Решение № 269 от 07.12.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1339/2021
- Вид
- Решение № 269
- Подписан
- 07.12.2023
- В сила
- 01.03.2024
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.559, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.559, ал.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 269 гр. Разлог, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240101339 по описа за 2021 година
Производството е образувано по ИМ от „ГФ, с адрес: г.С., у.„ Г.И.”№2, е.4, представляван от М.К. и С.С. – ИД, чрез адв. Р.И., съд. адрес: г.Б., у.„Т.А.”№41, е.1, о.114, против И.Г.Ч., ЕГН*, от г.Р., у.„Г.“№3.
С ИМ ищецът моли да бъдат осъден ответника да заплати на ГФ сумата от 5`647.85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени на НБ на БАЗ, във вр. с претенция та НБА на Ш. за щетите по увреден л. а. „В.“ с рег. №* от ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника не е представен писмен отговор.
Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото доказателства на 07.03.2016 г. в Ш., ищецът И.Ч. при управление на т.а. „М.“ с ДК№*, удря л.а. „В.“, с peг. №*.
Съгласно представена справка от ИС на ищеца, към датата на настъпване на процесното ПТП - 07.03.2016 г. по отношение на т.а. „М.“ с ДК№, няма данни за сключена застраховка „ГО".
На 08.02.2017 г. от НБ на БАЗ, в качеството му на компенсационен орган, пред ГФ е предявена претенция по щета №120100/08.02.2017 г. за сумата от 2`402.34 €, представляваща обезщетение за причинените щети на л.а. „В.“, с peг. №*, сумата от 432.36 €, представляваща такса обработка по фактура №3000006917 от 31.01.2017 г. и сумата от 53.00 €, представляваща банкови такси.
С платежно нареждане от 20.02.2017 г. ищецът е наредил по сметката на НББАЗ да бъде преведена сумата от 5`647.85 лв., като обезщетение по щета №120100/08.02.2017 г.
С регресна покана изх. №ГФ-РП-547/27.07.2021, ответникът е уведомен от ищеца за извършеното плащане, представляващо обезщетение за причинените виновно от него вреди при описаното ПТП и е поканен в едномесечен срок от получаването й да внесе посочената сума в касата или по сметка на ищеца. Видно от приложеното известие за доставяне, поканата е връчено на съпругата на ответника.
1
Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.559, ал.3 от КТ, във вр. с чл.558, ал.7 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:
Съгласно чл.559, ал.1, т.1 от КЗ, Ф възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, в 30-дневен срок от отправено писмено искане, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Р.Б. и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като след изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства се установи, че т.а. „М.“ с ДК№*, управляван от ответника И.Г.Ч., обичайно домува на територията на Р.Б.
Съгласно разпоредбата на чл.2, б.„д“ от Директива 200/26/ЕО на ЕП и на Съвета, "държавачленка "обичайното домуване на ПС" е територията по обичайното домуване на ПС, съгласно определението в чл.1, §4 от Директива 72/166/ ЕИО, според което, територия по обичайно домуване на ПС, означава територията на държавата, в която ПС е регистрирано, независимо дали номерът е постоянен или временен.
Видно от ангажираните от ищеца писмени доказателства към датата на ПТП за процесния т. а., управляван от ответника, не е била сключена задължителна застраховка "ГО".
Следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП, виновно причинено от ответника и настъпилите имуществени вреди върху увредения автомобил.
Предвид липсата на задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, компенсационен орган на държавата членка, в която е настъпило произшествието – в случая в Ш. е изплатило на пострадалото лице, управляващо л.а. „В.“, с peг. №*, обезщетение за претърпените имуществени вреди, за размера на които свидетелстват приложените по делото писмени доказателства. Впоследствие компенсационният орган на държавата на обичайното домуване на увреждащия автомобил – НББАЗ е възстановил заплатената сума, ведно с направени разноски.
От представеното платежно нареждане е видно, че претендираната парична сума е преведена от ГФ на НББАЗ.
От ответника не бяха ангажирани доказателства, оборващи установените по делото факти, нито бяха представени доказателства, от които да се направи извод, че същият е заплатил посочената в регресната покана сума, която регресна покана, видно от приложената обратна разписка, е получена от неговата съпруга на 16.08.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.559, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.588, ал.7 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, се явява основателен и доказан. Следва да се присъди и поисканата законна лихва върху главницата, считано от депозиране на ИМ по пощата на 26.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото от 225.91 лв. – държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.Ч., ЕГН*, от г.Р., у.„Г.“№3, на основание чл.559, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.588, ал.7 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, да заплати на ГФ, с адрес: г.С., у.„Г.И.”№2, е.4, представляван от М.К. и С.С. – ИД, сумата от 5`647.85 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени на НБ на БАЗ, във вр. с претенция та НБА на Ш. за щетите по увреден л. а. „В.“ с рег. №* от ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., ведно със 2 законната лихва върху нея от датата на завеждане на ИМ в съда – 26.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Г.Ч., ЕГН*, от г.Р., у.„Г.“№3, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ГФ, с адрес: г.С., у.„Г.И.”№2, е.4, представляван от М.К. и С.С. – ИД, сумата от 325.91 лв., представляваща направени разноски по делото.
Сумата може да бъде платена по банкова сметка на ГФ: У.Б.Б., Банков идентификационен код (*) на У.К.Б.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3