Определение № 577 от 20.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Варна, 20.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20243000500403 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба с вх.№ 3774/23.05.2025 от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния й представител Гл.инсп.А. П. И., за изменението на постановеното по делото решение № 67/11.04.2025 в частта за разноските, касаеща осъждането на КОНПИ да заплати на адв.Л. П. от АК – Варна сумата от 8 650лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна защита в полза на К. Х., И. П. и А. П. във въззивното производство, на осн.чл.38 ал.1 т.3 вр. ал.2 от ЗАдв вр. чл.78 ал.3 от ГПК.

Възразява се, че защитаваният във въззивното производство материален интерес не е в размер на 98 730,21 лв., а възлиза на 56 029,80 лв., от които 51 955,20лв за отв. К. Ив.Х., 1 933,14лв - за отв. И. Р. П. и 2 141,46лв - за отв. А. Р. П..

Излагат се доводи за неправилното прилагане на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, тъй като следва да бъде съобразено решението на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-438/2022г, както и да се има предвид, че във въззивното производство адв.Л.П. не е извършвал процесуални действия, пряко свързани със защитата по съществото на правния спор, не са били събирани нови доказателства и представителството му се е ограничило само в едно съдебно заседание. Ето защо производството 1 във въззивната инстанция не се отличавало с фактическа и правна сложност, а тъкмо обратното.

Отправя искане за намаляването на присъдения размер на разноските за адв. възнаграждение, тъй като счита така определената сума от 8 650лв за прекомерно висока по см. на чл. 78 ал.5 ГПК и не съответства на предоставената правна услуга.

В законоустановения едноседмичен срок по чл.248 ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Л.П. като процесуален представител на ответниците по иска К. Ив. Х., И. Р.П. и А. Р.П.. Излагат се доводи за неоснователност на молбата, като се възразява, че размерът на защитавания интерес правилно е бил определен от въззивната инстанция и затова определеното адв. възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Неоснователен е доводът на КОНПИ, че адв. възнаграждение се определяло според обема на адв.работа.

По подадената от КОНПИ молба по чл.248 ГПК настоящият съдебен състав приема следното:

Производството по първоинстанционното гр.д.№ 590/2017 на ОС – Варна е образувано по исковете на КОНПИ с правно основание чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ против Р. П. Г. ЕГН **********, К. И. Х. ЕГН **********, И. Р. П.

ЕГН **********, и А. Р. П. ЕГН **********, за отнемане в полза на държавата на придобито имущество на обща стойност 8 030 544,82лв.

С последователни прекратителни определения на ОС-Варна производството по делото е било прекратено частично за различни суми и по отношение на всеки от ответниците, както следва :

С Определение № 260400/05.12.2021г - в частта по искането срещу отв.Р. Г. за отнемане на имущество на стойност 6 235 321,10лв /вкл. и парична сума в размер на 5 916 654,70лв/ поради частичен отказ от исковете, на осн.чл.233 ГПК.

С Определение № 260018/11.01.2022г - в частта по искането срещу отв.К. И. Х. за отнемане на сумата в размер на 5 916 654,70лв, генерирана от незаконна дейност, поради частичен отказ от иска, на осн.чл.233 ГПК.

С Определение № 260145/28.08.2023 – в частта по исканията за отнемане: от Р. П. Г. – на парични суми общо в размер на 1 683 689,08лв; от К.

2

И. Х. – парични суми общо в размер на 15 229,43лв поради частични откази от исковете.

Така в хода на производството цената на исковите претенции е намалена общо до размера от 96 305,21лв, включваща искания за отнемане, както следва : от Р. П. Г. – на имущество на стойност 40 275,41 лв.; от К. И. Х. – на стойност 51 955,20 лв.; от И. Р. П. – на стойност 1 933,14 лв. и от А. Р. П. – на стойност 2 141,46 лв.

В производството по делото пред двете инстанции адв.Л.П. е бил процесуален представител само на К. И. Х., А. Р. П. и И. Р. П., видно от приложените по делото пълномощни /л.256, л.332 и л.333 от гр.д.№ 590/2017 на ОС-Варна и л.62 и л.63 от в.гр.д.№ 403/2024 на АпС-Варна/, като представителството е било при условията на чл.38 ал.1 т.3 предл.2-ро ЗАдв, т.е. предоставена е безплатна адв.помощ като на свои близки.

Съгласно нормата на чл.38 ал.2 ЗАдв в случаите по чл.38 ал.1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в размер, не понисък от предвидения в Наредба № 1/2004 по чл.36 ал.2 ЗАдв, като осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 по дело C-438/22 чл.101 §1 от ДФЕС във вр.чл.4 §3 от ДЕС следва да се тълкува, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, следва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Според същото решение, ако се установи, че наредба, определяща минималните размери на адв. възнаграждения, на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл.101 §1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните 3 разноски за адв. възнаграждение. Пак там, СЕС приема, че Наредбата № 1/2004 за минималните размери на адв. възнаграждения /в тогавашната й редакция/, се явява нищожна /в този см. Опред.№ 1621/3.04.2024 по ч.гр.д. № 862/2024, III ГО на ГК на ВКС/.

Според същото решение на СЕС нормата на чл.38 ал.2 ЗАдв, препращаща към действалата към него момент редакция на Наредба № 1/2004 за минималния размер на адв .възнаграждения не съответства на правото на ЕС и затова не следва да се прилага от съда /така в Опред. № 3469/1.07.2025 по ч.гр.д.№ 2159/2025 на IV ГО на ГК на ВКС/.

След постановяване на решението по дело С-438/22 на СЕС е формирана и установена практика на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗАдв, препращаща към размерите на адв. възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/9.07.2004 за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. с ДВ бр.14/18.02.2025г/. В постановените от различни състави на ВКС определения се приема, че посочените в Наредбата размери на адв. възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като бъдат съобразени: видът на спора, интересът, видът и количеството на уговорената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така в Опред.№ 2012/30.06.2025 на ВКС по ч.т.д.

№ 1256/2025г/.

Фактическата и правна сложност на делото произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така в Опред.№ 50004/9.01.2023 на ВКС по ч.т д.№ 1756/2022 I ТО на ТК на ВКС/.

В настоящия случай исканията на КОНПИ за отнемане на имущество само по отношение на ответниците - доверители на адв.Л.П.: К. Ив. Х., И. Р.

П. и А. Р. П., са редуцирани общо до размера от 56 029,80лв.

При този материален интерес, съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Нардба № 1/2004, дължимото възнаграждение възлиза на 5 132,38лв. Приемайки посочената сума за ориентир, въззивният съд счита, че справедливият размер на дължимото на адв.Л.П. възнаграждение съобразно вида на спора, материалния 4 интерес, видът и количеството на извършената работа /изготвяне на писмен отговор срещу въззивната жалба и осъществено процесуално представителство в проведено едно о.с.з. във въззивната инстанция/, следва да бъде 2566,20лв.

Налага се извод за основателност на подадената от КОНПИ мола по чл.248 ГПК, като присъденото на адв.Л.П. възнаграждение бъде намалено от 8 650лв на 2566,20лв.

По изложените съображения, на осн.чл.248 от ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на осн.чл.248 ГПК, Решение № 67/11.04.2025г по в.гр.д.№ 403/2024г на АпС-Варна в частта му, с която е присъдено адв. възнаграждение в полза на адв.Л. П. от АК–Варна за оказана безплатна правна защита на К. Х., И. Р.П. и А. Р.П. във въззивното производство по в.гр.д.№ 403/2024 на АпС–Варна, на осн.чл.38 ал.1 т.3 вр.ал.2 от ЗАдв вр.чл.78 ал.3 ГПК, като го НАМАЛЯВА по размер от 8650лв на 2566,20лв /две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и 20ст/, на осн.чл.38 ал.1 т.3 вр. ал.2 от ЗАдв вр.чл.78 ал.3 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5