Решение № 260076 от 25.05.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 44/2021
- Вид
- Решение № 260076
- Подписан
- 25.05.2021
- В сила
- 18.02.2022
- Състав
- РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
Други актове по делото
- Определение № 260059 от 01.02.2021 · РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА, ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА, МАРИНЕЛА ГАНЧЕВА ДОНЧЕВА
- Разпореждане № 260232 от 16.03.2021 · ДИАНА ВЪЛЕВА ДЖАМБАЗОВА
- Разпореждане № 260495 от 24.06.2021 · РОСИЦА СЛАВЧОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076/25.05.2021 г. гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 44 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба на Ю.Ш.Ю., ЕГН **********, чрез адв. В. против решение № 1442/16.11.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1858/2020г., с което въззивникът е осъден да заплати на А.Г.П., ЕГН ********** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки, страдания и белези вследствие пет средни телесни повреди, причинени от ответника, признат за виновен със споразумение по НОХД № 219/2019г. на РС – Провадия, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.11.2018г. до окончателното изплащане, както и следващите се по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението като постановено при неправилна преценка и в противоречие с установеното от събраните по делото доказателства и действителните отношения между страните.
Счита за неправилен извода на съда за неоснователност на направеното възражение за съпричиняване, навеждайки конкретни аргументи за това. Иска се от настоящата инстанция да отмени оспорвания съдебен акт и постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуално да бъде присъден по-нисък размер на обезщетението в съответствие със съдебната практика по сходни случаи и при отчитане възражението му за съпричиняване.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – А.Г.П.. В о.с.з., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от А.П. против въззивника Ю.Ш.Ю. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, виновно причинени му от ответника в резултат на нанесен побой на 04.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В исковата си молба въззиваемият А.П. е изложил твърдения, че с влязло в сила споразумение, одобрено с определение от 15.07.2019г. по НОХД № 219/2019г. на РС - Провадия, въззивникът Ю.Ю. е признат за виновен в това, че на 04.11.2018г., в с. Партизани, в условията на опасен рецидив, му е причинил пет форми на средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, счупване на долна челюст в областта на короноидния израстък с изкълчване на лявата долночелюстна става, разкъсно-контузни рани в областта на челото, счупване на челна кост в ляво и в областта на челния синус с ангажиране на вътрешна и външна табула на костта, което създава комуникация с външната среда и черепната кухина, обусловило проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на лява и дясна лопатка, счупване на бодилести израстъци на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени и на страничните израстъци на 9-ти гръден, 3-ти и 4-ти поясни прешлени. В резултат на така получените увреждания твърди, че е претърпял значителни физически и психически болки и страдания, част от които продължават и към настоящия момент. Счита, че същите следва да бъдат справедливо обезщетени. С оглед на това е сезирал и съда с искане за осъждане на въззивника да му заплати сумата от 50 000 лева.
С отговора си по чл.131 ГПК Ю.Ш.Ю. е оспорил така предявения иск с възражения за неговата неоснователност. Не оспорва настъпилия на 04.11.2018г. инцидент, но счита, че предвид изминалия период от време и състоянието на ищеца към момента, претърпените вреди не са били значителни. Счита претендирания размер на обезщетението за завишен. Навежда възражение за съпричиняване, основано на твърдения, че е бил предизвикан от пострадалия чрез бурно и арогантно поведение, изразяващо се в отправени обидни думи и действия, свързани с приятелката му.
По съществото на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че въз основа на споразумение, одобрено с влязло в сила определение от 15.07.2019г. на РС-Провадия по НОХД № 219/2019г, въззивникът Ю.Ю. е признат за виновен в това, че на 04.11.2018г., в с. Партизани, в условията на опасен рецидив, умишлено е причинил на въззиваемия А.П. пет форми на средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, счупване на долна челюст в областта на короноидния израстък с изкълчване на лявата долночелюстна става, разкъсно-контузни рани в областта на челото, счупване на челна кост в ляво и в областта на челния синус с ангажиране на вътрешна и външна табула на костта, което създава комуникация с външната среда и черепната кухина, обусловило проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на лява и дясна лопатка, счупване на бодилести израстъци на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени и на страничните израстъци на 9-ти гръден, 3-ти и 4-ти поясни прешлени - престъпление по чл.131а вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при строг режим.
Така одобреното споразумение има последиците на осъдителна присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд относно въпросите за дееца, противоправността на деянието, вината и причинените травматични увреждания /последните като част от фактическия състав на престъплението/. С оглед на това и доколкото получените травми безспорно са свързани с физически болки и страдания, следва и извода, че са налице изискуемите се предпоставки на чл.45 ЗЗД, обуславящи ангажирането отговорността на въззивника за обезщетяване на претърпените от въззиваемия неимуществени вреди.
Предвид оплакванията, направени във въззивната жалба спорни пред настоящата инстанция се явяват въпросите относно справедливия размер на следващото се обезщетение и основателността на направеното възражение за съпричиняване.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към последното съгласно съдебната практика е размерът на минималната работна заплата към датата на увреждането/.
Що се отнася до възражението за съпричиняване, то за да е основателно същото следва да се установи наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът може да се изрази както в действие, така и в бездействие, но винаги същите следва да съставляват противоправно поведение /без значение субективното отношение на дееца/ и да водят до настъпването на вредоносния резултат като създават условия или улесняват неговото настъпване /така мотиви към т.7 от ТР № 1/2015г. на ОСТК на ВКС/. Съдебната практика приема, че отправянето на обидни и провокативни думи от пострадалия, засягащи личността и достойнството на дееца може да съставлява поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Но дали действително поведението на пострадалия е допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Не е спорно, а и от материалите по приобщеното към доказателствения материал НОХД № 219/2019г., част от което са и тези по ДП № 2159/2018г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че травматичните увреди са причинени при нанесен побой на въззиваемия от страна на въззивника. От проведеното досъдебно производство е видно, че вечерта на 04.11.2018г., около 19:00 - 19:30 часа, въззиваемият П. е бил намерен в безпомощно състояние на улицата от негова позната и отведен в Спешния център - Дългопол, след което е приведен в МБАЛ "Св.Анна" - Варна.
Видно от съдържащата се в материалите на ДП епикриза А.П. е постъпил в болницата, отделение по анестезиология и интензивно лечение в тежко увредено състояние - травматичен шок и с множество фрактури /описани като средни телесни повреди в коментираното споразумение по НОХД/. На 07.11.2018г. е бил изписан, без данни за настъпили в хода на лечението усложнения и насочен към Клиника по неврохирургия за продължаване на лечението.
Според неоспореното заключение на СМЕ, прието в първоинстанционното производство, в резултат на инцидента А. Попов е получил съчетана травма, включваща счупване на черепни кости в областта на челния и максиларен синус, счупване на носни кости, контузия на мозъка, пукване на тъпанчевата мембрана на ляво ухо, многофрагментно счупване с изкълчване на долна челюст в областта на главичката, травма на гръбначния стълб /счупените израстъци на 7-9 гръдни и 3-4 поясни прешлени/, многофрагментно счупване на лява и дясна лопатъчна кост, клинични данни за травматичен шок, множество контузно-разкъсни рани, кръвонасядания и ожулвания по главата, лицето, гърба, горни и долни крайници. Съгласно заключението и дадените в с.з. обяснения комплексно получените травми са довели до реална опасност за живота на въззиваемия, преодоляна благодарение на своевременно оказаната му реаманимационна медицинска помощ. Увредата на мозъка е обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота. Многофрагментното счупване на долна челюст в областта на главичката обуславя затруднения и болки при хранене за период от 4-6 месеца. Счупванията в областта на гръбначния стълб са обусловили болки и довели до загуба на трудоспособност за период от 4-6 месеца. Счупването на двете лопатъчни кости също са довели до загуба на трудоспособност за период от 2-3 месеца. Пукването на тъпанчевата мембрана е довело до нарушения в слуха за период от 15-20 дни, а множеството контузно-разкъсни рани, ожулвания и кръвонасядания, както счупването на носни кости са предизвикали болеви усещания за период 2-3 седмици.
Според заключението, към настоящия момент оздравителният процес е приключил. При извършения от в.л. преглед въззиваемият се е оплакал от болки в областта на гърба, ръцете и коленете при продължителен физически труд и при промяна на времето. Установени са видими ръбци от получените рани в областта на горна устна, по брадичката, две пред лява ушна мида и един в областта на гърба, в ляво.
Според показанията на св.Г.П. /баща на въззиваемия/ и C. А./леля/, кредитирани съобразно нормата на чл.172 ГПК като непротиворечиви на останалия доказателствен материал, взаимно кореспондиращи си и възпроизвеждащи непосредствени възприятия, въззиваемият е пролежал в болница около 10 дни, изпитвал силни болки, както по време на престоя в болницата, така и след прибирането му вкъщи, в първите дни не можел да говори и да се самообслужва, ядял само пасирана храна и сок. Св. П. сочи в показанията си още, че едва след 15-20 дена от изписването започнал сам да ходи до тоалета, продължил да се оплаква от болки в гърба и крака, след повече от месец успял да излезе от вкъщи. Последното кореспондира на установените от вещото лице травматични увреди и дадени от него обичайни прогнозни периоди на възстановяване, поради което и не се опровергава от соченото в показанията на св. А.И., майка на въззивника, според която на втората седмица от инцидента е видяла А. П. в магазина, без превръзки и видими рани.
Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b67395fc-4147-4b88-8d25-7b6a1d472cba