Решение № 4717 от 01.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4717 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20211100112129 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 06.10.2021 г. ,,Н.Ф.‘‘ ООД (Ф.) заявява, че на 27.05.2019 г. е бил сключил договор за заем с ответницата В. С., а на 28.05.2019 г. те са сключили втори договор за заем. По тези договори Ф. е бил заемодател, а В. С. е била заемополучател.

[2] В. С. не е заплатила месечните вноски по заемите. Затова на 16.10.2020 г. Ф. е връчил на В. С. покана, с която Ф. е обявил двата заема за предсрочно изискуеми. В. С. не е заплатила на Ф. сумите по заемите и той е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

[3] Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение за:

- по договора от 27.05.2019 г. - 4 949,43 лева главница плюс законната 1 лихва от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане; 1 743,46 лева възнаградителна лихва от 28.11.2019 г. до 16.10.2020 г.; 1 942,84 лева наказателна лихва за забава от 28.07.2019 г. до 16.10.2020 г.; 28,81 лева мораторна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. до 06.11.2020 г.;

- по договора от 28.05.2019 г. - 148 183,31 лева главница плюс законната лихва от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане; 52 303,48 лева договорна лихва от 28.11.2019 г. до 16.10.2020 г.; 58 285,44 лева наказателна лихва за забава от 28.07.2019 г. до 16.10.2020 г.; 864,40 лева мораторна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. до 06.11.2020 г.;

- 5 365,82 лева разноски по заповедното производство и 4 400,00 лева адвокатско възнаграждение.

[4] След като В. С. е получила поканата за доброволно изпълнение, тя е подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Ф. моли съда да приеме за установено, че В. С. му дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на разноските в исковото и заповедното производство (исковата молба, л. 3-9 от делото на СГС).

2. На ответника

[5] В. С. е оспорила предявения иск. Тя твърди, че:

1. не е била настъпила предсрочната изискуемост на заемите, тъй като тя не е била уведомена за това, каквото е изискването на закона, а, ако е настъпила изискуемостта, то това е станало на 27.01.2020 г.;

2. клаузите в договора относно наказателната лихва са нищожни, тъй като са неравноправни. Затова тя моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 91 от делото на СГС).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

2

1. Обстоятелства, които съдът установява

[6] На 27.05.2019 г. В. С. и Ф. са сключили договор за потребителски заем, по който Ф. се е задължил да предостави на В. С. 5 000,00 лева при 25 % годишна възнаградителна лихва, които тя е трябвало да върне до 28.05.2029 г. на 120,00 месечни вноски. Месечните вноски са били от 113,75 лева (чл. 2.2. от договора, л. 21-24).

[7] На 28.05.2019 г. В. С. и Ф. са сключили втори договор за потребителски заем, по който Ф. се е задължил да предостави на В. С.

150 000,00 лева при 25 % годишна възнаградителна лихва, които тя е трябвало да върне до 28.06.2029 г. на 120,00 месечни вноски. Месечните вноски са били от 3 412,39 лева (чл. 2.2. от договора, л. 10-13).

[8] И с двата договора страните са уговорили, че при забава в плащането В. С. е дължала 5% месечна наказателна лихва върху цялата заета сума, а при забава в плащането на месечна вноска над 30 дни Ф. е могъл да превърне в предсрочно изискуем всеки един от двата кредита (чл. 2.6. и 2.7. от договорите). Подобни клаузи Ф. е договарял и с други кредитополучатели (договорите за ипотека, л. 175-227).

[9] До 16.10.2020 г. В. С. е заплатила: а) по договора за кредит за 5 000,00 лева – 60,57 лева главница; б) по договора за кредит за 150 000,00 лева – 1 816,72 лева главница. В.

С. не е заплащала възнаградителна лихва по двата кредита, а по двата кредита не е заплащала вноски от 28.12.2019 г. (отговори на задачи едно и три от заключението на вещото лице Х., л. 149-155). Затова на 16.10.2020 г. Ф. в уведомил В. С., че превръща и двата кредита в предсрочно изискуеми (уведомителните писма и разписките, л. 52-55).

[10] На 06.11.2020 г. Ф. е подал до СРС заявление за издаване срещу В.

С. на заповед за незабавно изпълнение (заявлението, л. 4-11 от гр. д.

55 033/2020 г. на СРС). На 02.12.2020 г. СРС е издал такава. Тя е била за 3 следните суми по договора за заем за 5 000,00 лева - 4 939,43 лева главница плюс законната лихва от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане; 1 743,46 лева възнаградителна лихва от 28.05.2019 г. до 16.10.2020 г.; 1 942,84 лева наказателна лихва за забава от 28.07.2019 г. до 16.10.2020 г.; 28,81 лева мораторна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. до 06.11.2020 г. По договора за заем за 150 000,00 лева заповедта е била за - 148 183,31 лева главница плюс законната лихва от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане;

52 303,48 лева възнаградителна лихва от 28.05.2019 г. до 16.10.2020 г.;

58 285,44 лева наказателна лихва за забава от 28.07.2019 г. до 16.10.2020 г.;

864,40 лева мораторна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. до 06.11.2020 г. Със заповедта В. С. е била осъдена да заплати и 5 365,82 лева разноски по заповедното производство и 4 400,00 лева адвокатско възнаграждение (заповедта, л. 79-80 от гр. д. 55 033/2020 г. на СРС).

[11] СРС е издал на Ф. и изпълнителен лист (отбелязването в печата на л. 80 от гр. д. 55 033/2020 г. на СРС). Въз основа на него Ф. е поискал от ЧСИ Г.К. да образува изп. дело и той е образувал изп. дело 20209240401126. По него на 13.07.2021 г. ЧСИ К. е връчил на В. С. покана за доброволно изпълнение заедно със заповедта за незабавно изпълнение (поканата, л. 87 от гр. д. 55 033/2020 г. на СРС). На 13.08.2021 г. В. С. е подала възражение срещу заповедта (извлечението от електронната система и възражението, л. 82-84 от гр. д. 55 033/2020 г. на СРС).

[12] По договора за кредит за 5 000,00 лева В. С. не е заплатила на Ф. 4 939,43 лева главница; 1 743,46 лева възнаградителна лихва от 28.05.2019 г. до 16.10.2020 г.; 28,81 лева мораторна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. до 06.11.2020 г. По договора за кредит за 150 000,00 лева В. С. не е заплатила на Ф. - 148 183,31 лева главница; 52 303,48 лева възнаградителна лихва от 28.05.2019 г. до 16.10.2020 г.; 864,40 лева мораторна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. до 06.11.2020 г. (заключението на вещото лице Х.).

[13] По изпълнителното дело ЧСИ К. е реализирал публична продан, чрез която имот на В. С. е бил продаден за 284 792,17 лева. От тях на 18.08.2022 г. ЧСИ К. е изплатил на Ф. 213 084,76 лева (разпределението, л.

4

164-164; платежното нареждане, л. 163).

[14] Ф. е заплатил: 5 365,82 лева държавна такса (л. 87); 560,00 лева за вещи лица (л. 121, 237); 7 000,00 лева на адвокат по договор от 15.09.2021 г.

(л. 293) и 8 500,00 лева по договор от 10.11.2022 г. (л. 294). В. С. е заплатила 270,00 лева за вещо лице (л. 243).

2. Спорни обстоятелства

[15] Основното спорно обстоятелство е било, дали Ф. е обявил кредитите за предсрочно изискуеми на 16.10.2020 г., по-точно, дали В. С. е подписала разписките за получаването на уведомленията. Съдът приема, че на 16.10.2020 г. Ф. е обявил кредитите за предсрочно изискуеми, защото на тази дата В. С. е получила уведомленията за това. Съдът приема това, защото вещото лице Х. е била категорична, че подписът и името на В. С. под разписките са били изписани от В. С. (заключението на вещото лице Х., л.

281-285).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[16] Ф. е предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответницата му дължи главница и лихви по два договора за заем. Искът е частично основателен.

1. По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД

[17] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, 5 кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).

[18] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за заем между Ф. и В. С., по който Ф. да е заемодател, а В. С. заемополучател;

2. Ф. да е предал на В. С. парите;

3. В. С. да не е върнала на Ф. заема.

[19] Съдът установи, че Ф. и В. С. са сключили два договора за потребителски заем - един за 5 000,00 лева заем и втори за 150 000,00 лева.

Съдът установи, че В. С. не е заплатила по двата заема повече от девет вноски и Ф. я е уведомил, че е превръщал целите кредити в предсрочно изискуеми.

Въпреки това В. С. не е платила на Ф..

[20] Съдът установи, че сумите, които В. С. дължи на Ф. по договора за 5 000,0 лева, са: 4 939,43 лева главница; 1 743,46 лева възнаградителна лихва от 28.05.2019 г. до 16.10.2020 г.; 28,81 лева мораторна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. до 06.11.2020 г. По договора за 150 000,00 лева са: 148 183,31 лева главница; 52 303,48 лева възнаградителна лихва от 28.05.2019 г. до 16.10.2020 г.; 864,40 лева мораторна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. до 06.11.2020 г. Ето защо съдът уважава иска за тези суми.