Протокол № 165 от 28.04.2021, Районен съд - Габрово

ПРОТОКОЛ

№ 165 гр. Габрово , 26.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Зорница В. Петрова при участието на секретаря Ваня И. Николова и прокурора Митко Илиев Илиев (РП-Габрово)

Сложи за разглеждане докладваното от Зорница В. Петрова Наказателно дело от общ характер № 20214210200042 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За РП – Габрово редовно призована, се явява прокурор И..

Подсъдимият:

А.Н., редовно призован, лично, заедно с адв. И.С., с пълномощно от преди.

Частният обвинител И.И., редовно призован, лично, заедно с адвокатска колегия, с пълномощно от преди. адв. А.В., от Софийска

Свидетелят :

И.П., редовно призован, лично.

Вещите лица:

Д-р Я.К., редовно призован, лично.

Б.И., редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ разясни на страните правата по чл. 274 и 275 от НПК относно правото им да направят отвод на съдебния състав, съдебния секретар и прокурора, както и да направят нови искания по доказателствата и хода на съдебното следствие.

СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата по чл. 55 и 277 от НПК.

Подсъдимият А.Н.: Разбрах правата си.

Становище по хода на делото

1

Прокурор И.: Да се даде ход на делото. Нямам възражение по състава на съда.

Адв. В.: Да се даде ход на делото. Нямаме възражение по състава на съда.

Адв. С.: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на подсъдимия, както следва:

А. Н. Н. – роден на 04.05.1969 г. в град София, живущ в град София, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, работещ, ЕГН **********.

В 10,35 часа в съдебната зала се явява вещото лице Б.И..

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

И. Д. И. – 82 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство.

И. Й. П. – 58 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК и същите обещаха да говорят истината.

Сне се самоличността на вещите лица, както следва:

Я. Г. К. – 50 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство.

Б. М. И. – 62 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство.

Вещите лица предупредени за отговорността по чл. 291 от НК и същите обещаха да дадат вярно и безпристрастно заключение.

СЪДЪТ отстранява от залата свидетеля И.П..

На основание чл. 276 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Открива съдебното следствие с доклад на съдията, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство.

2

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП – Габрово, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия А. Н. Н. за извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", предл. първо във връзка с чл. 342, ал.1 от НК.

На основание чл. 276, ал. 2 от НПК председателят на състава предоставя възможност на прокурора, а впоследствие на повереника частния обвинител, да изложи обстоятелствата включени в обвинението.

Прокурор И.: Нямам какво да добавя към обвинението.

Адв. В.: Нямам какво повече да добавя.

Подсъдимият А.Н.: Получих препис от обвинителния акт, изминали са 7 дни от получаването му. Разбирам в какво съм обвинен. На този етап няма да вземам отношение по въпроса за вината. Ще дам обяснение на по-късен етап.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите.

Свидетелят И.И.: Всичко си спомням за случая. Последните 5-6 години спрях да карам автомобила си, спрях за ползвам обществен транспорт и ходех пеш два пъти на ден от къщи, живея до стадиона на бул. "Могильов", до центъра, отиване и връщане, след обед също отиване и връщане. Някъде към 5-10 км изминавах пеш, защото бях на много години вече и исках да запазя своето здраве. По маршрута ми аз се движех по тротоара през подлеза до центъра, става дума за този пред автогарата. Тъй като тогава имаше ремонт на подлеза, не можеше да се минава през подлеза, и аз като идвам по тротоара, там има знаци да се минава пред автогарата, тъй като там има нова пешеходна пътека, и минавам през пешеходната пътека зад механотехникума и излизам зад механотехникума. Подлезът беше затворен дълги месеци. Тогава по същия маршрут се движех. Слезнах на тротоара до автогарата, погледнах дали има излизащи от автогарата превозни средства, дали има превозни средства да идват към автогарата. Бях на тротоара от булеварда към автогарата.

Слязох през стъпалата до автогарата, погледнах от изхода където излизат автобусите за да пътуват, след това огледах, нямаше абсолютно никакво превозно средство, което да влиза или да излиза. Тръгнах, оглеждах се, минал съм може би половината, повече от половината разстояние пред автогарата, пред мен се появи такси, излизащо срещу мен с мигач към автогарата, спрях се за момент и в този момент съм бил блъснат в дясно от автобуса.

Абсолютно никаква вина нямам. Това беше на 12 януари ли, два дни преди това се бяхме върнали от Англия. Това беше към 10,30 часа преди обед. Отивах на кафе да почерпя, че съм станал на 80 години. Хлъзгаво беше, имаше сняг. Внимавах и за това нещо, защото съм на 80 години и трябва да се внимава. Таксито идваше срещу мен от Дома на хумора, на 10 метра пред автогарата видях, че дава мигач, спрях се за момент, идваше там на автогарата от където се влиза, това беше за миг, видях таксито, и в това време ме ударил автобуса. Спрях се, нещо ме удари в дясно и паднах. В началото не можах да се осъзная. След това видях шофьора. Шофьорът беше с мустачки до колкото си спомням. След това си спомням, че ме 3 питаха какво е това в ръката ми, казах че нося подарък, който се беше счупил. Дойде Бърза помощ. Казаха, че трябва да заминаваме за София, защото тук ще ми отрежат крака.

Автобусът е минал през пръстите на десния ми крак. Това го разбрах в "Пирогов". След като ме удари автобуса имаше хора около мен, питаха ме дали мога да стана, те ми събуха обувката през която беше минал автобуса. Ударът го почувствах в рамото от дясната страна.

Видях, че шофьора е с мустачки. Той стоеше на кормилото докато аз лежах долу. Откараха ме след това с линейката. Там където минавах покрай автогарата нямаше натрупан сняг, снега не беше голям. Не съм видял да има камара със сняг. Не само аз, всички хора минавахме там. Това е непосредствено пред автогарата. Тръгнах от тротоара, минах покрай изхода на автогарата, пресичах вече входа на автогарата когато стана удара. Видях, че таксито дава мигач, спрях за момент, точно когато се спрях ме удари. Таксито само за миг съм го видял. От както съм стъпил от тротоара до като ме удари не мога да кажа колко метра съм изминал, минал съм бариерата, не мога да преценя. Аз бързо не мога да ходя, плюс това внимавам защото е хлъзгаво. Когато автобуса ме е ударил гледах напред. Вървях и гледах напред, появи се таксито, спрях се и в това време автобуса ме блъсна. Първата половина когато съм минавал, т.е. изхода на автогарата тогава автобуса е минал кръстовището. Докато вървях не съм гледал, преди да пресичам видях, че няма автомобили. Когато още бях на тротоара огледах дали има някаква опасност, нямаше никаква опасност, не мога да си спомня, дори нямаше и движение на коли по булеварда. Не си спомням докато съм бил паднал някой да е сложил картон под мен. Не си спомням дали някой ме е поливал с вода.

Не знам кой се е обадил на Бърза помощ.

Не постъпват повече въпроси към свидетеля.

Свидетелят И.П.: Знам за случая по делото. Аз не съм пряк свидетел на инцидента.

Работя като портиер на автогарата. Бях навътре в автогарата и си говорихме с таксиметровите водачи. Видях при пристигането на автобуса от София на завоя на ляво за навлизане в самата автогара, че автобуса спря. От будката в която се помещаваме нямаме видимост към това нещо. Точно зад нея става. Аз бях зад будката където спират такситата.

Автобусът се застоя там минута, две и аз реших от любопитство да отида да видя какво е станало там. Отидох и видях лежащ човек на асфалта и двама мъже над него. Преди да влезе в автогарата автобуса спря на завиването. Автобусът не е влизал в автогарата. Човекът беше легнал перпендикулярно на пътя, имаше нещо счупено в торбата до човека, който беше на земята. Човекът мисля, че беше по гръб легнал на земята, даже единия мъж, дали не му държеше главата, а пък другия държеше бутилка с вода. Не знам кои са тези мъже. След това разбрах кой е шофьора на автобуса. Един от двамата мъже, до човека, този който държеше бутилка с вода беше шофьора на автобуса. Мисля, че под главата на легналия човек беше подложил нещо. Тялото на легналия човек беше перпендикулярно на предната част на автобуса. Аз не обичам да гледам такива работи и се отдръпнах. Видях, че единия човек, който държеше шишето с вода беше шофьора на автобуса. Това беше към 11,10 – 11,15 часа. Нямаше сняг. След това се прибрах към автогарата. Събраха се други хора около автобуса. Бяха се обадили на Бърза помощ и КАТ. Още със завиването на автобуса към 4 автогарата, фактически задницата на автобуса остава на пътя, на улицата от която се идва за да се влезе в автогарата. Тялото на човека на земята се намираше на 5-6 метра от тротоара в долния край на входа на автогарата. Аз по принцип регулирам бариерата на входа на автогарата, но не мога да стоя там цял ден, имам и други задължения. Докато съм навън я държа отворена. Тогава бариерата беше отворена. Спрямо предницата на автобуса тялото на човека се намираше от горна страна, малко зад предницата. Не си спомням да е имало сняг тогава. Мисля, че беше есента или лятото ли беше. Не мога да кажа кой се е обадил на Бърза помощ. Когато отидох там някой се беше обадил, но не знам кой. Както са такситата, от завиването на светофара видях, че пристига автобуса, но след това при минаването нямам поглед от там където бях навътре в автогарата.

Разпечатката съдържа 60 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6773e41-5c92-4626-a35a-b8e42b81b68a