Решение № 2555 от 23.03.2026, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2555

Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20257040701991 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Х. А. М., [ЕГН], лишен от свобода в затвор Бургас. В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник – адвокат Г. П. от АК Бургас.

Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място]. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М. С..

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че изтърпява наказанието си в затвор Бургас. За периода от 01.01.2024г. до предявяването на иска на 20.10.2025г. не му била предоставян достъп до необходимата медицинска помощ, която той искал от служебните лица. Конкретно се сочи, че Макнев имал проблеми със зъбите и челюстта, които сериозно ограничавали дъвкателната му функция и налагали хирургическа интервенция и изграждане на мост, но извън осъществения преглед при специалист не бил допуснат до необходимата медицинска помощ за лечение. Това довело до невъзможност за нормално хранене и болки, допринесло и за страдания във връзка с лошо храносмилане в рамките на посочения процесен период. Иска съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 15 000лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди. Иска присъждане на разноски. Адвокат П. е заявила в с.з. на 08.12.2025г., че осъществява защитата на ищеца чрез предоставяне на безплатна помощ и иска присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че през процесния период Макнев е бил лишен от свобода в затвор Бургас, както и че са били налице индикации за необходимост от предоставяне на сочената в исковата молба медицинска помощ. Не оспорва, че такава помощ на практика не е била предоставена на Макнев, но твърди, че това е станало и продължава да е налице в резултат на отказа на затворника да бъде конвоиран до специалист и настояването му да получи прекъсване изпълнението на наказанието с цел да се придвижи до необходимото болнично заведение сам, без охрана. Така ответника счита, че неполучаването на необходимата на ищеца медицинска помощ не е в резултат на незаконосъобразно поведение на затворническата администрация. Иска претенцията да бъде отхвърлена. Иска присъждане на разноски. Представя доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи нови доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Следствените арести и затворите в страната са подструктури към Главна дирекция „ИН” към Министерство на правосъдието. Съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС Г. е юридическо лице, поради което отговаря на изискванията на закона за ответник по предявения иск.

От събраните доказателства, а в частност и от справка № ДЗ-13686/26.11.2025г., издадена от инспектор РД в затвор Бургас, се установи, че ищецът Х. М. е постъпил в затвор Бургас на 17.05.2022г. като обвиняем с мярка за неотклонение задържане под стража по ДП № 622/2021г. на Четвърто РУМВР Бургас. Понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от осем години и четири месеца, при първоначално определен и непроменен до издаването на справката строг режим, по НОХД № 480/2022г. на ОС Бургас. За периода от 05.09.2024г. до 15.01.2025г. Макнев изтърпява наказанието си в ЗОЗТ Дебелт към затвор Бургас.

От представените медицинска справка и копие от медицински журнал се установи, че за периода от 01.01.2024г. до 20.10.2025г. Макнев е посещавал медицинския център в ЗОЗТ Дебелт тридесет пъти с различни оплаквания, сочещи преди всичко данни за заболявания, несвързани с необходимост от дентална медицинска помощ. (Представени са амбулаторни листи, установяващи органично разстройство на личността, захарен диабет, увреждания на ретината, псориазис с локални увреждания на кожата и подкожната тъкан.) Единствено с амб. № 3311/15.07.2025г. е документирано явяване на ищеца в МЦ с оплакване от болки в зъбите.

Посочено е в медицинската справка, че Макнев неколкократно е подавал молба за прекъсване изпълнението на наказанието на основание чл.447 т.3 от НПК за стоматологично лечение, но тези молби са били отхвърляни. В тази връзка са представени заверени преписи от постановления от 18.06.2025г. и 07.08.2025г., издадени от окръжния прокурор на ОП Бургас (потвърдени при обжалване от прокурор от АП Бургас), с които са отхвърлени молби на Макнев за прекъсване изпълнението на наказанието му с цел провеждане на изследвания и дентално лечение. В рамките на процедурите по разглеждане на молбите прокурорът е взел становище от ЛКК при СБАЛЛС София. В становищата на ЛКК било посочено, че лечението е необходимо, но липсва необходимост от прекъсване изпълнението на наказанието, тъй като може да бъде проведено при условията на чл.135 от ЗИНЗС, т.е. да бъде транспортиран под охрана в съответното лечебно заведение. (Молбите на Макнев и становищата на ЛКК също са приложени като доказателства по делото.) Представен е амбулаторен лист № 456/10.07.2025г., издаден от д-р Л. Б., дентален лекар. Според заключението на специалиста, издадено въз основа на извършен преглед, Макнев се нуждае от рентгенова снимка намесата на лицево-челюстен хирург, тъй като има необходимост от екстракция на мъдрец.

Представен е амбулаторен лист № 463, издаден от д-р Л. Б.. Според заключението на специалиста, издадено въз основа на извършен преглед, Макнев се нуждае от направа на мост на долна челюст в дясно, за да може да се храни нормално. Посочено е, че Макнев има записан час за 05.08.2025г. от 11.30 часа.

Като свидетел по делото е разпитана К. Б., фелдшер, осъществяващ дейността в МЦ на ЗОЗТ Дебелт през процесния период. Свидетелят сочи, че според утвърдената в общежитието практика всеки от затворниците има достъп до МЦ, като посещението се документира в медицинския журнал – посочват се датата, оплакванията на лишения от свобода и взетите медицински мерки. (Това се потвърждава от представеното копие от журнала.) В централната сграда на затвор Бургас имало лекар, при който водили затворниците от СОСТ Дебелт при необходимост. Също чрез конвоиране и по предварително записване водили затворниците при стоматолог в [населено място]. Макнев бил воден при стоматолог д-р Б., която предписала консултация със специалист по лицево-челюстна хирургия и предписала рентгенологично изследване за Макнев. Буриева, съвместно със служителите на ЗОЗТ и Макнев започнали да обсъждат необходимата организация по осъществяване на изследването и прегледа на Макнев – конвоиране, заплащане на медицинските дейности и др., но тогава Макнев заявил, че при посещението си при рентгена и лекаря специалист не желае да бъде с конвой, тъй като това му създавало дискомфорт. Затова отказал посещение по този ред да бъде организирано и заявил, че ще поиска от прокурора прекъсване на изпълнението на наказанието за да си осъществи изследването и лечението. След това Макнев неколкократно подавал молби за прекъсване изпълнението на наказанието, по които получавал отказ. До края на процесния период Макнев не е променил становището си, че не желае да бъде воден за изследване и преглед с охрана. До края на процесния период Макнев не е имал нужда от спешна медицинска помощ във връзка с денталните си здравословни проблеми.

Показанията на св.Буриева съдът приема за достоверни. Същите са логични, последователни и в съответствие с останалия доказателствен материал. С. М. до приключване на устните състезания не е заявил да е променил становището си и да е съгласен да бъде заведен с конвой за осъществяване на изследването и прегледа, а е поддържал позицията си, че при установените обстоятелства следва да му бъде прекъснато изпълнението на наказанието за да осъществи тези дейности без охрана.

Като свидетел по делото е разпитан В. Л. , изтърпявал наказание лишаване от свобода в едно помещение с Макнев за периода от 17.05.2025г. до 26.09.2025г. Свидетелят сочи, че през целия период от време Макнев имал проблем със зъбите. Било видно, че когато се храни изпитва силни болки и накъсвал хляба на трохички. Свидетелят не е виждал Макнев да има външно възпаление на лицето. Ищецът споделил на свидетеля, че е ходил на зъболекар и бил насочен към хирург. Макнев постоянно се оплаквал, че трябва да го изведат на лечение, но не го извеждат. Показанията на св.Л. също са в съответствие с останалия доказателствен материал и са достоверни.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установените по делото факти сочат, че оплакванията на ищеца са неоснователни.

Както съдът е указал на страните доказателствената тежест, ищецът е следвало да докаже, че е имал обективна необходимост от определени медицински грижи, които са му били отказани от затворническата администрация и това е довело до страданията, посочени в чл.3 от ЗИНЗС.

Обективната необходимост от медицински грижи е установена по делото. Макар състоянието на Макнев да не е било спешно, то липсата на медицинска грижа е причинила постоянни болки, особено при хранене. Този негативен за ищеца резултат обаче не се явява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

За Макнев е имало два начина да получи предписаното от денталния лекар медицинско обслужване. Първият начин е на основание и по реда на чл.135 ал.1 т.3 и ал.4 от ЗИНЗС, съгласно които лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се организира и осъществява под ръководството на началника затворническото общежитие. Цитираният текст на закона означава, че при документирана необходимост от медицинската грижа лишеният от свобода се води до необходимото ЛЗ под охрана за осъществяване на тази грижа. На Макнев е била предоставена възможност за конвоирането му до МЗ, но той е отказал поради нежеланието да бъде конвоиран. Предвид отказа, неполучаването по този ред на необходимата медицинска грижа не се явява последица от незаконно бездействие на администрацията.

Вторият начин е на основание и по реда на чл.447 т.3 и чл.448 от НПК. Съгласно тези текстове на закона изпълнението на наказание лишаване от свобода може да бъде прекъснато при тежко заболяване на осъдения – до оздравяването му. Въпроса за прекъсване изпълнението на наказанието не е от компетентността на орган от структурата на затворническата администрация, а се разглежда и решава от прокурора. В случая компетентния прокурор е постановил откази по подадените от Макнев молби, поради което неполучаването на необходимото на ищеца медицинско обслужване по този ред няма за своя причина действия или бездействия на длъжностни лица в структурата на ответника. Затова претенцията на Макнев срещу Г. за заплащане на обезщетение затова, че не е получил необходимата му медицинска грижа е неоснователна и следва да се отхвърли от съда.