Решение № 363 от 04.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Монтана, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Гражданско дело № 20261630100907 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Исковото производство е образувано по искова молба, неразделна част от която е уточняваща молба с вх. на МРС № 4476 от 19.03.2026 г. подадена от „*************” ЕООД, в качеството му на ищец, действащo чрез адвокат С. Ж., срещу М. П. С., в качеството й на ответник, по повод на възникнал между тях гражданскоправен спор. С нея, при условията на обективно кумулативно съединяване, са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 342, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 345, ал. 2 от ТЗ.

Съдът е извършил размяна на съдебните книжа.

От ответника не е подаден отговор на исковата молба.

Делото е насрочено за открито съдебно заседание. За провеждането му страните са редовно призовани. Преди него ищецът прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че последният не се яви. Ответникът не се явява и не изпраща представител. От него не е постъпила молба делото да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона, подадената искова молба, предявените с нея искове, приложените доказателства и процесуалните действия и бездействия на страните по делото, приема за установено следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без 1 да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

В конкретния случай, установимо от приложена по делото разписка (на гърба на л. 54 от делото) препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, лично, на 23.03.2026 г. Считано от тази дата е започнал да тече срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, като в рамките на същия, а и след това, такъв не е подаден. Макар и редовно призован чрез своята майка на 04.05.2026 г. (л. 65 от делото) ответникът не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, като не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От ищеца е подадена нарочна писмена молба с вх. № 7132/04.05.2026 г., с която заявява, че поддържа исковата молба, моли насроченото открито съдебно заседание да се проведе в негово отсъствие и прави искане да бъде постановено неприсъствено решение, в случай на продължаващо пасивно поведение на ответника и неявяване в съдебна зала.

Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

На ответника двукратно изрично са указани възможните последици от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без от него да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът посочва, че на 17.09.2025 г. между него, като лизингодател и ответника, като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг с № 002277. В изпълнение на задълженията си по него ищецът, с договор за покупкопродажба на 17.09.2025 г., е придобил собствеността върху лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ и е предоставил ползването му на лизингополучателя на 17.09.2025 г. Сумата на финансиране е 5 112.92 евро.

Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски за срок от 36 месеца, но е преустановил плащанията след първата вноска.

Неплатени са останали вноски № 2 с падеж 17.11.2025 г. до № 5 с падеж 17.02.2026 г. за главница и възнаградителна лихва. Ответникът е върнал автомобила на ищеца на 05.03.2026 г., от когато договорът е прекратен занапред по взаимно съгласие. Твърди, че лизингополучателят не е заплатил на лизингодателя и застрахователна премия-вноска № 2 с падеж 17.12.2025 г. по сключен за процесния автомобил от последния застрахователен договор „Автокаско“ в „ЗД Бул Инс“ АД полица № *********. Посочва, че ответникът не е заплатил и абонаментна такса за GPS устройство за периода на ползване на лекия автомобил. С анекс от 05.03.2026 г. всички задължения били признати от ответника.

2

Иска осъждане на ответника да му заплати непогасените по посочения договор задължения – главница по лизингови вноски № 2 до № 5 в размер на 379,78 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, възнаградителна лихва по лизинговите вноски от № 2 до № 5 в размер на 488,42 евро (от която вноска № 2 в размер на 125,59 евро за периода от 17.09.2025 г. до 17.11.2025 г., вноска № 3 в размер на 123,31 евро за периода от 17.09.2025 г. до 17.12.2025 г., вноска № 4 в размер на 120,96 евро за периода от 17.09.2025 г. до 17.01.2026 г., вноска № 5 в размер на 118,56 евро за периода от 17.09.2025 г. до 17.02.2026 г.), разходи за застраховка „Автокаско“ в размер на 137,09 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и абонаментна такса за монтиране на GPS устройство на лекия автомобил в размер на 32,05 евро (от която 12,58 евро от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г. , 12,58 евро от 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г., 6,89 евро от 01.03.2026 г. до 05.03.2026 г.), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Едновременно с това, предвид така заявените в исковата молба обстоятелства и представените към нея заверени копия от множество писмени документи приети като писмени доказателства по делото може да се направи извод, че предявените искове са вероятно основателни.

Ето защо в настоящия случай са налице предпоставките за постановяване на нетипично решение, а именно неприсъствено такова по чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК. Такъв вид решение съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК не се мотивира по същество.

Исковете следва да бъдат уважени така, както са предявени.

По въпроса за отговорността за разноските:

При този резултат на правния спор право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът. Той претендира такива, като ги конкретизира с представен списък на разноски-за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро и за държавна такса в размер на 102,24 евро, или всичко в общ размер на 302,24 евро, които иска да му бъдат присъдени.

Ищецът е доказал извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договорното възнаграждение е заплатено в брой. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.10.2012 г., по тълк. д.

№ 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, в този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Ищецът е извършил разходи и за държавна такса, която видно от приложеното по делото платежно нареждане е действително заплатена. Затова ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на

„*************” ЕООД, ЕИК ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 342, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 345, ал. 2 от ТЗ, следните суми, представляващи непогасени задължения по сключен Договор за финансов лизинг с № 002277/17.09.2025 г.: 379,78 евро (триста седемдесет и девет евро и седемдесет и осем евроцента), представляваща главница по лизингови вноски от № 2 до № 5 съгласно погасителния план, Приложение А към Договор за финансов лизинг № 2277/17.09.2025 г. с падежи 17.11.2025 г., 17.12.2025 г., 17.01.2026 г. и 17.02.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.03.2026 г. до окончателното плащане; 488,42 евро (четиристотин осемдесет и осем евро и четиридесет и два евроцента), представляваща възнаградителна лихва по лизингови вноски от № 2 до № 5 (от която вноска № 2 в размер на 125,59 евро за периода от 17.09.2025 г. до 17.11.2025 г., вноска № 3 в размер на 123,31 евро за периода от 17.09.2025 г. до 17.12.2025 г., вноска № 4 в размер на 120,96 евро за периода от 17.09.2025 г. до 17.01.2026 г., вноска № 5 в размер на 118,56 евро за периода от 17.09.2025 г. до 17.02.2026 г.), съгласно погасителния план, Приложение А към Договор за финансов лизинг № 2277/17.09.2025 г. с падежи 17.11.2025 г., 17.12.2025 г., 17.01.2026 г. и 17.02.2026 г., 137,09 евро (сто тридесет и седем евро и девет евроцента), представляваща заплатена премия по застраховка „Автокаско“, сключена в „ЗД Бул Инс“ АД полица № ********* - вноска № 2 с падеж 17.12.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.03.2026 г. до окончателното плащане и 32,05 евро (тридесет и две евро и пет евроцента), представляваща незаплатена абонаментна такса за монтиране н а GPS устройство на лекия автомобил по Договор за финансов лизинг № 2277/17.09.2025 г. (от която 12,58 евро от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г., 12,58 евро от 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г., 6,89 евро от 01.03.2026 г. до 05.03.2026 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.03.2026 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на

„*************” ЕООД, ЕИК ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 302,24 евро (триста и две евро и двадесет и четири евроцента), представляваща направени в производството разноски.

УКАЗВА на М. П. С., ЕГН **********, че присъдените суми може да бъдат заплатени по следната банкова сметка IBAN BG30 BPBI 7942 1022 2549 01, BIC код BPBIBGSF, банка „Юробанк България” АД.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено решението, може да поиска от Окръжен съд-гр. Монтана в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.

4

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5