Решение № 6348 от 09.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6348 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110124486 по описа за 2024 година

Предявен е от „З.М.“ АД срещу Ц. Н. Г. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 138 от ЗЗД във вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите: 125,00 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща главница по Договор за поръчителство от 04.08.2023 г. във връзка с Договор за потребителски кредит № ***75/04.08.2023 г.за изискуеми (падежирали) и незаплатени от длъжника суми по платена сума по договор за поръчителство от 04.08.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.11.2023 г. до изплащане на вземането, 2,22лева (два лева и 22 стотинки), представляваща неустойка за забава за период от 05.09.2023 г. до 23.11.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между „З.М.“ АД и длъжника Ц. Н. Г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***75 / 04.08.2023 г., съгласно който дружествотокредитодател е предоставило на длъжника-кредитополучател потребителски кредит с главница в размер на 500,00 лева и с краен срок за издължаване до 04.10.2023 г. За обезпечение на вземанията на кредитора, на 04.08.2023 г. е сключен Договор за поръчителство между Ц. Н. Г., „З.М.“ АД и гаранта-поръчител „Р.Г.“ ЕООД (наричан накратко „ГАРАНТ“). С поръчката Кредитополучателят възлага на ГАРАНТА да учреди срещу възнаграждение поръчителство по реда на ЗЗД в полза на Кредитора, което да обезпечи вземанията на последния по Договора за потребителски кредит. Твърди се, че на 08.11.2023 г. между „З.М.“ АД и ГАРАНТА е сключен Договор за прехвърляне на вземане (цесия), по силата на който ГАРАНТЪТ прехвърля на „З.М.“ АД всички свои вземания към длъжника-ответник Ц. Г. по горепосочения Договор за поръчителство. В качеството си на цесионер „З.М.“ АД е титуляр на това вземане, като в качеството си на пълномощник на цедента е потвърдил от негово име станалото прехвърляне пред длъжника. Сочи, че на 17.11.2023 г. цесионерът „З.М.“ АД отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение (и справка), с която длъжникът е уведомен за цесията и му е даден срок до 3 (три) работни дни от получаването на поканата, в рамките на който е призован да заплати претендираната сума. Поканата е връчена на 17.11.2023 г. чрез изпращане на нарочно електронно съобщение от 17.11.2023 г. до адрес на електронна поща на длъжника, обявен в потребителския му профил като клиент на „З.М.“ АД, а именно - ***, както и посредством съобщение от същата дата в посочения профил. Сочи, че това връчване е осъществено съгласно Общи условия на „З.М.” АД за предоставяне на потребителски кредити от разстояние (Бързи кредити).

1

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Ц. Г., чрез назначения от съда особен представител дава становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по Договор за кредит и договор за поръчителство Сочи, че липсват доказателства за реалното предаване на сумата. Твърди, че не става ясно какво вземане е прехвърлил третото лице – гарант на ищеца. Оспорен е и съществуващият договор за цесия, както и уведомяването на ответника за нея. Релевира възражение за нищожност на процесния договор за кредит.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна: По допустимостта на иска: Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

99, ал. 1 ЗЗД . Видно от приложеното ч. гр. д. 1715/2024 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц.

Н. Гиргоров. Тъй като длъжникът не е открит и заповедта не ву е връчена са дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

В тежест на ищеца е да докаженаличието на валидно облигационно отношение между ответника и "З.М. " АД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден Договор за гаранция /поръчителство/ между ответника и "Р.Г." ЕООД, изплащането на процесните суми от гаранта на кредитора, както и валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да докаже плащане, в това число и възраженията наведени с отговора на исковата молба.

По отношение наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че 04.08.2023г. между „З.М.“ЕООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ***75 / 04.08.2023 г., съгласно който дружеството-кредитодател е предоставило на длъжника-кредитополучател потребителски кредит с главница в размер на 500,00 лева и с краен срок за издължаване до 04.10.2023 г. Връщането се дължи на два броя месечни погасителни вноски в размер на 264,15лв. Уговорени са фиксиран лихвен процент - 3545 % и годишен процент на разходите/ГПР/ - 55,56 %. В договора е предвидена възможност да бъде учредено поръчителство от търговско другество наречено „Гарант“ в размер на 125лв., пратимо от Кредитополучателя на Гарнта еднократно или разсрочено.

От приетия по делото Догворо за поръчителство се установява, че за обезпечение на вземанията на кредитора, на 04.08.2023 г. е сключен Договор за поръчителство между Ц. Н.

Г., „З.М.“ АД и гаранта-поръчител „Р.Г.“ ЕООД (наричан накратко „ГАРАНТ“). Договорът за поръчителство е неименуван договор, който по изричната воля на страните съдържа в себе си както (1) възмезден договор за поръчка между длъжникакредитополучател, в качеството му на възложител, и ГАРАНТА, в качеството му на изпълнител, така и (2) безвъзмезден договор за поръчителство между ГАРАНТА, в качеството му на поръчител, и кредитодателя „З.М.“ АД, в качеството му на кредитор (бенефициер по гаранцията). С поръчката Кредитополучателят възлага на ГАРАНТА да учреди срещу възнаграждение поръчителство по реда на ЗЗД в полза на Кредитора, което да обезпечи вземанията на последния по 2

Договора за потребителски кредит. Съгласно чл.2 от Договора потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 125 лв., платимо разсрочено на две вноски, всяка от които в размер на 62,50 лв., с посочени падежни дати.

По делото е представен и Договор за цесия, съгласно който на 08.11.2023 г. "Р.Г." ЕООД в качеството му на цедент е прехвърлило на "З.М." АД в качеството му на цесионер свето вземане по договор за кредит сключен с ответника Ц. Г.. Прехвърленото вземане е индивидуализирано в Приложение № 1/08.11.2023 г. В договора за цесия е уговорено, че цесионерът „З.М.“АД е упъномощен с правото да уведомява на основание чл. 99, ал.

3 ЗЗД всеки от длъжниците, чиито вземания са прехвърлени съгласно Приложение № 1/08.11.2023 г. към за цесия.

По делото не се доказа, че уведомлението за извършена цесия е надлежно връчено на ответника преди образуване на делото. Ненадлежното уведомяване за прехвърляне на вземането, респ. липсата на такова, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по процесния договор за паричен заем. В конкретния случай не се твърди ответникът да е платил на различно от цесионера ищец лице преди връчването на преписа от исковата молба. Не се установява и да е извършено плащане на стария кредитор/цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. С исковата молба цесионерът кредитор е представил уведомление, адресирано до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.

3 ГПК - в този смисъл е константната практика на върховната инстанция, в т. ч. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о, Решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, I т. о.

В случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цесионера „З.М.“АД. С Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 109/13.07.2016 по т. д. № 1050/2015 на ВКС, I т. о. съставите на касационната инстанция са приели, че е допустимо цедентът да упълномощи цесионера с правото да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Съдът приема, че с оглед доказателствата за връчване на ответника на уведомлението за извършената цесия като част от приложенията към исковата молба, както и поради изричното изявление на ищеца, инкорпорирано в исковата молба, съдът намира, че изискването длъжникът да е уведомен за цесията е изпълнено. Оттук, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията е породила своето действие спрямо ответника заемополучател и ищецът се легитимира като кредитор на ответника по отношение съдебно предявените вземания.Както се установи по-горе, налице са облигационни правоотношения по договор за паричен заем, сключен между "З.М." АД и ответника, и по договор за поръчителство, сключен между "Р.Г." ЕООД и ответника, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ответника възражения за нищожност на процесните два договора на основание чл. 143 ЗПК. С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно.

Процесният договор за паричен заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.Уреденият в чл. 138 и сл. ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо главното правоотношение, за вземанията по което се поема поръчителството. Въпреки това то представлява самостоятелно съглашение, чиято правна 3 валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение.

Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и ако договорът, за който се поръчителства /както в случая е договорът за паричен заем/, е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което поръчителят да носи отговорност. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за паричен заем сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.