-МВР) да му заплати сумата от 399 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от 400 часа, който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 457 часа и води до допълнително положен и незаплатен извънреден труд от 57 часа, в периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 30 лева от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, до 21.08.2022 г. включително, както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Дирил е и разноски за производството.

Фактите, от които черпи правото си, са следните:ищецът е в служебно правоотношение с ответната дирекция и изпълнява длъжността „******“ в **** Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.

Вследствие трансформацията на положения от него за процесния период на така посочената длъжност нощен труд, следвало да му бъдат заплатени допълнително 57 часа извънреден труд на стойност от 399 лева, ведно със съответните лихви. Работното му време било организирано на смени от по 24 часа, като полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици. Обосновал е претенциите си с приложимата според него за казуса нормативна уредба.