Определение № 659 от 27.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. Плевен, 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА

Членове:

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600798 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 НПК.

Въззивното дело е образувано по повод частна жалба от обвиняемия И.

С. С., чрез служебния му защитник адв. Н. Н. от АК Плевен, срещу Определение №121/23.10.2026 г. по ЧНД №264/2026 по описа на Районен съд – Червен бряг, с което спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи се, че обвиняемият С. има постоянен адрес и няма опасност да се укрие. Акцентира се, че сам се грижи за двете си малолетни деца и не съществува опасност от извършване на престъпление.

Моли наложената мярка за неотклонение да бъде изменена в по-лека.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен защитник адв. Л.Г., който излага подробни съображения за липсата на опасност от укриване или извършване на престъпление.

Обвиняемият моли за по-лека мярка, като изтъква обстоятелства от 1 семейното си положение – съпругата му заминала за чужбина и той полага грижи за малолетните си деца, едно от които отказвало да се храни, откакто бил задържан, защото тъгува за него.

Прокурорът оспорва жалбата и счита, че оспореното определение е законосъобразно.

Плевенският окръжен съд, като изслуша становищата на страните и съобрази материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна и в срока по чл. 64, ал. 7 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество е основателна.

Обвиняемият И. С. С. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП пр.пр. № 7786/2026 г. по описа на РП – Плевен, БП ЗМ № 249/2026 г. по описа на РУ – Червен бряг, за това, че 18.10.2026 г. около 13:30 часа в ***, обл.

Плевен по ***“ управлявал МПС мотоциклет с рег. № ***, без да притежава СУМПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 25-0374-001 – престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение - „Задържане под стража“, посочени в чл. 63 ал. 1 НПК.

Обоснованото предположение, че обвиняемият И. С. С. е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели-очевидци - полицейските служители, извършили пътната проверка П.Д. и С.Д., а и не оспорва от защитата.

Този извод е правилен и се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция.

Що се касае до втората предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК – реална опасност от укриване или извършване на престъпление, въззивният съд намира, че е налице единствено опасност от извършване на престъпление, но същата може да бъде преодоляна с по-лека по интензивност мярка за неотклонение.

От доказателствата по делото се установява и не се оспорва от защитника, че И. С. С. е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, в 2 изпитателния срок на което е извършено и настоящото деяние. Същественото за нуждите на настоящата съдебна преценка е самото деяние, с което е осъществен престъпния състав - управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1,99 промила.

Това обстоятелство има съществена тежест при индивидуалната оценка на риска – от една страна концентрацията на алкохол в кръвта е значителна, а от друга - сочи, че предходното осъждане и предоставената на обвиняемия възможност да се въздържа от престъпно поведение без ефективно изтърпяване на наказанието не са постигнали в необходимата степен своето предупредително и възпиращо въздействие.

В същата насока следва да бъдат оценени и данните за предходни административни нарушения на Закона за движението по пътищата. През 2021 г. и 2024 г. спрямо обвиняемия са издавани наказателни постановления за управление без необходимата правоспособност, като през 2024 г. е констатирано и нарушение, свързано с липса на свидетелство за регистрация на моторното превозно средство. През 2025 г. са установени нарушения, включващи неспиране на подаден сигнал, управление без правоспособност и неизпълнение на други изисквания за безопасност на движението. През 2026 г. е издаден фиш за управление на индивидуално електрическо превозно средство без предпазна каска.

Посочените обстоятелства, установени в справката за водач, разкриват повтаряемост на нарушенията на правилата за движение по пътищата, включително на забраната за управление без правоспособност. Те не могат да бъдат пренебрегнати при оценката на вероятността от повторно противоправно поведение, насочено конкретно към правилата за движение по пътищата.

При така очертаните данни въззивният съд приема, че е налице конкретна и действителна опасност от извършване на ново престъпление, свързано с неправомерно управление на моторно превозно средство. Тази опасност обаче следва да бъде разграничена от въпроса дали за нейното предотвратяване е необходимо прилагането именно на най-тежката мярка за неотклонение.

3

Съгласно чл. 56 и чл. 57 НПК мярка за неотклонение предполага индивидуализирана преценка на всички относими обстоятелства, включително личността на обвиняемия, семейното му положение и възможността целите на процесуалната принуда да бъдат постигнати чрез помалко ограничителна мярка.

В този смисъл е и стандартът по чл. 5, § 3 ЕКПЧ, развит в практиката на Европейския съд по правата на човека, включително в решението на Голямата камара по делото Buzadji v. Молдова и др.

Извършвайки тази преценка, и съобразявайки обстоятелства относно семейното положение на обвиняемия - баща на две малолетни деца на четири и шест години, за които непосредствените ежедневни грижи се полагат от обвиняемия.

В хода на въззивното производство се установи, че задържането му вече е породило неблагоприятни последици за емоционалното състояние на децата. Тези обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати при преценката за необходимостта и пропорционалността на задържането. Макар семейното положение само по себе си да не представлява основание за освобождаване от наказателнопроцесуална принуда, съдът е длъжен да отчете конкретните последици от избраната мярка не само за обвиняемия, но и за неговите малолетни деца.

Въззивният съд прие, че целите по чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати чрез мярка, която засяга в по-малка степен интересите на децата, заедно с което ще обезпечи и преодоляване на риска от извършване на ново престъпление. Установената от изявленията на обвиняемия семейна среда, подкрепена с данните в характеристичната справка, и подкрепата от родителите на обвиняемия, създава реални практически предпоставки обвиняемият да изпълнява мярката за неотклонение „домашен арест“, като същевременно продължи да участва непосредствено в грижите за децата в рамките на жилището, а неговите родители поемат дейностите, които предполагат напускането му, включително придружаването на децата до детската градина и обратно.

По този начин могат да бъдат съвместени необходимостта от ефективно ограничаване на установения риск и защитата на семейния живот и интересите на малолетните деца.

4

Въззивният съд отчита и че по делото не са установени конкретни факти, обосноваващи самостоятелна реална опасност обвиняемият да се укрие. Наличието на трайно установено местоживеене, непосредствените родителски задължения и семейната му обвързаност представляват обстоятелства, които противостоят на подобен извод.

Ето защо въззивният съд намира, че домашният арест представлява достатъчна по интензитет мярка, която може да ограничи установената опасност, без да се налага продължаване на фактическото задържане в арестно помещение.

В обобщение, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел значението на предходното осъждане и повторяемостта на противоправното поведение, но е придал решаващо значение на тези обстоятелства, без да извърши достатъчно задълбочена оценка на възможността установеният риск да бъде ограничен чрез по-лека мярка.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на установения по делото адрес на неговото жилище.

По изложените съображения, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №121/23.10.2026 г., постановено по ЧНД №264/2026 по описа на Районен съд – Червен бряг, с което на обвиняемия И.

С. С. взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Домашен арест“ спрямо обвиняемия И. С. С. с ЕГН **********, която да се изпълнява на адрес ***, обл. Плевен, ***

ПОСТАНОВЯВА контрол по изпълнение на мярката да се осъществява чрез средства за електронно наблюдение Определението е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ОСИН Плевен за 5 изпълнение

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6