Определение № 18402 от 30.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18402 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508795 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., длъжник в заповедното производство по ч.гр.д. № 10316/2024 г. на Софийски районен съд, 64 състав, чрез процесуален представител адв. К. И. от САК, срещу издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта, с която на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 400 лв. Частният жалбоподател поддържа, че присъденото възнаграждение от 450 лв. е прекомерно предвид извършеното от пълномощника на заявителя и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Поради това възнаграждението следвало да бъде намалено до минималния размер от 400 лв. съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в относимата й редакция. Моли съда да намали адвокатското възнаграждение до размер от 400 лв. и да обезсили заповедта за изпълнение в частта за разликата над 400 лв. Претендира разноски за държавна такса. Моли да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство предвид трайно установената практика на ВКС.

Ответникът по частната жалба – заявителят К.Т..М., е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК чрез пълномощшник адв. Ц.П.-И. от АК – Русе, с който оспорва жалбата като недопустима, тъй като не била подадена молба по чл. 248 ГПК. Заплатеното възнаграждение от 450 лв. не било прекомерно, но 1 въпреки това не възразявал да бъде намалено на 400 лв. Разноски за настоящото производство не следвало да се присъждат.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в указания в заповедта срок, от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт в частта му, за която изрично в чл.

413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.03.2024 г. и в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение, поради което и съобразно разясненията, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно т. 7 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство само в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Поради това доводът на ответника по частната жалба за недопустимост предвид неподаването на молба по чл. 248 ГПК от длъжника до заповедния съд е неоснователен.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Заповедното производство по ч.гр.д. № 10316/2024 г. на Софийски районен съд, 64 състав е образувано по заявление, подадено от К.Т..М., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Ц.П. - И. от АК - Русе, с което е поискал от съда да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., действащ в България чрез клона си „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, за сумата 782.33 лева, представляваща обезщетение п о чл. 7, т. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет W6 4331 от летище София до летище Дортмунд на 14.01.2024 г., резервационен код GBPY3Y. Претендирана е и законната лихва от подаване на заявлението на 21.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски, вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.

Към заявлението е приложено пълномощно, както и договор за правна 2 защита и съдействие, в който е удостоверено плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

На 06.03.2024 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати и претендираните суми за разноски.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в заповедното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.

В случая по делото се установи, че адвокатското възнаграждение в размер на 450 лв. е заплатено. Съдът намира за основателно обаче възражението на длъжника, че възнаграждението е прекомерно. Заповедното производство не е било усложнено от фактическа и/или правна страна, а извършеното от пълномощника е попълване и подаване по електронен път на 3 заявление по образец. Поради това възнаграждението следва да бъде намалено. Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, но с оглед диспозитивното начало в процеса възнаграждението следва да бъде намалено до претендирания с частната жалба размер от 400 лв.

По изложените съображения заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в обжалваната част.

Въпреки основателността на жалбата, на частния жалбоподател не се следват разноски за настоящото производство. В производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д.

№ 2845/2018 г., ІV ГО, определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 740/2019 г., І ГО, определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г., ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 87/2019 г., ІІІ ГО, определение № 119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1975/2019 г., ІІ ГО и др.).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № 7324 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 06.03.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 10316/2024 г. на Софийски районен съд, 64 състав в частта, с която е разпоредено длъжникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., действащ в България чрез клона си „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, да заплати на заявителя К.Т..М., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 400 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5