Решение № 247 от 03.07.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. гр.Велинград, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100376 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пловдив, бул. ****** № 9, ет. 8. ап. 21 срещу Община Велинград, с ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета Костадин Т. К., с кой то се иска да се признае за установено, спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 3 396,32 лв., /три хиляди триста деветдесет и шест лева и 32 стотинки/, представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет гр. Пловдив с вх. № 1020/08.11.2023г. правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производството по ч.гр.д. № 225/2016г. по описа на Районен съд Велинград, определено съобразно Протокол № 1/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр.

Пловдив и Решение № 5/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив, ведно със законната лихва за периода от 13.02 .2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 121 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2024год. по ЧГД 1

№ 172/2024г. по описа на Районен Съд - Велинград.

С исковата молба ищецът Б. излага, че е изд адена Заповед за изпълнение № 121 на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2024 г., по ч.гр.д. № 172/2024 год., по описа на Районен съд Велинград, срещу която е подадено възражение по чл. 415 ГПК и в срок се предявява настоящия иск.

Излага, че по ч.гр.д. № 225/2016 г. на Районен съд Велинград ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92-00/2421/03.09.2018 год. на К. Т. К., в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград като възложител и Адвокат Г. Б. като изпълнител по ч.гр.д. № 225/2016 г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. С Протокол № 1/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 5/10.01.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. Пловдив приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 3 396,32 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр.д. № 225/2016 год. на Районен съд Велинград. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника, депозира отговор, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Признава, че е налице Пълномощно с изх.№ № 92-00/2421/03.09.2018 год., по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил ищеца в производството по ч.гр.д.№ 225/2016 г. по описа на Районен съд Велинград. Поддържа, че действията на 2 ищеца не са били в интерес на Община Велинград. Излага, че при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е регистриран по ЗДДС субект, то така определеното минимално дължимо възнаграждение следва да бъде увеличено с дължимия ДДС. Сочи, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Релевира възражение за погасяване на иска по давност. С оглед на изложеното се моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като съобрази представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч. гр. д. № 172/2024 г. на Районен съд Велинград се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 121/26.02.2024 г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г.

Х. Б. сумата от 3396,32 лв. главница, дължима на основание Протокол № 1 от 10.01.2024 г. и Решение № 5/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет- Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д.

225/2016 г. на РС-Велинград, ведно със законна лихва за периода от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск.

Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, като паричното вземане, предмет на иска е идентично с паричното вземане по издадената заповед за изпълнение, поради което същият е допустим.

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма /а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА/, за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то.

3

Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1 ЗА.

При липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото /в този смисъл Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г., Г. К., III г. о. на ВКС/.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 03.09.2018 г. ответникът Община Велинград е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив, да го представлява по ч. гр. д. № 225/2016 г. по описа на Районен съд-Велинград, за което е съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия.

Община Велинград е подала възражение по чл. 414 ГПК по Г. гр. д. № 225/2016 г. по описана РС Велинград, чрез адв. Г. Б.. По повод на подаденото възражение е депозирана искова молба за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, като е образувано т. д. 330 от 2018 г.по описа на ОС Пазарджик.

С Определение № 32/17.01.2019 г. ПОС прекратяван производството по т. д. № 330/2018 г. поради несъвпадане на субектите – заявител в заповедното производство /клон на ТД/ и ищец в исковото – юридическото лице търговец.

Посоченото определение е било обжалвано, като жалбата е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена ДТ. В срока за отстраняване на нередовности ищецът „Еко Титан“ ЕООД оттегля иска с правно основание чл. 232 ГПК, което искане е оставено без уважение, с оглед на това, че производството по делото вече е прекратено и не може това да бъде сторено втори път. Последното определение също е обжалвано, като Пловдивски Апелативен съд с Определение № 185 от 23.04.2019 г. оставя без разглеждане като недопустима частната жалба и прекратява производството по в. ч. гр. д. № 242/2019 г. по описа на АС Пловдив.

С Определение от 28.03.2019 г. ПОС обезсилва Заповедта за незабавно изпълнение както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

4

В крайна сметка делото е приключило с влязло в сила определение, с което производството е прекратено. Издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са обезсилен. Интересът на доверителя Община Велинград е защитен ефективно от страна на адв. Г. Б., ищеца по делото, поради което му се следва заплащане на адвокатско възнаграждение.

Между Община Велинград и адв. Б. не е подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.

С Протокол № 1 от 10.01.2024 г. от проведено заседание на Адвокатски съвет Пловдив и Решение № 5 от 10.01.2024 г. на АС Пловдив, на адвокат Г.

Б. АК Пловдив, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение в размер на 3396,32 лв. за извършване на правни действия по ч. гр. д. 225/2016 г.

От представеното по делото пълномощно е видно, че на ищеца е учредена представителна власт за извършване на правни действия от името на ответника по ч. гр. д. 225/2016 на РС Велинград, които не са ограничени по обем, до приключване на делото. Доколкото пълномощното е подписано от адв. Б., съдът намира, че довереникът е приел да ги извърши и между страните е сключен неформален договор за поръчка.

В изпълнение на упълномощителната сделка Г. Б. е осъществил процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. 225/2016г. на РС Велинград на РС Велинград. Подал е възражение по чл. 414 ГПК от доверителя му Община Велинград, в резултат на което е предявен иск по чл.

422 ГПК за установяване на вземането, предмет на издадената Заповед за незабавно изпълнение. Още преди да бъде конституирана Община Велинград като ответник делото е прекратено, поради и което не е имало необходимост адв. Б. да извършва процесуални действия по него, в защита на общината.

С подаване на възражението е инициирал система от действия, които като краен резултат са довели до отхвърляне на претенцията срещу Община Велинград. Видно от представените по делото доказателства процесуални действия в изпълнение на поръчката реално са извършвани. Избирайки сам довереника и учредявайки му неограничена представителна власт, ответникът е предоставил свобода на доверителя да преценява конкретните правни действия, които да извърши. Макар тази свободна преценка да не е неограничена, предвид че адвокатът при изпълнение на поръчката следва да действа добросъвестно, в случая не се установява в изпълнение на пълномощията си адвокат Б. да е предприел действия, които са незаконосъобразни или противоречат на интересите на доверителя. Не са предприемани процесуални действия, с които производството да се забавя неоправдано, с цел допълнително начисляване на хонорар, освен това за ответника са настъпили благоприятни за него последици.