Определение № 752 от 13.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. Перник, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500555 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 20318/09.06.2026 г., подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с ЕИК:131134023 чрез юрисконсулт М.Н. срещу разпореждане № 16457/05.06.2026 г., постановено по гр. дело № 5848/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК за следните суми: над 3579.04 евро до пълния претендиран размер от 5331.20 евро – главница, сумата от 976.25 евро – договорна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 08.05.2026 г., и сумата от 68.15 евро – мораторна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 28.05.2026 г.

За да постанови разпореждането си в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че включването на застрахователни премии към главницата по кредита и начисляването на лихва върху тях е направено въз основа на клаузи, за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Съдът е констатирал, че премиите не са реално предоставени на кредитополучателя, а са довели до прикрито оскъпяване на кредита и заобикаляне на ограничението за максимален размер на годишния процент на разходите (ГПР). Поради това е приел, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита (непогасената част от реално предоставената главница).

В частната си жалба жалбоподателят поддържа, че изводите на районния съд са неправилни и незаконосъобразни. Излага съображения, че застраховките не са задължително 1 условие за отпускане на кредита, поради което правилно не са включени в ГПР, а представляват допълнителен финансов ресурс (главница), преведен по изрично нареждане на потребителя към трето лице – застраховател. Твърди се, че съдът неправилно е приложил практиката на Съда на Европейския съюз, тъй като тя касае такси и комисиони, а не доброволно избрани застрахователни услуги. Навеждат се и доводи, че в рамките на заповедното производство съдът не може да прави изводи, изискващи доказване, което е допустимо само в исков процес.

Поради това се претендира отмяна на разпореждането в отхвърлителната му част и уважаване на заявлението в пълен размер.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производство пред Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк” ЕАД въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част за правилно и законосъобразно като изложените от районния съд мотиви са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което препраща изцяло към тях на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК като с оглед възраженията по жалбата намира да отбележи и следното:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът следи служебно дали заявеното вземане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Тази проверка е задължителна и при заявления, подадени по реда на чл. 417 ГПК. Редовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги не дерогира задължението на съда да осигури ефективна защита на потребителите съгласно Директива 93/13/ЕИО.

Възражението на жалбоподателя, че застрахователната премия е част от „главницата“ по кредита, тъй като е финансирана от кредитора, е неоснователно. Правната и икономическа същност на една сума не се определя от техническия начин на нейното превеждане. Когато част от формално отпуснатия кредитен ресурс не се предоставя реално на потребителя, а служи за заплащане на свързан с кредита разход (застрахователна премия), тази сума представлява разход по кредита, а не усвоена главница.

Този извод е в пълно съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз. В своето решение по дело C-744/24 (Bank Polska Kasa Opieki) СЕС изрично приема, че понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се 2 изключват. Общият размер на кредита не може да включва суми, предназначени за покриване на разходи, свързани с кредита, нито върху тези суми може да се начислява възнаградителна лихва. В настоящия случай сумата за застрахователната премия е включена във формалната главница и върху нея е начислявана лихва, което противоречи на посоченото тълкуване на европейското право.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че застраховката била доброволна и това да обосновава законосъобразна дължимост на заявеното вземане.

На първо място, самото формално отбелязване в договора, че потребителят „не е длъжен“ да сключва застраховка, не е решаващо. Преценката дали застраховката е действително доброволна следва да се извърши въз основа на съвкупността от договорните клаузи, начина на структуриране на кредита, включването на премията в погасителния план, начисляването на лихва върху нея и обстоятелството дали потребителят е имал реална възможност да получи кредита при същите условия без тази допълнителна услуга.

На второ място, дори когато застраховката е обозначена като доброволна, тя не може да бъде включвана в главницата така, че върху нея да се начислява възнаградителна лихва, ако съответната сума не е реално предоставена на потребителя, а е предназначена за покриване на разход, свързан с кредита.

На трето място, когато премията е предварително инкорпорирана в общия размер на кредита и в погасителния план, това обективно поставя потребителя в положение, при което заплащането се явява част от механизма на получаване и обслужване на кредита. В този смисъл, независимо от използваната договорна терминология, е налице обоснована вероятност клаузата да води до прикрито оскъпяване на кредита.

Следва и да се отбележи, че тези изводи се подкрепят и от актуалната практика на ВКС – Решение № 84 от 19.03.2026 г. по к.т.д. № 1533/2025 г., І т.о., в което се приема, че когато в договор за потребителски кредит е уговорено част от отпуснатата сума да се усвоява като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, този разход следва да се третира като общ разход по кредита и да бъде включен при формирането на ГПР, винаги когато сключването на застраховката е условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия. Извежда се и значението на § 1, т.

1 ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, като се подчертава, че застрахователните премии са част от общия разход по кредита при наличие на връзка между допълнителната услуга и условията на кредита. Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, доколкото спорната застраховка е инкорпорирана в договорната конструкция, а премията е включена в погасителния механизъм.

По неравноправния характер на клаузата, настоящият съдебен състав намира, че клаузата, с която застрахователната премия се включва в главницата и се изплаща разсрочено заедно с погасителните вноски, създава, най-малкото, обоснована вероятност за неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Това е така, тъй като: премията не е реално предоставена на потребителя като свободно 3 използваем кредитен ресурс; върху нея се начислява възнаградителна лихва; чрез включването в главницата се увеличава базата, върху която се начисляват лихви; потребителят се натоварва с допълнителен разход, без да е ясно дали същият е включен коректно в ГПР; банката има икономически интерес от застрахователното правоотношение, включително чрез получаване на комисионна като посредник и чрез увеличаване на олихвяваната сума. Явно е че начисляването на застрахователни премии води до значително оскъпяване на кредита, завишава размера на главницата и влияе върху възнаградителната лихва, като сумите за застраховка не са предоставени реално на разположение на длъжника.

Предвид гореизложеното се налага извод, че заявеното вземане в спорната част се основава на клауза, за която е налице най-малкото обоснована вероятност да е неравноправна – за отказа по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК дори не е необходимо окончателно прогласяване на нищожност на клаузата, а е достатъчно наличието на обоснова вероятност за това.

По отношение на ГПР и последиците по чл. 22 и чл. 23 ЗПК, настоящият съдебен състав приема, че същественото значение на правилното определяне на ГПР произтича от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Годишният процент на разходите е основният показател, чрез който потребителят може да прецени реалната цена на кредита и да сравни различни кредитни продукти. Когато застрахователната премия е част от икономическата тежест, която потребителят поема във връзка с кредита, но не е надлежно отчетена като разход, посоченият ГПР не отразява действителното оскъпяване. Това води до заблуждаваща представа за цената на кредита и накърнява изискването за прозрачност. При установена вероятност за неправилно формиран ГПР и за включване на разходи в главницата с цел начисляване на лихва върху тях е налице основание да се приеме, че договорът страда от пороци по чл. 22 ЗПК, като последицата по чл. 23 ЗПК е потребителят да дължи само чистата стойност на кредита.

Относно обхвата на проверка в заповедното производство, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че въпросите по-горе следва да се преценяват единствено в исков процес.

Заповедното производство действително е формално, но след изменението на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът има изрично задължение да откаже издаване на заповед, когато вземането се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Следователно проверката за потребителска защита не е извън предмета на производството, а е част от дължимата служебна проверка. Отказът за издаване на заповед не лишава кредитора от защита. Той може да предяви претенцията си по исков ред, където при условията на състезателност да установи валидността на договора, реалния характер на застраховката, начина на формиране на ГПР и точния размер на вземането. В заповедното производство обаче принудително изпълнение не следва да се допуска за вземане, за което още от представените документи е налице най-малкото обоснована вероятност да произтича от неравноправна или непрозрачна договорна клауза.

По така изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част следва да 4 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 16457/05.06.2026 г., постановено по гр. дело № 5848/2026 г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част – с която с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с ЕИК:131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК за следните суми: над 3579.04 евро до пълния претендиран размер от 5331.20 евро – главница, сумата от 976.25 евро – договорна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 08.05.2026 г., и сумата от 68.15 евро – мораторна лихва за периода от 25.10.2025 г. до 28.05.2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.