Определение № 993 от 04.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993 гр. София, 04.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20248002102492 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищцата Н. А. Т., чрез адв. Е. Ф. и ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура Варна, против решение № 33/11.03.2024 г. по в.гр.д. № 462/2023г. на Апелативен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е присъдена на ищцата, на основание чл.

2б ЗОДОВ, сумата от 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г.( преобразувано в ДП № 780-11/1998 г. по описа на ВОП-София и ДП 011- 048/1999г.) за периода от образуване на делото през м.януари 1991г. до 27.11.2022г., ведно със законната лихва от 27.11.2022г. до окончателното изплащане, и искът е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., както и за заплащане на законната лихва върху главницата от 12 000 лв. за периода от 28.11.2019г. до 27.11.2022г.

Касаторът – ищец обжалва решението в частта, с която иска по чл. 2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., както и искането за заплащане на законната лихва върху главницата от 12 000 лв. за периода от 28.11.2019 г. до 27.11.2022г. Заявява и обосновава всички основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1/ Какво е значението на процесуалното качество на страната по забавеното дело по иск по чл.2б ЗОДОВ за определяне на размера и паричното остойностяване на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от нарушението на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС ? В частност има ли значение за определяне на справедливия размер на обезщетението дали 1 ищецът в производството по чл.2б ЗОДОВ има качеството на пострадал по чл.74, ал.1 НПК или такова по чл.74, ал.2 НПК по забавеното наказателно производство?

2/ Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и включен в предмета на доказване?

3/ Може ли във въззивното производство да се събират доказателства за съществуване на които страната твърди, че е узнала след подаване на въззивната жалба? Може ли въззивният съд да откаже събирането им с бланкетния мотив, че са преклудирани, без да събере доказателствата, представени в подкрепа на твърдението за узнаване съществуването на значим факт за делото след подаване на въззивната жалба?

4/ Има ли значение за приложението на чл.2б ЗОДОВ и за определяне на размера и на паричното остойностяване на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от нарушението на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС дали пострадалият по едно забавено досъдебно производство е проявявал активност, каква по вид и честота активност, и какво е значението на тези обстоятелства? В частност как се мери активността на пострадалия?

5/ Какво е значението на продължителността на забавеното дело по иск по чл.2б ЗОДОВ за определяне на размера и на паричното остойностяване на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от нарушението на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС? В частност как се отчита продължителността на забавеното дело при определяне на паричния израз/еквивалент на обезщетението?

6/ Имат ли значение вредите от престъплението , предмет на разследването по забавеното дело, при определяне на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б ЗОДОВ и какво е значението им?

7/ Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник?

8/ Как следва да се прилага принципът на справедливост при паричната оценка на неимуществените вреди и остойностяването на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ при установено нарушение на чл.6 §1 от Конвенцията така, че да се получат еквивалентни размери на обезщетението в сходни случаи по обща продължителност и аналогичен залог на забавеното дело?

9/ Как се определя справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.

2б ЗОДОВ и кои обстоятелства следва съдът да отчете при определянето му?

10/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото?

11/ От коя дата се дължи законна лихва за забава за вземането за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б ЗОДОВ във вр. чл.6 §1 ЕКЗПЧОС? И тук 280 т.3 евентуално 12/ Кои правила за разноските са приложими по дела за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б ЗОДОВ във вр. чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС – националните правила или тези, 2 установени в практиката на ЕСПЧ ?

По въпроси с №№ 6, 8,11 и 12 се сочи при условията на евентуалност и допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по въпрос №1 – основанието на чл.280, ал.2, предл.3то ГПК – очевидна необоснованост.

Касаторът – ответник Прокуратура на Република България обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл. 2б ЗОДОВ е уважен за сумата от 12 000 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2022 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и е необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се излагат доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ Необходимо ли е да е налице причинно-следствена връзка между срока на приключване на наказателното производство и причинените вреди? и 2/ Длъжен ли е съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД?. По първия въпрос се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на разясненията, дадени в т. 11 от ТР №3/2004г., а по втория – на т.11 ППВС №4/68г. Ответникът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност, без да го обосновава.

Съдът намира за допустими касационните жалби, а по исканията за допускане на касационно обжалване, съобрази следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявения от ищцата Н. А. Т. – един от наследниците на А. А. Ф., поч. на 31.07.2010 г., който е пряко пострадал от деянията на т.нар. възродителен процес - предмет на разследване по неприключилото сл.д. №1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 12 000 лв., въззивният съд е възприел установена от първата инстанция и безспорна фактическа обстановка, съгласно която:

Наследодателят на ищцата - А. А. Ф., починал на 31.07.2010г., е етнически турчин, който е пострадал от осъществената през 1984г. - 1989г. насилствена асимилация. Бил е задържан и лишен от свобода в затвора на остров Б. за периода 28.02.1985г. - 16.04.1986г.; принудителното заселен в [населено място] за времето от 16.04.1986г. до края на 1988 г. и изведен през границата в Република Турция в края на м.май 1989г. Съгласно копие от удостоверение изх.№17778/26.08.2004г. на Дирекция „Информация и архив“ при Министерство на вътрешните работи А. А. Ф. е бил въдворен по политически причини в лагер ТВО „Б.“. Със заповед за прилагане на превантивна административна мярка по чл.39 ал.1 т.1 от Закона за народната милиция на 15.02.1985г. е бил изселен в Б., за срок от три години. С постановление за вземане на мярка за неотклонение от 31.05.1985г. на следовател от Окръжно управление на МВР - [населено място] /сега [населено място]/ по отношение на бащата на ищцата е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съгласно служебна бележка от затвора на остров Б., А. А. Ф. е бил освободен от затвора на 16.04.1986г. Oт тази дата до края на 1988г. същият е бил заселен в [населено място], като 3 след завръщането си в [населено място] бил поставен под постоянно наблюдение. През м.май 1989г. бил принуден да се изсели в Турция.

На 30.01.1991г. е образувано следствено дело №1/1991г. на Прокуратурата на Въоръжените сили по повдигнато обвинение срещу пет лица за извършено престъпление по чл.162 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, които са били обвинени, че през периода 1984-1989г., при условията на продължавано престъпление, всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза. Впоследствие, с постановление от 14.01.1993г. на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 2, вр. с ал.

1, чл. 20, ал. 2 НК, за това, че през периода 1984-1989 г., при условията на продължавано престъпление, обвиняемите, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Б., принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.

Обвиняемите са били предадени на съд с внасяне на обвинителен акт на 20.07.1993г., но образуваното съдебно производство е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, като делото е върнато на Прокуратурата с указания на 9.02.1995г. След проведено разследване делото отново е внесено в съда на 19.12.1997г. и съдебното производство отново е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, като делото е върнато на Прокуратурата с указания на 28.04.1998 г. Делото е било преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. на ВОП София. Поради настъпила смърт на двама от обвиняемите, производството частично е било прекратено, като е продължило срещу един от обвиняемите. Последният е бил разпитан на 7.12.2012г., като е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната давност. След връщане на делото от съда на Прокуратурата са били установени 446 пострадали лица, които е следвало да бъдат разпитани. Разпитани са били 369 от тях. По делото са възложени няколко съдебни поръчки за разпит на пострадали лица с местоживеене в Република Турция. На 19.05.2001 г. е изпратена следствена поръчка до Република Турция за разпит на 152 лица. След връщане на поръчката се установява, че са разпитани само 26 лица, а за останалите следствените органи в Турция не са установили адреси за призоваване. На 14.07.2003 г. е изпратена втора молба за правна помощ до Република Турция за разпит на 134 лица в качеството им на свидетели. На 15.12.2003 г. материалите са върнати, без да изпълнена съдебната поръчка. На 18.03.2004 г. е изпратена трета съдебна поръчка до Република Турция. На 10.10.2006 г. е постъпило само частично изпълнение, тъй като не са установени актуални адреси на част от лицата. Впоследствие са постъпили няколко частични изпълнения. Извършени са издирвателни действия относно 68 лица, за които е установено, че след напускане на пределите на Република България няма регистрирано влизане в страната. На 10 21.02.2002 г. А. А. Ф. – баща на ищцата, е бил разпитан по сл.дело № II-049/1999 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София.

Същият е посочил данни за контакт - телефон за връзка в България, представил е писмени доказателства и писмена хронология на събитията, както и граждански иск за обезщетение 4 за материални и морални щети лично на него и на семейството му. По повод жалба на А. А.