Решение № 104 от 01.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Благоевград, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600208 по описа за 2022 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е по реда на чл. 31 3 и сл. НПК и е образувано по подаден въззивен протест на РП – Благоевград, ТО - Петрич против Присъда № 8344/04.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 315/2020 г. по описа на Районен съд – Петрич, с която подсъдимият Т. И. А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

В протеста се сочи, че оправдателната присъда на първоинстанциония съд е неправилна и необоснована. Според съображенията в протеста по делото е доказано по несъмнен начин от събраните достатъчно косвени доказателства, че подсъдимият А. е извършил престъплението. Иска се присъдата на районния съд да бъде отменена и постановена нова, с която бъде признат за виновен в извършване на престъпление по повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. при условията на чл. 66 НК. В допълнителните съображения по протеста се изтъкват доводи, че присъдата е постановена при превратно тълкуване на 1 доказателствата по делото и безкритично кредитиране на обясненията на подсъдимия Т.А., поради което се твърди, че е постановена в противоречие със закона и доказателствата. В протеста прокурорът посочва кои са фактите, които по несъмнен начин се установяват от събраните доказателства и защо от тях следва да се направи извод, че подс. А. е отнел сумата от 200 лв., собственост на храма, използвайки техническо средство, прокурорът прави подробен анализ на доказателствата за поведението на подс. А., като оспорва мотивите на районния съд, в които безкритично са кредитирани обясненията му за молитва в църквата /според прокурора съдът не е обсъдил защо подсъдимият се е промъкнал крадешком в църквата, защо е престоял толкова кратко за молитва, защо не се е помолил на иконата извън църквата, където няма обаче оставени пари, защо не е отишъл по друго време в храма, тъй като отецът не бил непрекъснато там, защо е избягал и е скрил ключа на друго място, а не в дома му, ако не е направил нищо нередно/, като не можело да се приеме, че подсъдимият не е извършил кражбата на парите, защото ключът е бил в него от преди това, според прокурора ако тези разсъждения са били верни, то подсъдимият е нямало да отреже и кабелите, за което е представено постановление на прокурора за отказ да се образува наказателно производство, като бил абсурден мотивът на съда, че не е извършил подс. А. кражбата, защото предметът на престъплението не е намерен в дома на подсъдимия. Иска се отмяна на атакуваната присъда, постановяване на нова, с която подс. А. бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. с изпитателен срок от 3 г.

Пред Окръжен съд – Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства.

Представителят на ОП – Благоевград в хода на пренията сочи, че присъдата на районния съд е постановена при неправилно интерпретиране на събраните доказателства, като не е направил анализ на поведението на подсъдимия доколко влизането в храма да се помолиш в късните часове на денонощието е нормално поведение на човек, който иска да направи само това, не е обърнато внимание на факта на припряното напускане на храма от подсъдимия, скриването на ключа на отдалечено място, което било косвено доказателство за отнемането на парите; прокурорът прави анализ и на събраните гласни доказателства, от които се установявало наличието на парите в храма, когато подсъдимият е влязъл – показания на св. К. и на св. Н., 2 които установявали, че е имало оставена минимална сума от 200 лв., отнета от подсъдимия. Според прокурора от показанията на св. Б. М. следвало да се приеме, че същият е влязъл в храма за първи път заедно с полицейските служители и тогава е установил липсата на парите, като веригата от косвени доказателства установявала осъществено престъпление с автор подсъдимият по делото. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която се наложи наказанието, поискано с протеста.

Гражданският ищец Б. М. прави изявление в хода на пренията, че не иска подсъдимият да влиза в затвора и че църквата е постигнала това, което е искала, тъй като подсъдимият не се закача с тях, стои мирно и кротко, не идва на църква, като дъщеря му се грижила повече за него. Повереникът на гражданския ищец – адв. М., не се явява пред въззивния съд.

Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия А. – адв. Р., иска присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Излага доводи, че правилно районният съд е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия, които са логични и потвърдени от останалите косвени доказателства по делото – защото се установявала причината, поради която подсъдимият не посещава църквата, че скоро преди това е бил починал бащата на подсъдимия, че иконата, на която е искал да се помоли подсъдимият, се е намирала вътре в църквата, за уважението, което изпитва подсъдимият към храма, построен от дедите му, а доказателства за размера на оборотната сума в храма били само показанията на гражданския ищец. Тъй като доказателствата не установявали мотив за извършване на престъпление от подсъдимия, предмет на престъплението и виновността на подсъдимия, защитникът твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна, като се прави искане да бъде потвърдена.

Подсъдимият в лична защита сочи, че никога няма да посегне на чуждо, особено в църква, която е строена от дедите му. В последната си дума не изразява друга позиция по обвинението.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в протеста, становищата на страните в хода на съдебните прения пред него и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

3

С атакуваната пред въззивната инстанция Присъда № 8344/04.11.2021 г. по н.о.х.д. № 315/2020 г. по описа на Районен съд – Петрич подсъдимият Т. И. А. е признат за невиновен в това, че на 01.12.2019 г. в с. Беласица, община Петрич, след 23,00 часа, от православен храм “Свети пророк Илия“, чрез използване на техническо средство – ключ, е отнел чужди движими вещи – сумата от 200 лева, собственост на православен храм “Свети пророк Илия“ в с. Беласица, от владението на Б. Н. М. - свещеник и материално отговорно лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е оправдан в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК вр. чл. 194, ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен и гражданският иск, предявен от Б. Н. М. като свещеник и материално отговорно лице на православен храм “Свети пророк Илия“, с. Беласица, против подсъдимия Т. И. А. за сумата от 200 лева като обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.12.2019 г. С присъдата районният съд е постановил веществените доказателства - 1 брой сиво горнище с качулка с надпис на лицева страна в областта на гърдите от ляво „NIKE“ с бял цвят и цип, 1 брой анцуг (долнище) черно на цвят с жълт надпис на левия крачол „FIREBALL“, 1 чифт маратонки, сиви на цвят с надпис на езика „FREELAND“ и отстрани“HITSHOES“, да се върнат на подсъдимия А., а 1 брой метален ключ /от жълт метал/ с червена връв да се върне на Б. Н. М. свещеник и материално отговорно лице.

При анализ на събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие от районния съд и доказателствата при извършеното съдебно следствие във въззивната инстанция Благоевградският окръжен съд намира, че следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка, различна за някои от обстоятелствата на случилото се от изложената в мотивите на първоинстанционния съд:

Не са налице противоречия в доказателствата по делото относно самоличността и характеристичните данни за подсъдимия – подсъдимият Т.А. е *-годишен към датата на обвинението, със средно техническо образование, пенсионер, вдовец, като макар и живеещ сам поддържа отношения със своите близки – семействата на неговите низходящи, с брат и сестра, като до повдигане на обвинението подс. А. не е осъждан за извършени престъпления от общ или частен характер, не е освобождаван от наказателна отговорност за 4 извършени престъпления.

Малко повече от 40 дни преди датата на обвинението по настоящето дело /на 01.10.2019 г./ подс. А. загубил и болния си баща /около година преди това била починала съпругата на подсъдимия/, за когото се е грижил до смъртта му, като след смъртта на баща му подс. А. живеел сам в с. Беласица, община Петрич, в къща, намираща се в непосредствена близост с входа на православен храм „Св. Пророк Илия“ в селото. Не са налице противоречия в доказателствата, че около 5 години преди случая, по време на работа на предишния отец на храма, подс. Т.А. работил като клисар, като във връзка с тази му работа /защото отключвал и заключвал църквата/ у него се намирал единият от трите ключа от входната врата на храма, като след като подс. А. спрял да работи в църквата, същият не бил върнал ключа. Видно от обясненията на подс. А. същият не пазел ключа от храма в дома си, а отдавна го бил оставил скрит в района на комплекс „Рай“ в селото /вж. и протокол за оглед на местопроизшествие, при който е намерен и иззет ключът за храма в присъствието и на подс. А./. От непротиворечивите гласни и писмени доказателства се установява, че към датата на обвинението и към настоящия момент свидетелят Б. Н. М. от с. Беласица, общ. Петрич е назначен за енорийски свещеник при църква „Св. Пророк Илия“ /л. 71 от делото на районния съд и показанията на свидетеля/, като същият поради това е и материално отговорно лице на храма. Гласните и писмени доказателства следва да се приемат като непротиворечиви и относно установените влошени отношения между подс. Т.А. и младия отец на храма – св. Б.М., както към датата на случилото се, така и в един значителен период от време преди това, като подс. А. смятал младия поп /св. Б. М./ за много горделив, че не спазвал църковните канони, че не милеел за църквата, която според подсъдимия св.

М. е обърнал на „търговско дружество“, като по повод честото излизане от подс. А. на терасата на дома му /в някои случаи, тъй като подсъдимият смятал, че може да прави това, тъй като е в дома си, бил в оскъдно облекло/ и недоволството от многото паркирани коли на улицата пред дома на подсъдимия св. Б. М. бил казал на подс. А., че „ще му даде лист и химикал да записва хората, които идват“, имало конфликт относно поставените около храма камери, някои от които сочели към дома на подсъдимия, като последният смятал, че камерите снимат неговата тераса, като около година преди обвинението по настоящето дело е имало преписка във връзка с 5 отрязани от подс. А. кабели за камерите на църквата /като бил прекъснат и токът на църквата/, която преписка е приключила с отказ да се образува досъдебно производство, тъй като прокурорът е приел, че деянието на подс.

А. е маловажен случай на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, преследването за което е по частен ред, като по това дело са налице писмени доказателства за възстановяване на сума от 200 лв. на 13.11.2018 г. за имуществените вреди от престъплението, като тази сума е предадена от подс. А., а разследващият е предал същата на св. Б. М.. По повод създадените конфликтни отношения между подсъдимия и младия поп на църквата макар и двамата да се срещали в селото не се поздравявали, а подс. А. не посещавал храма в селото, а ходел на църква в гр. Петрич, като доказателствата по делото го определят като силно вярващ човек. Не са налице и противоречия в доказателствата, че подс.