Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1106 от 20.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1409/2025
Вид
Определение № 1106
Подписан
20.11.2025
В сила
20.11.2025
Състав
Красимира Райчева, Доротея Кехайова, Карамфила Тодорова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1106 гр. София, 20.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК и чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

С протоколно определение от 27.10.2025 г. е оставено без уважение искането на защитата на подс. К. К. К. – адв. Р. Л. и на подс. М. С. П. – адв. Ю. С. за спиране на наказателното производство и прекратяване на съдебното производство по НОХД № 3409/2025 г. по описа на СГС, НО, 40 състав и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Недоволни от определенията са останали защитниците на подсъдимите К. и П. – съответно адв. Л. и адв. С., които в частни жалби ги атакуват по инстанционен ред.

Адв. Л. сочи, че по отношение на подс. И. Р. Ц. има отделени материали от досъдебното производство и същото спрямо него е спряно. При това положение според защитника първоинстанционният съд очевидно е подценил обстоятелството, че обвиненията спрямо подсъдимите К. и П. са повдигнати за извършено деяние в съучастие като съизвършители именно с обв. Ц.. Ето защо и доколкото спрямо един от съизвършителите наказателното производство е било спряно, то същото следва да бъде сторено и спрямо другите двама. Приема, че отказът на градския съд да спре наказателното производство е неправилен и немотивиран, поради което се отправя искане за отмяна на това определение на съда. По-нататък защитата счита, че са налице основанията за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита на подсъдимите лица. Приема, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е неясна по отношение на съществени въпроси като времето, мястото, начина и ролята на подсъдимите в деянието за което са предадени на съд. Сочи, че в обвинителния акт се 1 твърди, че подсъдимите са се снабдили по неустановен начин с два автомобила, по същия начин е било подсигурено и оръжие, за което в същото време се приема, че е набавено от подс. К.. Липсва според защитата и описание на начина, по който подсъдимите са стигнали до РИНГ МОЛ, където се твърди да е извършено престъплението и как са се оттеглили оттам. Всичко това се интерпретира като ограничаващо правото на защита на подсъдимите лица, на които се налага да се защитават по неконкретизирано и неясно обвинение.

Защитата на подс. П. в лицето на адв. С. сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва каквато и да било конкретика, свързана с описанието на престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд, напротив налице са неясноти и противоречия. Подчертава, че неправилно градският съд е отказал да спре наказателното производство, независимо, че по отношение на едно от лицата, за които държавното обвинение е приело, че е съизвършител в престъплението, за което подсъдимите К. и П. са предадени на съд, има отделени в друго досъдебно производство материали и наказателното производство спрямо него е спряно. Приема, че доколкото се касае за твърдения за съвместна престъпна дейност, продължаването на наказателното производство спрямо двете подсъдими лица би затруднило разкриването на обективната истина. Счита по-нататък, че по делото се сочи да има установени лица, които са участвали в деянието като са спомогнали за установяване на трайна фактическа власт върху предмета на грабежа, които обаче са останали извън кръга на привлечените към наказателна отговорност лица. Неяснота се приема да произтича и от факта, че в обвинителния акт е посочено, че подсъдимите лица са се снабдили с автомобили и оръжия по неустановен по делото начин и въпреки това се твърди те да са били осигурени от подс. К.. Критикува се и твърдението на прокуратурата, че предхождащия инкриминираното деяние ден обвиняемите са изпробвали маршрута, по който възнамеряват да се движат, като е било отразено единствено, че са спрели на паркинг на болница „Аджъбадем сити клиник“. Според този защитник липсва описание в обстоятелствената част на обвинителния акт по какъв начин се твърди, че лицата са се придвижили до РИНГ МОЛ и после са се оттеглили в посока към паркинга на лечебното заведение, където са пристигнали и други автомобили, управлявани от лица, за които остава неясно дали са съучастници в инкриминираната дейност без обаче да са били привлечени към наказателна отговорност. С горните мотиви се отправя искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите лица. При условията на алтернативност се отправя искане за спиране на наказателното производство.

САС, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

На първо място този съдебен състав на САС намира за нужно да отбележи, че в рамките на разглежданото наказателно производство градският съд се е произнесъл по искане от защитата за спиране на наказателното производство. За да отхвърли искането, съдът се е позовал на факта, че прокурорът, който е орган по ръководство и решаване в досъдебната фаза на наказателното производство ясно е очертал предмета на обвинението и 2 лицата, срещу които следва то да се спре и срещу кои да бъде продължено. По тези съображения и като е намерил, че разкриването на обективната истина няма да бъде затруднено и независимо, че наказателното производство спрямо обв. Иван Ц. е било спряно е приел, че не са налице основанията за спиране на наказателното производство срещу подсъдимите К. и П.. При така постановения акт, САС прие, че не е налице процесуално основание за проверката му на основание чл. 249 НПК. Цитираната норма е очертала кръга от подлежащи на въззивна проверка съдебни отговори на въпросите по реда на чл. 248 от НПК, поставени за решаване в разпоредителното заседание, провеждано пред първата инстанция. Искането на защитата по чл. 248, ал. 1, т. 2 предл.2 от НПК е по същество свързано с нормата на чл. 251 от НПК. Отрицателното произнасяне на съда в разпоредително заседание по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Такъв ред не предвижда и нормата на чл. 251 от НПК.

Посочената норма предвижда подобна възможност само за постановеното от съда спиране на производството на основание чл. 25 и чл. 26 НПК, какъвто настоящият случай очевидно не е. Процесният отказ не е от категорията актове по чл. 341, ал. 2 и, ал. 3 НПК, а се включва в тази по ал. 3 на същия текст, изключени от въззивна проверка отделно от присъдата.

Предвид изложеното, съдът счете, че частните жалби на защитниците в тази им част следва да бъдат оставени без разглеждане без да бъдат обсъждани по същество доводите за правилност на определението на съда по реда на ч. 248, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК.

Частните жалби в частта, с която се иска проверка на определението на първоинстанционния съд по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е процесуално допустима подадена е в срок, от страна със защитен от закона интерес и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

По същество жалбите са неоснователни.

В съда е внесен обвинителен акт срещу К. К. К. за извършено престъпление по чл.

199, ал. 2, т. 3, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу М. С. П. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с който е образувано наказателно дело от общ характер под № 3409/2025 г. по описа на СГС.

С обжалваното определение съдът е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимите с мотива, че обвинителният акт, с който е сезиран съдът отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и на задължителните указания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Приел е още, че в ОА деянието е описано достатъчно пълно и ясно, като са посочени всички елементи от фактическия състав на престъплението, поради което и не е нарушено правото на защита на подсъдимите лица, а оспорването на възприети от прокурора фактически положения не следва да бъде коментирано на този процесуален етап.

Въззивният съд, за да прецени основателността на жалбата срещу атакуваното определение от 27.10.2025 г., обсъди изложените в последното основания за оставяне без уважение на искането на защитата за прекратяване на съдебното производство.

3

По отношение на обсъдените от градския съд и твърдени от защитата на подсъдимите П. и К. нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите, настоящият въззивен състав намира следното:

Обвинението е ясно и точно формулирано включително и по отношение на обстоятелствата, които според държавното обвинение обуславят извод за извършване на деянието по посочената в обвинителния акт правна квалификация. Изцяло в правомощията на прокуратурата е преценката срещу кого и какво обвинение следва да се предяви. Съдът не може да излиза извън тези рамки, а само да проверява дали не са били допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в настоящия случай не са налице. Налице е достатъчно описание на действията на подсъдимите П. и К., с които се твърди от държавното обвинение, че са осъществили състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а К. и във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК. Обвинението недвусмислено свързва ясно описаните конкретни действия на подсъдимите с посочения съставомерен резултат. Дали те са били осъществени от подсъдимите П. и К. и дали това е станало виновно, е предмет на централната фаза на наказателното производство – съдебната, а в случай, че те не бъдат потвърдени, това би могло да намери отражение при постановяване на крайния съдебен акт.

Неоснователна е тезата на защитата, че поради това, че не е посочен маршрутът, по който са се движили подсъдимите лица, обв. Ц. и неустановените им по делото съизвършители в деня преди и на инкриминираната дата, по какъв начин са се придвижили до мястото на извършване на престъплението, как конкретно са се снабдили с автомобилите, които се твърди да са използвали и как е било осигурено оръжието, използвано като средство за упражняване на принудата спрямо постР.лите лица, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите лица и техните защитници. Наистина при описанието на фактите, прокурорът е отразил, че във връзка с осъществяването на престъплението подсъдимите лица са използвали автомобили и оръжие, с които са се снабдили по неустановен начин, а оръжието е било набавено от подс. К., липсва и детайлно посочване на маршрута, по който са се движили извършителите на престъплението в посока към и от местопрестъплението. Тези факти обаче по никакъв начин не внасят неяснота в обвинението, респ. относно това кои са лицата участвали в изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд и това използвали ли са оръжие при осъществяването му, които са основните факти, релевантни към това дали е осъществен съставът на престъплението, поради което и не могат да бъдат интерпретирани по подобен начин.

При спазването на идентичен подход следва да бъде отговорено и на другия поставен от защитата въпрос, а именно за това дали има други установени лица, които са съпричастни към извършването на престъплението. Прокурорът е единствено компетентен да очертае рамките на обвинението, както и срещу кои лица ще повдигне и поддържа обвинението.

Обстоятелството, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени лица, които евентуално са били запознати с разследваното престъпление и е възможно да са участвали в 4 деянието като са спомогнали за това да бъде установена трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, но срещу които не е било повдигнато обвинение, не прави обвинителната теза на прокурора срещу подсъдимите П. и К. неясна.