Решение № 497 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110171608 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника С. Ф. К. за сумата 658,26 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.10.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от 16.09.2024г. до изплащане вземането, сумата от 124,09 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2022г. до 10.09.2024г, които суми касаят топлоснабден имот: ап. 4, находящ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ ..., аб. № 96247 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 55364/2024г. по описа на СРС, 81 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът С. Ф. К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че претендираните суми за доставена ТЕ не се основават на извършен реален отчет. Посочва, че процесният имот е придобит заедно със съпругата му в режим на СИО, към която не са насочени исковите претенции, независимо, че като съсобственик тя се явява също длъжник. Поддържа, че за заявения период на потребление е извършвал плащания за 1 прогнозно фактурираните суми. Излага съображения, че за периода м.05.2021г. – м.04.2022г. за несъществуващо в банята второ отоплително тяло без уред е начислена ТЕ – 1 11,593 мвтч., а за м.05.2022г. – м.04.2023г. за същото тяло е начислена ТЕ – 780,948 квтч., поради което счита че са му начислени неправомерно суми. Прави възражение за прихващане със свое насрещно вземане в размер на 225,05 лв., начислено съгласно фактура № 0096535348/31.07.2018г. за имот на ул. ..., както и за периодите 01.05.2017г. – 30.04.2018г. и 01.05.2018г. 30.04.2019г. за имот на бул. ..., която счита, че се явява неправомерно начислена. Противопоставя се по отношение на акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца &. изразява становище за основателност на исковата претенция.

Третото лице помагач на страната на ответника Р. И. К. взема становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 55364/2024г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 27.09.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу С. Ф. К. да заплати следните суми: сумата 658,26 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.10.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от 16.09.2024г. до изплащане вземането, сумата от 124,09 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2022г. до 10.09.2024г, които суми касаят топлоснабден имот: ап. 4, находящ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ ..., аб. № 96247.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна 2 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В настоящия случай по делото не е спорно и от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 86, том II, дело № 204 от 13.09.2017г. (л.18-19) се установява, че С. Ф. К. е придобил собствеността по отношение на имот, представляващ: апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ ..., а прехвърлителят Д. И. В. си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърляния имот.

Същевременно видно от приета справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. Д. И. В. е починал на 30.09.2021г., с което на основание приложимата норма на чл. 59, ал. 1 ЗС е погасено учреденото ограничено вещно право на ползване върху имота. От представено копие на акт за граждански брак №149/04.03.1989г. (л. 164) се установява, че това е станало през време на сключения между на С. Ф. К. и Р. И. К. брак, поради което имотът е придобит в режим на СИО. Следва да се посочи, че независимо, че 3 процесното жилище е притежание в режим на съпружеска имуществена общност, за задълженията за поддръжка на жилището, в т.ч. за заплащане на цената на потребената в същото ТЕ, съпрузите отговарят солидарно, като правомощие на кредитора (ищец) е да реши срещу кого да предяви претенциите си. Съвкупната преценка на данните, удостоверени във всички обсъдени по-горе писмени доказателства по делото навежда до крайния правен извод, че именно ответникът се явява легитимиран да отговаря за процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния недвижим имот.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на &., съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици (л.

32) Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния период в имота на ответника е имало пет броя отоплителни тела с поставени ИРРО, както и един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията, както и изчисляването на топлата вода е извършено на база реален отчет. Уточнява, че през процесния период е начислявана ТЕ от лира и от щранг-лира в банята, но тъй като в главния отчет от сезон 2020/2021г. е отбелязано, че има само лира с уред, счита, че от дължимата цена следва да се приспадне ТЕ от щранг-лирата в размер на 247,42 лв. От заключението се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 798,42 лева.