Определение № 37226 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37226 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110120702 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на „*** срещу Й. И. Т., като предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, въпреки това, настоящият състав, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2025 г. от 14.40 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА гр. д. № 386/2026 г. по описа на РС - Девня, по настоящото дело за послужване.

1

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „*** срещу Й. И. Т. с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от Сумата от 923.20 евро, представляваща неплатена падежирала главница по договор за потребителски кредит № 40029124251 от 22.10.2024 г., дължима от вноска № 1 до вноска № 18 за периода от 15.11.2024 г. до 15.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 13.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1290.44 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.11.2024 г. до 15.04.2026 г., сумата от 429.29 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.11.2024 г. до 12.05.2026 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 386/2026 г. по описа на РС - Девня.

Предявени са и осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Й. И. Т. да заплати на „*** сумата от 575.28 евро, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 754.20 евро, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от 13.05.2026 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 40029124251 от 22.10.2024 г. в размер на 5000 лв., предоставени на ответника. Бил уговорен ГПР от 49.25 % и ГЛП от 41 %, като кредитополучателят следвало да погасява кредита на месечни вноски за срок от 36 месеца. По отношение на осъдителния иск сочи, че ответникът е поискал и закупил допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, за което дължи съответното възнаграждение. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор за потребителски кредит № 40029124251 от 22.10.2024 г., сключен между ищеца и ответника, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на ищеца предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, в т.ч. че ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и че волеизявлението е достигнало до кредитополучателя.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези 2 обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В доказателствена тежест на ищеца по осъдителния иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД е да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит № 40029124251 от 22.10.2024 г., в който са уговорени валидни клаузи за дължимост на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които реално са предоставени, техния размер, както и че е настъпил падежът на вземанията.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите по процесния договор, както и че ищецът има възможност да представи доказателства, от които да е видно, че тези клаузи са индивидуално договорени.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3