Определение № 2949 от 24.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2949 гр. София, 24.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20251100205600 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана жалба от П. Г. Т. против Постановление на АП – София от 11.07.2025г., с което и в хода на проверка по реда на чл.213 ал.1 изр.2 НПК е потвърдено Постановление на СГП от 06.06.2025г. по преписка № 22530/ 25г. за отказ за образуване на ДП за разследване на престъпление от общ характер.В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното Постановление на САП, като в подкрепа на горното искане по същество се излагат изключително подробни доводи – в хронологичен аспект се описват конкретни факти от обективната действителност касателно дейността на търговските дружества Юнити Принт ООД и Принт Реклама България ЕООД и касателно дейността на управителя Н.Д., които факти, по мнение на самия жалбоподател, са показател за лошо стопанисване и разпиляване на имуществото на последното горепосочено дружество.С така депозираната жалба се отправя и упрек към държавното обвинение, а именно произнасяне от страна на СГП, а и на САП, без нужната проверка и без подробна мотивировка на взетото решение за отказ за образуване на ДП. В заключение се навеждат и съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът след цялостно запознаване с материалите по настоящото дело, приема депозираната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – същата е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в рамките на преклузивния срок по чл.213 ал.4 НПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

В контекста на горното от фактическа страна се отбелязва, че преписката в СГП е образувана във вр. с постъпила жалба от настоящия жалбоподател П.Т. с изложени твърдения за извършени няколко отделни престъпления, в частност общи стопански престъпления по чл.219 и по чл.220 НК и престъпление против кредиторите по чл.227б НК. Едва в последствие и в дадени от П.Т. сведения се излагат и определени твърдения за извършено от лицата Н.Д. и Д. престъпление по чл.144 ал.1 НК против личността на самия 1 жалбоподател и на лицето Кр.Т. – в тази вр. съдът подчертава изразеното изявление за отправена заплаха за „саморазправа“, респ. касае се за твърдение за отправена заплаха, но още изначално липсват фактически твърдения за наличие на квалифициращия елемент по чл.144 ал.3 НК (така, както е определено от СГП). Още тук обаче е мястото да се подчертае, че съгл. разпоредбата на чл.213 ал.5 НПК съдът не дължи инстанционен контрол на издаденото прокурорско постановление за леки престъпления, а престъпленията по чл.227б НК и по чл.144 ал.1 НК се явяват леки такива, по аргумент от чл.93 т.7 НК. Именно поради това, а и доколкото в иницииращата настоящото производство жалба не се релевират конкретни аргументи в тази насока, то настоящият съд ще извърши преценка за законосъобразност на обжалваното Постановление само и единствено в контекста на сочените престъпления по чл.219 и чл.220 НК.

Касателно двете общостопански престъпления с посочена по-горе правна квалификация в депозираната първоначална жалба се сочи фактът на сключен от Принт Реклама България ЕООД и П.Т. договор за консултантски услуги, едностранно прекратен в последствие от възложителя, като на изпълнителя (в лицето на П.Т.) е дължима сумата от 24 078,30лв.; сочи се и обстоятелството на изключване на Т., като съдружник в Юнити Принт ООД; излага се в условията на евентуалност и твърдението за разпиляване и лошо стопанисване на имуществото на Принт Реклама България ЕООД, като в тази насока се сочат факти за загуба на клиенти и персонал, липса на имущество, неплатени от търговското дружество публични задължения и предоставяне на значителни по размер парични суми в полза на ф.Юнити принт ООД.

В проверяваното от съда Постановление на СГП, макар и лаконично, са отразени съотносимите към престъпните състави на чл.219 и чл.220 НК обстоятелства.

При упражняването на съдебен контрол по реда на чл.213 ал.4 и сл.

НПК обхватът на проверката е съсредоточен относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора в хипотезата на потвърждаване на същото от прокурор от по-горна прокуратура.В този смисъл преценката на съда изисква да се направи анализ на материалите по преписката, както и да се установи дали са събрани и проверени всички възможни и необходими данни при проверката, съответна на тях ли е приетата от прокурора фактическа обстановка, както и дали са правилни направените правни изводи.

При така представените материали по делото, съдът намира обжалваното Постановление за отказ за образуване на наказателно производство за обосновано и законосъобразно.Същото носи изискуемото формално съдържание и реквизити и е издадено от компетентен орган.

Съгласно разп. на чл.207 ал.1 НПК, за да се образува досъдебно производство е необходимо да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.В случая законен повод по смисъла на закона е наличен, доколкото е налице жалба до прокуратурата и тъй като именно тази жалба се явява и иницииращ документ, то от значение се явяват именно 2 посочените в същата факти.Последните очертават предмета на проверката и поради това, съдът отбеляза същите по-горе в съдебния акт.

По мнение на съда обаче, липсва втората предпоставка за образуване на ДП, а именно - достатъчно данни за извършено престъпление.Липсват данни, създаващи вероятно предположение за извършено престъпление, свързано с твърдяното от жалбоподателя поведение на поименно установените лица, свързани с управлението на Принт Реклама България ЕООД.

В случая в първоначалната жалба се твърди, че престъпната деятелност се изразява в незаплащане на жалбоподателя на дължима по сключен консултантски договор парична сума, по изключване на Т., като съдружник в Юнити Принт ООД и по реализирано поведение, водещо до разпиляване и лошо стопанисване на имуществото на посоченото ЕООД.

Разбира се, доколкото в процесната жалба се излага и аргумент за допуснати от СГП съществени процесуални нарушения съдът изначално отбелязва, че такива не се установяват.Легалната дефиниция на съществени процесуални нарушения фигурира в чл.249 ал.4 НПК и касае нарушение процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия – в случая обаче се касае за първоначална проверка от страна на разследващите органи и същата не предвижда фигурата на обвиняем и на пострадал по смисъла съответно на чл.54 и чл.74 НПК. Т.е. изначално процесуалният закон не допуска възможността за наличие на съществени процесуални нарушения при извършване на първоначална проверка – този извод намира опора в същностните характеристики на първоначалната проверка, доколкото Постановлението за отказ не се ползва със сила на присъдено нещо и е възможно в последствие и при повторна проверка и евентуално събиране на допълнителни данни да се достигне до друг изход и да се образува ДП. В същото време и в подадената жалба съвсем погрешно за съществено процесуално нарушение се сочат доводи по същество на процесния спор (напр. разпиляване имуществото на дружеството, поради факта на временна липса на назначен управител; присвояване на имущество в хипотезата на липса на обявяване на дружеството в несъстоятелност; наличие на липси за ЕООД и т.н.). Неправилно за съществено процесуално нарушение се сочи и обстоятелството на отчетено от разследващите органи заключение по експертиза, която не е назначена и изготвена в рамките на образувано наказателно производство.Тук следва да се изтъкне, че все още не е образувано наказателно производство (дори е налице и отказ на СГП); доказателства по см. на чл.104 НПК се събират само и единствено при вече образувано наказателно производство, а в хода на предварителна проверка се събират само и единствено данни за извършено престъпление и поради това, е допустимо прилагането на доказателствени източници от други производства и тяхното отчитане при преценката за образуване на ДП. Предварителната проверка изисква само и единствено проверка по всички възможни способи на изложените в жалбата/сигнала факти.

Видно от приложените материали, по повод депозираната от П.Т. жалба е извършена щателна проверка – снети са сведения от редица лица и са 3 приложени редица писмени документи (като липсата на поименно посочване на лицата и липсата на изброяване на приложените документи не влияе върху мотивираността на проверявания акт, тъй като съдът притежава правомощие за самостоятелна проверка и преценка на събраните материали).

Проверката на дадените сведения и на приложените документи води до изясняване на фактическа обстановка.Видно от подадената жалба, така установените факти не се оспорват и от самия жалбоподател – не се оспорват фактите, свързани със създаването и вписването в търговския регистър на дружествата Юнити принт ООД и Принт Реклама България ЕООД и с извършените организационни промени в същите; не се оспорва и обстоятелството на сключване на 01.04.23г. и последващо прекратяване на Договор за консултантски услуги с изпълнител П.Т.; не се оспорва и факта на образувано и то по повод депозирана молба от П.Т. производство по реда на чл.625 и сл. ТЗ, като с Решение на СГС от 07.04.25г. молбата е оставена без уважение и самото първоинстанционно решение все още не е влязло в законна сила.Основният изтъкнат в соченото решение довод се изразява в липса на свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, тъй като въпреки състоянието на загуба за Принт Реклама България ЕООД (счетоводно отразена), дружеството е извършило оптимизация на дейността си и е успяло да покрива задълженията си, включая и тези по кредитни сделки, въпреки временното просрочие на някои от дължимите вноски.В допълнение се подчертава, че обстоятелството на реално извършвана търговска дейност и съответно заплащане на сключени търговски сделки се установява и от дадените от Н.Д., Д.А., В.Л., Д.Р., Е.Г., С. А. и А.А. сведения и от изисканите писмени документи, в частност редица фактури, удостоверяващи съответно извършвани и получавани от търговското дружество плащания, като реалният характер на тези сделки се извлича и от приложената по делото имейл кореспонденция, водена между представляващите на самите фирми.Не се установява и незаплащане на дължими публични вземания към НАП в големи размери – да, налични са данни за незаплащане в цялост на дължими данъци, но следва да се има предвид, че същите не са в значителен размер.

Съобразно снетите сведения, се извежда и обстоятелството на действително значително намаление на трудово ангажирания персонал на Принт Реклама България ЕООД, което се дължи на различни причини (включая по твърдения на Н.Д. и обективирано неетично поведение на П.Т. към един от служителите, довело до неговото напускане), като съдът приема, че горното обстоятелство неминуемо влече за последица и намаление интензитета на работа в дружеството.В контекста на последното се подчертават и събраните данни за реализирано от жалбоподателя П.Т. поведение, в резултат на което е затруднена и възпрепятствана търговската дейност на соченото дружество – тук се има предвид факта на самоволно извършена промяна на местонахождението на собствени на фирмата материали; има се предвид и обстоятелството на изпълнявани от Принт Реклама България ЕООД поръчки и то със собствени ресурси, но с последващо получаване на плащане за същите от фирма, свързана с П.Т.

(фактите са изложени в изпратеното уведомление за разваляне на 4 консултантския договор, като в изготвен по този повод отговор П.Т. въобще не опровергава същите).

В хода на проверката са събрани и данни за взети от ф.Принт Реклама България ЕООД банкови кредити от ДСК и именно относно този факт липсва обстоятелствено изложение в проверяваното Постановление (но този пропуск не е съществен, тъй като е отстраним от съда и тъй като въпреки липсата на посочени факти, държавното обвинение сочи в тази вр. определени правни аргументи).Събраните за горното обстоятелство данни произлизат от приложената Експертиза – в изготвеното заключение са отразени 3 кредита, като всеки един от тях се обслужва и не са установени просрочия; в експертизата се сочи и фактът на предоставяне от горното дружество на заем в размер на 600 000лв. в полза на ф.Юните принт ООД (която фирма е едноличен собственик на капитала на дружеството-заемодател) и заемът е осчетоводен в оборотната ведомост и е вписан в Декларацията по чл.92 ЗКПО за 2023г.Този последен факт съдът приема за установен, въпреки липсата на първичния документ, в частност договор за заем.