Определение № 446 от 27.06.2025, Районен съд - Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. Айтос, 27.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20252110100213 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. К., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв.П. А. против В. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***.

След постъпване на отговор от ответницата и изнесени със същия възражения по допустимостта на иска, при повторна проверка редовността на исковата молба, съдът намира следното:

Предявен е иск за обявяване за нищожен, евентуално – унищожаем, направеният от ищеца И. К. К. отказ от наследство, вписан под № 2834/23.12.2024г. на основание Решение № 23299/23.12.2024г. на СРС. В и.м. са изложени множество съображения (между които: грешка, приемане на наследството с предходни действия, ощетяване на единствения кредитор - Държавата), но от страна на ищеца липсва конкретизация по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, при кое точно законово основание на чл.26 от ЗЗД се претендира недействителност на едностранна сделка – отказ от наследство: противоречие или заобикаляне на закона; - накърняване на добрите нрави; - невъзможен предмет; - липса на съгласие; - на предписана от закона форма; - основание; или се твърди привидност на договор. Не е обосновано и наличието на правен интерес за ищеца (който е абсолютна процесуална предпоставка) от заведените искове – главен относно нищожност на направения отказ от наследство и евентуален – прогласяване на унищожаемост.

При така формулиран петитум и на база изложената в и.м. обстоятелствена част, Съдът е приел наличието на необходимост от ясно конкретизиране в какво точно се състои искането, с което е сезиран, указвайки на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба, както следва: Да направи уточнение на исковата претенция в гореизложения смисъл, като посочи основанието, на което се позовава, за да претендира нищожност или унищожаемост на направения отказ от наследство, като и да обоснове наличие на правен интерес от 1 пренявените искове.

В определения срок по чл.129, ал.2 от ГПК, адв.П.Андонов, в качеството на пълномощник на ищеца К., изпраща писмена молба, с която поддържа исковата молба, както е заявена и в обобщение уточнява, че претенцията за нищожност на отказа от наследство е поради противоречие на закона, тъй като наследството било прието от ищеца с конклудентни действия. По отношение на заявеният в условията на евентуалност иск за унищожаемост, се обосновава правен интерес за ищеца, поради липса на „други недвижими имоти, освен тези, които е получил от покойния си баща като наследство, а и от наличие на кредитори“.

С писмено становище вх.№ 3435/2025г. отв.В. М., действайки чрез адв.З. К. – БАК прави възражение по повод уточнението на ищеца и в частност сочи, че не са изпълнени дадените от съда указания, като нито е обоснован правния интерес на ищеца, нито са изложени конкретни обстоятелства, които да го обосноват.

Съдът приема възражението на ответната страна за основателно, като изхожда от характера на направения отказ от наследство, вписан под № 2834/23.12.2024г. на основание Решение № 23299/23.12.2024г. на СРС, чиято прогласяване за нищожен (унищожаем) се претендира – същият съставлява правно законово регламентирано действие и едностранна сделка по смисъла на чл.44 от ЗЗД, поради което обосноваване на иск по чл.26 ЗЗД с противоречие със закона, поради незнание, разколебаност на волята, незнание е ирелевантно и недопустимо.

Същият аргумент досежно липса на правен интерес е относим и досежно обосноваване на унищожаемост на отказа от наследство с твърдение за увреждане на кредиторите и желание за запазване на интереса им.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че след направеното от ищцовата страна уточнение в гореизложения смисъл, исковата претенция, насочена спрямо ответницата е недопустима, предявена при липса на правен интесер, поради което и не следва да бъде разгледана по същество, като на осн. чл.130 производството по делото бъде прекратено.

С постъпилия отговор от ответната страна е отправено искане за заплащане на деловодните разноски, което на осн. чл.78, ал.4 ГПК и при прекратяване на производството е принципно основателно.

В конкретния случай приложеният по делото договор за правна помощ от отв.В.М. и адв.К. е сключен при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, т.е. единственият деловоден разход е за адвокатско възнаграждение, което на осн. чл.38, ал. 2 от ЗА съдът определя на 300 лева и присъжда в полза на адв.З. К. - БАК.

Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.130 от ГПК ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията 2 към нея на ищеца И. К. К., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв.П. А., поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, ЕГН ********** да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адв.З. К. К. от АК - Бургас адвокатско възнаграждание в размер на 300,00 (триста) лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 213/2025 год. на РС-Айтос.

Съобщение, ведно с препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд, в едноседмичен срок от връчване съобщение и препис от него на ищцовата страна.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3