Протокол № 1201 от 18.06.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1201 гр. Пазарджик, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220101778 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:25 часа се явиха:

ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК (ищец), редовно призован, се явява юриск. П.

В., надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.

А. Д. И. (ответник), редовно призован, чрез В. Г. Л. и адвокат П. М. Г., се явява лично и с адвокат В. Г. Л. и адвокат П. М. Г., надлежно упълномощени, с пълномощно представено по делото.

ЮРИСК. В.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Л.:– Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК:

ЮРИСК. В. – Поддържам подадената искова молба и молба уточнението, което е в изпълнение на вашето определение, която молба 1 уточнение от 17.04.2026 г. Поддържам, че А. П. П, който е продавач по нот. акт № 4/01.04.1985 г., е имала само право на строеж и затова купувачът А. Д. И. по нот. акт не е станал собственик на земята, сделката в тази част е нищожна поради липса на предмет.

С оглед депозирания отговор на ответника А. Д. И., че претендира придобиване на имота по давност, твърдим, заявяваме, че твърдението му не е вряно. Той не е придобил имота по давност, тъй като прехвърлителят, в кавички, по нотариален акт - П., е имал само той правото си на строеж и не може да прехвърли това, което не притежава. Съответно когато сделката н прехвърля правото на собственост, не може алтернативно да се поддържа, че има придобивна давност. Тъй като, както казах, той, купувачът да го наречем, от сделката не може да придобие нещо, което неговия праводател не притежава.

Сега и по доказателствата, госпожо председател.

Тъй като ответникът по отрицателния установителен иск оспорва, че имотът е бил държавна собственост и оспорва съдържанието на акта за дървена собственост, ние твърдим, че в съдебният процес актът за държавна собственост има доказателствена сила до доказване противното. Тъй като актът за държава собственост е официален документ, с удостоверителен характер, само констатира и документира, че един имот е държавен.

Поддържаме, че той има обвързваща сила за третите лица и съда до доказване на противното.

Тъй като в отговора се оспорва съдържанието на акта за държавна собственост, считам, че доказателствената тежест е на оспорващия, т.е. той трябва да докаже, че това, което е отразено в акта за държавна собственост не е вярно.

С оглед поддържаното в ОИМ на отрицателния установителен иск, че е придобил имота по давност, ние твърдим, че А. не е придобил правото на собственост по давност, тъй като неговия праводател не е бил собственик, а само ползвател, тъй като е суперфициар, и твърдим, че не той единствен е ползвал имота, а освен дядо му А. П. П право на строеж върху държавния имот са получили и неговата дъщеря С. А. Д. и Д. Й. Д. това е нейният съпруг, това са дъщерята и зетят на П..

В подкрепа на нашите твърдения представям и моля да приемете 2 описаните в молбата, която представям писмени доказателства, представям и за противната страна.

По делото сме представили договор за право на строеж на А. П., а това е договор за право на строеж на неговата дъщеря и зет, който е сключен в изпълнение на решение на Изпълкома на Градския народен съвет за учредяване право на строеж и на тях.

С оглед на това, че ответникът е поискал двама души свидетели за установяване на владение, ние твърдим, че няма такова владение, а има само ползване на имота и също водим свидетели, които да установят колко сгради има изградени в имота и чия собственост са.

ВОДИМ за свидетели снахата на С. А. Д. и Д. Й. Д. тяхната снаха и нейната сестра. Ако допуснете свидетели на ответника, ще моля да изслушате и нашите.

Тъй като вие сте приели съвсем правилно, че насрещната искова молба е недопустима, но ние с отговора на насрещната ИМ сме представили писмени доказателства и макар, че вие сте приели, че тя е недопустима, моля да приемете представените доказателства – 8 бр. по настоящото производство делото, изрично се позовавам на тях. Това е издадено удостоверение, скици на имота и на сградата, архитектурен проект на пристройката, която е реализирана. Моля да ги приемете тези доказателства, защото от тях се установява, че отстъпеното право на строеж на С. и Д. Д. е реализирано, там в тези доказателства е архитектурния проект и удостоверенията за наследници, които очертават, показват родствената връзка и от тези доказателства в съвкупност се установява, че в имота, както ние твърдим, има две сгради, едната построена от П., другата от С. И Д. Д., и всички те са били ползватели на имота. Това показва липсата на еднолично да го наречем владение от страна на А. Д. И..

АДВ. Г.: Възразяваме, госпожо съдия, тъй като предмет на настоящия спор е единствено и само недвижимия имот с идентификатора, който е посочен, по основната искова молба. На следващо място дали и на трето лице в този процесен имот е било отстъпено право на строеж, не е спорно по делото. По скицата има отразена такава сграда с идентификатор, приложена към първоначалната ИМ.

3

Фактът на ползването или както го нарече колегата, владението, на което не сме се позовали, госпожо съдия, това е фактическо състояние. Дали някой друг има учредено право на строеж и дали са издавани документи от общината към онзи момент, не установяват фактическото състояние, каквото поддържаме в отговора на ИМ, и в тази насока считам, че в доклада е правилно е разподелена тежестта на доказване.

На следващо място не сме съгласни, че актът за държавна собственост има конститутивен ефект и материална доказателествена сила, на който с позова общината като правоприемник по параграф 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост, съображения сме изложили подробно и съдебна практика в отговора на ИМ. Не е установен способът, по който държавата е придобила имота според този акт, и този който се позовава, че е приобретател, собственик на този имот, по силата на този акт за държавна собственост следва да установи тези факти положителни. В тази връзка не сме съгласни, че и актът за държавна собственост има обвързваща съда материална доказателствена сила.

На следващо място, във връзка с твърденията на процесуалния представител на Община Пазарджик, моля да имате предвид, че е налице нот. акт, по силата на който доверителят ни е установил фактическа власт върху целия имот, дори да го е придобил от несобственик, съгласно Постановление № 6 / 26.12.74 г. на пленума от 1974 г. на ВС, което се прилага и до днес, по дело 9/1974 г., поставя началото на добросъвестно владение.

На следващо място госпожо съдия, аз така и не разбрах какви факти и обстоятелства ще установяват поисканите от ответната община свидетели.

Ако се съсредоточим върху доклада и разпределената доказателствена тежест, аз не разбрах за какви факти и обстоятелства, ще искам отново да задължите процесуалния представител на общината по чл.156 ГПК да посочи конкретните факти и обстоятелства.

Ние искаме трети свидетел да разпитаме.

По доказателствата взехме становище, че са неотносими, както и представените писмени доказателства с отговора на насрещната страна писмени доказателства, защото те касаят отстъпено право на строеж на трето лице, което се иска в днешното с.з. - преживяла съпруга да е свидетел, какво ще установява тя – кой го е ползвал? Изразихме становище, че ползването се 4 установява не от събраните писмени доказателства, които искат да установят те. Това е фактическо състояние, което не се установява с тези документи, и ние не оспорваме, че има построена сграда и че има учредено право на строеж на това трето лице.

АДВ. Л.: Поддържам казаното от колежката и писмения ОИМ.

Искам да добавя и да наблегна на факта, че нашият доверител е подал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ пред община Пазарджик с вх. № 2227/10.09.1998 г., партида № **********002 съгласно, която е декларация от 1998 година е посочено, че А. И. е декларирал жилище от общо 140 кв.м., на 2 етажа и гараж на 20 кв.м., както и първа точка: земя с площ от 420 кв.м., изрично е посочено че той е изключителен собственик, а сделката е била продажба и е посочил документа за собственост Нот. акт № 4 от 01.04.1985 г.

Следователно той е декларирал пред общината, че е собственик на земята още от 98 г. официално, че е собственик и до настоящия момент плаща плаща данъци.

В тази насока искам да представя писмени доказателства, че е заплатил всички дължими данъци по тази партида на 18,03,2026 г.

Представям и удостоверение, доказателство, както сме посочили в ОИМ, че майка му или дъщеря на дядо му, който е прехвърлил имота, Петрунка Илиева, е починала на 23.01.2026 г. В тази насока, моля да приемете тези писмени доказателства.

Моля да допуснете и да се разпитат трима души свидетели, а именно:

В. Г. И., непосредствени съседи са там и знаят, Х. Д. У. и К. П. Т., които имат преки впечатления и за различни обстоятелства, ще установят ползването и кой е живял в къщата, от кога, през кои периоди, поисканите свидетели на общината живели ли са там, къде са били и т.н.или най- вече кой се смята за собственик на този имот, не само владението и кой са знаели, че е собственик.

ЮРИСК. В.: Оспорваха се книжа, които са представени, като изложените съображения не са основателни. Считам, че и моля съда да приеме представените от нас и посочените писмени доказателства, представените и посочените, тези които са депозирани към отговора на насрещната ИМ, дали ще ги цени и как ще ги цени съдът, това е въпрос по съществото на спора.

Съображенията, които се изложиха бяха за по същество, не по относимостта към спора. Тези доказателства, които ние представихме са относими към 5 спора затова ели е прехвърлена собствеността на А. Д. И. станал ли е собственик или не, това е спорът в настоящия момент. Относно удостоверението за декларирането по ЗМДТ, то е извършено във връзка с изпълнение на законовото задължение по чл.11 ал. 2 от ЗМДТ. Ние твърдим и затова моля да се допуснат свидетелите за обстоятелствата дали са изградени от различни лица различни жилищни сградите в имота, кои са живели там и кои са ги ползвали, и кои са владели, кой пред кого се е легитимирал като собственик и е заявявал, че собственик.

АДВ. Г.: Ние не оспорваме, че сградата е на С. е нейна.

ЮРИСК. В.: Ние изобщо не спорим за сградите, а за поземления имот, точно така.

За представените доказателства съдът намира, че имат, макар и непряко отношение към спора. Наистина правото на строеж не е непременно свързано с владение върху построената сграда, но доизяснява въпроса, така че може да бъде прието като доказателство решението на Изпълкома на Градския народен съвет договор за учредяване право на строеж на С., същото е и за декларацията по ЗМДТ, те също доизясняват обстоятелства, свързани непряко с анимуса, с намерението за владението на поземления имот, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА всички днес представени писмени доказателства.

По отношение на доказателствата, предявени с отговора по насрещния иск, по който производството е прекратено - след като двата са с един и същ предмет, очевидно всички доказателства, относими към главния иск, са относими и към насрещния иск, по който производството е прекратено, и обратно. Съдът с определението по чл. 140 ГПК е приел всички представени по делото доказателства, включително и представените с насрещната искова молба, и това не се променя от прекратяването на производството, и О П Р Е Д Е Л И:

6

Указва на страните, че е приел всички писмени доказателства, представени с ИМ, ОИМ, насрещната искова молба и отговора на насрещната ИМ, и те ще бъдат ценени в производството.

СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по делото доклад с определение № 856/31.03.2026г.