Решение № 1200 от 09.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100507877 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20001014/04.01.2021г.по гр.д. № 46651/2019г. по описа на Софийски районен съд, 90 ти състав е отхвърлен предявеният С. И. Л., ЕГН **********, срещу ЧЕЗ Р.Б.“ АД ЕИК**** /с настоящо наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД във вр. с чл. 43, т.3 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителни мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2700 лева, представляващи заплатена от ищеца в полза на трето лице неустойка във връзка с развалянето на договор за наем поради неизпълнението на задължението му в качеството му на наемодател да осигури безпрепятствено ползване на имот находящ се в гр. София, ул. ****, поради липсата на електрозахранване, причина за което е неизпълнението на ответното дружество на задължението си да му осигури снабдяването му с ел. енергия в срок ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението. С решението е отхвърлен и обективно съединения при условията на евентуалност иск срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК **** /със сегашно наименование „Е.П.“ АД/ с правно основание чл.

79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2700 лева, представляващи заплатена от ищеца в полза на трето лице неустойка 1 във връзка с развалянето на договор за наем поради неизпълнението на задължението му в качеството му на наемодател да осигури безпрепятствено ползване на имот находящ се в гр. София, ул. ****, поради липсата на електрозахранване, причина за което е неизпълнението на ответното дружество на задължението си да му осигури снабдяването му с ел. енергия в срок ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Срещу решението, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца С. И. Л., с релевирани оплаквания за неправилност на постановения акт. Изтъква, че било установено, че след разделянето на офис на ****, на два отделни апартамента, ищецът подал заявление за присъединяване на гореописания имот към електропреносната мрежа, създаване на партида и снабдяването му с електроенергия. Поддържа, че до 02.04.2019г. в нарушение на чл. 15 и чл. 16 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи процесният имот не бил свързан. Сочи че въпреки правилните изводи на съда за нарушение на наредбата и закъснялото свързване на ищеца с електропреносната мрежа съдът неправилно отхвърлил предявените искове.

Изтъква, че било установено по делото, че на 18.02.2019г. е сключен договор за отдаване на процесния имот под наем при месечна цена от 900 лв., като ищецът получил сума от 1800 лв. от които 900 лв. месечен наем и 900 лв. депозит. Счита за неправилен изводът на съда, че към момента на сключване на договора за наем, страните не са счели липсата на електрическа енергия за проблем и не са договорили изрични клаузи. Това е така, тъй като ищецът нито е знаел нито е предполагал че електроразпределителното дружество няма да спази законоустановения срок. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго с което искът се уважава.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Е.П.“ АД, ЕИК **** /предишно наименование наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД / с който счита същата за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование ЧЕЗ Р.Б.“ АД/ не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД във вр. с чл. 43, т.3 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителни мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, следва да се установят следните елементи на сложен фактически състав: 1/ наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД.

Не е спорно във въззивното производство, че ищецът е собственик на апартамент А 02-03 с адрес гр. София, ул. ****. Не е спорно, че ищецът със заявление от 28.11.2018г. поискал монтаж на електромер на процесния апартамент.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно, че между ищеца и ответните дружества са възникнали договорни правоотношения по присъединяване към електропреностната мрежа и доставка с

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование ЧЕЗ Р.Б.“ АД/ и продажба на електрическа енергия с „Е.П.“ АД, ЕИК **** /предишно наименование наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД / Ето защо настоящият състав намира че е налице първата предпоставка.

Не се спори във въззивното производство, че процесният имот бил свързан към електропреносната мрежа на 02.04.2019г.

Съгласно чл. 23, ал.3 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи съоръженията за присъединяване на обект към електропреносната мрежа се поставят под напрежение до границата на собственост в седемдневен срок от датата на представяне на доказателства от клиента че е договор за пренос и достъп до съответната мрежа.

От приложените по делото документи се установява, че срокът по чл. 23 ал.3 от Наредбата не е спазен от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование ЧЕЗ Р.Б.“ АД/.

При това положение следва да се приеме че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника по първия иск.

3

По делото не се твърди и не са представени доказателства които да се установява че е налице невиновно неизпълнение.

Спорен по делото е въпросът дали е налице третата предпоставка, а именно дали са налице вреди в причинно-следствена връзка от виновното неизпълнение на договора с „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование ЧЕЗ Р.Б.“ АД/.

По делото са представени договор за наем от 18.02.2019г., съгласно който ищецът като наемодател е отдал под наем процесния апартамент на трето за производството лице срещу задължението за заплащане на наемна цена. В самия договор са уговорени електронни адреси за кореспонденция като за ищеца той е ****.****[email protected], а за наемателя той е ****@abv.bg.

Приет е и приемо-предавателен протокол по договора за наем от 18.02.2019г., разписка за получени от ищеца 1800 лв., представляващи стойността на един месечен наем и гаранционен депозит. Приложено е и споразумение от 06.03.2019г. за прекратяване на сключения договор.

По делото е прието и платежно нареждане за заплащане на неустойка от 09.04.2019г.

По отношение на своевременно релевираното оспорване на датата на всички частни документи, а именно договора за наем, приемо-предавателния протокол, споразумението за прекратяване, отстрана на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/с предишно наименование ЧЕЗ Р.Б.“ АД/, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.1 от ГПК Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

В константната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /виж РЕШЕНИЕ № 273 ОТ 02.12.2019 Г. ПО ГР. Д. № 1067/2019 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 207 ОТ 21.01.2016 Г. ПО ГР. Д. № 1381/2015 Г.,

Г. К., І Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 167 ОТ 03.07.2018 Г. ПО ГР. Д. №

4020/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 17 ОТ 13.06.2019 Г. ПО Т.

Д. № 1104/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС и други./, е утвърдено разбирането, Авторът на частния документ - физическото лице, което го е подписало, очевидно не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Той самият, обаче, макар и да е удостоверил датата на документа с подписа си, разполага с процесуалната възможност да я оспори пред съда, който преценява достоверността с оглед останалите обстоятелства по делото - чл. 181, ал. 2, във вр. с чл. 175 от ГПК, като тежестта за доказване в този случай е за автора на частния документ, оспорващ собственото си удостоверително изявление в документа относно неговата дата. По аргумент за по-силното основание, 4 всяко друго лице, което не е автор на частния документ (не го е подписало), и на което този документ се противопоставя като доказателство в исковото производство от насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения и/или да отрече негови права (независимо дали те произтичат пряко или не от документа), е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него частен документ, т.е - е трето лице по смисъла чл. 181, ал. 1 от ГПК, и ако то оспори датата на документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа, е да докаже - с всякакви други доказателствени средства - достоверна дата на документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.

Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г., ІІІ г.о.).

В тази връзка предвид направеното оспорване отстрана на ответника, в тежест на ищеца е да установи че договорът за наем, приемо-предавателния протокол, споразумението за прекратяване са сключени на посочената в тях дата.

Освен оспорените документи е представена и електронна кореспонденция.

В случая представените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, а именно платежното нареждане и приложената електронна кореспонденция не се установява достоверната дата оспорените документи. В тази връзка следва да се държи сметка, че са представени само частни документи, а от приложената електронна кореспонденция не е видно какво точно е приложено в електронното писмо и не става ясно, дали действително касае този договор за наем. Единствено дата 09.04.2019г. като дата на плащане на сумата от 2700 лева е установена