Решение № 715 от 13.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300500734 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №260057/22.07.2024г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. състав, постановено по гр. дело №7669/2020г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Р., ЕГН **********, П. С. Р., ЕГН ********** и О. С. Р., ЕГН **********, срещу М. С. Б., ЕГН ********** иск за делба на следните недвижими имоти, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №

***, находящ се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 48/03.06.2009 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо самостоятелния обект от 25.08.2020 г., с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ: 65,50 кв. м., ведно с прилежащите части: избено помещение № 6 с площ от 6,95 кв.м. и 1,439 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта – ***; над обекта – *** и 2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XV-458 в кв. 38 по кадастралния и регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 3/26.01.1990 г. на Кмета на Община Брезово, с площ от 619 кв.м., при граници: улица, УПИ XX – 462, 1

УПИ XVI – 457, улица, УПИ XIV - 459, ведно с построените в имота сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м., масивна, паянтова сграда с площ от 19 кв.м. и паянтова сграда с площ от 76 кв.м.

Жалбоподателите И. С. Р., ЕГН **********, П. С. Р., ЕГН ********** и О. С. Р., ЕГН **********, чрез адв. Б. молят съда да отмени решението на районния съд и постанови ново, с което допусне до делба процесните имоти.

Въззиваемата М. С. Б., ЕГН **********, чрез адв. Г. счита неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски. жалбата за

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените преписи от удостоверения за граждански брак и за наследници се установява, че страните са деца на сключилите на ***г. граждански брак М. А. Д. и М. К. Д., като И. С. Р., П. С. Р. и О. С. Р. са деца само на М. А. Д., а М.

С. Б. е внучка на М. К. Д. – дъщеря на починалата през ***г. С. М. Б., която е дъщеря на М. Д..

През време на брака между М. и М. Д. по силата на одобрена от съда спогодба по гр. д. № 3435/78г. последният е получил в дял дворно място с построената в него едноетажна с изба жилищна сграда в с. ***.

Освен този имот, отново по време на брака му с М. Д. М. Д. е придобил право на собственост върху жилище с площ от 65.50кв. м. в гр. Пловдив по реда на чл. 134, ал.4 от ЗТСУ, т.е. като обезщетение за недвижим имот отчужден за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, за което е съставен нотариален акт на 14.05.1992г.

Имотът в с. ***е придобит по време на брака М. Д. с М. Д., но това не е достатъчно, за да се приеме, че посоченото имущество е в режим на съпружеска имуществена общност. От протокола на откритото съдебно заседание на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. проведено по гр. д. № 3435/78г. на 07.07.1978г. се установява, че М. К. Д., като един от наследниците на своя баща К. М. Д., получава в дял жилищна сграда с дворно място в с. ***, представляващо дял І-ви, т.2 от одобрената от съда спогодба, за който не се спори, че е към настоящия момент е УПИ XV-458 в кв. 38 по кадастралния и регулационен план на село ***, общ. Брезово, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 3/26.01.1990 г. на Кмета на Община Брезово, с площ от 619 кв.м., при граници: улица, УПИ XX – 462, УПИ XVI – 457, улица, УПИ XIV - 459, ведно с построените в имота сгради, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м., масивна, паянтова сграда с площ от 19 кв.м. и паянтова сграда с площ от 76 кв.м.

Според така одобрената спогодба М. К. Д. не дължи на никой от останалите съделители суми за уравнение на дяловете им. Следователно, имотът по т.2 от дял І-ви 2 според обсъждания разделителен протокол е индивидуална собственост на М. К. Д..

Върху този извод не влияе представената разписка съставена на 07.07.1978г. според която Т. К. Д. е получила от своя брат М. К. Д. сумата 1000лв., която същият дължи по гр. д. № 3435/78г. на Пловдивския районен съд І-ви гр. с., тъй като тази разписка не е част от съдебната спогодба, одобрена по посоченото дело и в нея не е посочено на какво основание М. Д. плаща посочената сума. За изясняване основанието за плащане на сумата по разписката съдът е изслушал показанията на свидетелката Н. Д., която сочи, че М. Д. е дал на останалите съделители по 1000 – 2000лв. като уравнение.

Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка относно причината за плащането на посочените от нея суми, защото те противоречат на отразеното в съдебния протокол от 07.07.1978г. съдържане относно уравняването на дяловете, както и на оценката на дяловете, дадена от вещото лице по гр. д. № 3435/78г. на Пловдивския районен съд, Іви гр. с.

Изложеното налага извода, че посочения по – горе имот е лично имущество по смисъла на нормата на чл. 20, ал.1, предл. второ от СК ДВ бр. 41 от 28.05.1985г., предвид обстоятелството, че бракът е прекратен при действието на този кодекс - чл.

94, т.1 СК (отм.).

По отношение на жилището в гр. Пловдив:

Апартаментът в гр. Пловдив е самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** е придобит на 14.05.1992г., т.е. през време на брака между М. и М.

Д.. Този имот М. К. Д. е получил като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив. Няма спор относно обстоятелството, че отчужденият имот, за който е извършено обезщетението с процесния апартамент, е лична собственост на М. К. Д.. В нотариалния акт, издаден на основание чл. 134, ал.3 от ЗТСУ е отразено, че цената на дадения като обезщетение недвижими имот, която е в размер на 15 091 неденоминирани лева се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства от получаващия обезщетението. В нотариалния акт обаче не е посочена никаква сума, представляваща собствени средства платени от обезщетения. Доказателства за този положителен факт – плащане със собствени средства и в какъв размер не са ангажирани. Липсата на вложени собствени средства в цената на процесния апартамент, което означава средства дадени по време на брака между М. и М. Д., прави неприложима нормата на чл. 19 от СК 1985 (отм), тъй като е налице пълна трансформация на лични средства на М. К. Д., в хипотезата на чл. 21, ал. 1 СК 1985 (отм) при придобИ.ето на посочения недвижим имот.

Ето защо М. К. Д. е индивидуален собственик на апартамента в гр. Пловдив.

Върху този извод не влияе представеният констативен нотариален акт № 199/30.06.2014г., с който М. Д. е признат за собственик на 3/8 ид. ч. от същия 3 апартамент, тъй като с неговото съставяне не се заличава правото му на собственост, породено от отчуждаването на недвижими имот, за който като обезщетение е получил процесния апартамент.

От изложеното дотук се налага извода, че двата имота са собствени на М. Д., като правата на собственост спрямо тях е преминала по наследствено правоприемство върху неговата внучка М. С. Б., поради което между страните няма съсобственост и затова предения иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд жалбоподателите следва да заплатят разноските, направени от въззиваемата за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260057/22.07.2024г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. състав, постановено по гр. дело №7669/2020г.

ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН **********, П. С. Р., ЕГН ********** и двамата от *** и О. С. Р., ЕГН ********** от *** да заплатят на М. С. Б., ЕГН **********, от *** сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4