Определение № 1382 от 28.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1382 гр. Благоевград, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501197 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във вр. с чл.274,ал.1 и следващите от ГПК, като е образувано по частна жалба с вх. №

9530/03.09.2026 г. е подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, бул. „***“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез пълномощника юрк. С.Д., срещу Разпореждане № 3085/01.09.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1242/2026 г. по описа на Районен съд – Петрич.

С атакувания акт е отхвърлено като неоснователно заявление вх. № 8012/05.08.2026 година, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу Т. А. А..

В депозираната жалба въззивникът оспорва съдебния акт на РС-Петрич като неправилен и незаконосъобразен. Поддържа се, че задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. Според въззивника, във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което РС няма законово право да тълкува тази норма разширително. Сочи се, че промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема /кредитора-заемодател/, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. С оглед на това се заявява, че нито 1 непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея, не представлява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

Развиват се съображения, че липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. В тази насока въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, без да предвижда задължение за представяне на такова уведомление да длъжника. Отбелязва се, че въпросното уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане. Според въззивника, изследването на въпроса дали длъжникът е уведомен за цесията, не е предмет на заповедното производство, а би имал значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията.

Прави се извод, основан на чл.411, ал.2 ГПК, че съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Изразява се становище, че в случая не следва да си изисква договора за цесия, тъй като касае нов договор, сключен с трето лице - цесионер, а не с потребител.

С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 3085/01.09.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1242/2026 г. по описа на Районен съд – Петрич и да се произнесе по същество на спора.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частна жалба, по която е образувано настоящето производство е допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т.

А. А. за подробно описаните суми, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение. Основал се е на представения договор за потребителски кредит, с подписването на който кредитополучателят дължи уговореното в него възнаграждение. Освен това, в заявлението се твърди, че страните са уговорили връщането на претендирените суми да се разсрочи във времето и 2 да се погасява съгласно погасителния план. Заявителят се позовава още на сключен между него и кредитора по договора („Юробанк България“ АД) договор за продажба на вземания, по силата на който са му прехвърлени процесните вземания.

Установява се още, че с разпореждане № 2532/05.08.2026г. РС-Петрич е оставил без движение заявлението, като е указал на завителя в тридневен срок от съобщаването да представи цитираните в заявлението Договор за цесия ведно с всички приложения към него, от които да е видно дали процесният договор за кредит е предмет на прехвърлянето, Уведомление до длъжника за извършената цесия, в противен случай съдът ще отхвърли заявлението; представи по делото документ за платена по сметка на съда държавна такса, в противен случай съдът ще остави без разглеждане заявлението и ще прекрати делото.

Съобщението е връчено на заявителя на 12.08.2026г.

В срока за отстраняване на нередовности заявителя депозира молба с вх.

№ 8108/06.08.2026 г., към която прилага вносна бележка за платена държавна такса в размер на 10,86 евро. Представя и молба вх. № 8579/14.08.2026 година, в която сочи подробни правни аргументи, касаещи представянето в заповедното производство на договор за цесия. Не представя процесния договор за цесия, ведно с приложения към него, както и уведомление до длъжника за извършената цесия.

Районният съд, след като се е запознал с депозираната от заявителя молба е намерил, че със същата не са отстранени дадените от съда указания и с атакуваното разпореждане е отхвърлил като неоснователно заявление вх. № 8012/05.08.2026 година, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу Т. А. А. .

Така постановеното разпореждане, настоящият състав намира за правилно, по следните съображения:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че РС правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за подробно описаните суми. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен договора за цесия, респ. приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземанията. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като 3 титуляр на вземанията срещу длъжника, е нужно да е представен договора за цесия и да има доказателства за изпълнение на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Към заявлението обаче не е представен договора за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника, като въпреки указанията на заповедния съд за представянето им по делото, същите не са представени, поради което правилно заявлението в отхвърлено.

В подкрепа на горното следва да се посочи, че с договора за цесия е осъществено частно правоприемство между стария кредитор (цедента) и новия кредитор (цесионера), т.е. заявителя. Съгласно приетото в т.4г от ТР№4/18.06.2014г на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/13г настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство (на каквото се позовава и заявителят) трябва да бъде установено с документа по чл.417 ГПК (напр. нотариално заверен договор за цесия), тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай този документ е основание за издаване на заповедта за изпълнение в полза на правоприемника. Следователно необходимо е към заявлението да се приложи договора за цесия. По настоящото дело не е представен договора за цесия, а само договора, който легитимира цедентът като кредитор на длъжника, но не и цесионера като такъв. В този контекст следва да се приеме, че липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя-цесионер да претендира процесните суми, тъй като не е доказал своето качество на кредитор относно длъжника. Отделно от това, съобразно цитираната точка на тълкувателния акт когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). Такива доказателства в случая не са представени, което е още едно основание за отхвърляне на подаденото заявление.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което и не следвало да се ангажират доказателства в тази насока.

Действително, съобщаването не елемент от фактическия състав на договора за цесия, но за да породи действие цесията следва да е налице съобщаване на длъжника (арг. от чл.99, ал.4 ЗЗД). Длъжникът не участва в самия договор, той е трето лице, поради което същата следва да му бъде съобщена. Поради тази причина следва да се представи на заповедния съд, освен договора за цесия, още и доказателства за съобщаването й, за да може този съд да прецени породила ли е действие цесията. Настоящият състав приема, че по аргумент от мотивите към т. 4г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при заявления, подадени по реда на чл. 410 от ГПК, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен 4 случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.

99, ал. 4 ЗЗД). Това разрешение е приложимо, тъй като съображенията на ВКС в тази насока са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство (по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК). При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно. /в тази насока Определение № 2707 от 8.10.2024 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д.

№ 2487/2024 г., Определение № 837 от 24.10.2024 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 595/2024 г., Определение № 3290 от 25.11.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2817/2024 г., Определение № 57 от 8.01.2024 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 3401/2023 г., Определение № 212 от 23.04.2026 г. на ОС - Видин по в. ч. гр. д. № 181/2026 г., Определение № 45/12.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1362/2025 г. по описа на ОС-Благоевград, Определение № 747/04.07.2024 година, постановено по вчгрд № 665/2024 година по описа на ОС Благоевград, Определение №1010/10.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 889/2026г. по описа на ОСБлагоевград и др. /. Задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2022 г., III г. о., ГК.