Решение № 551 от 26.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500759 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 16473/27.02.2026г. от „Е.Т.Г.“ ООД, срещу РЕШЕНИЕ № 529 / 13.02.2026г., постановено по гр. дело № 20253110108511 по описа за 2025г. на ВРС, 18 състав, в ЧАСТТА, с която съдът:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на М.

П. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б. М.“ № **, ет. *, ап. *, извършено със Заповед № 493/24.06.2025 г. на управителя на „Е.Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА М. П. Г., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник“ с код по НКПД ********, в „Е.Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, на основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА „Е.Т.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на М. П.

Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б. М.“ № **, ет. *, ап. *, СУМАТА ОТ 1

4123.79 евро /четири хиляди сто двадесет и три евро и седемдесет и девет евроцента/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението - за периода от 24.06.2025 г. до 13.11.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 26.06.2025 г. до окончателното изплащане на главницата, на основА.е чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

В жалбата е изложено становище за недопустимост и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че решението е недопустимо, т. к. е постановено въпреки липсата на право на иск у ищеца и ненадлежното му упражняване. Ищецът е предявил иск за отмяна на незаконното му уволнение за прекратяване на трудовото му правоотношение на основА.е чл. 331 ал. 1 от КТ преди изтичане на 7 дневния срок от направеното от работодателя предложение, т.е. преждевременно. Трудовото правоотношение не е било прекратено на основА.е чл. 331 ал.1 от КТ към датата на входиране на ИМ в съда, поради което решението на съда е недопустимо. На същите основА.е въззивникът счита решението и за неправилно. Други основА.я за неправилност на решението: ВРС не е отчел факта, че едновременно с първата заповед е връчена на ищеца, отново при условията на отказ, и Заповед № 493/24.06.2025г. изд. на осн. чл. 328, ал.1 т. 12 от КТ, но втората заповед за прекратяването на трудовото правоотношение е достигнала до адресата едновременно с първата и е породила правно действие, на основА.е чл. 13 от ЗЗД. Факта, че работодателят заявява погрешно основА.е за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.331 от КТ, както и че не заявява своевременно основА.ето за прекратяване на трудовия договор на ищеца по реда на чл. 328, ал.1 т. 12 от КТ е изцяло ирелевантно за трудовото правоотношение между стрА.те. Обявяването на данните в регистъра на заетостта на НАП има само и единствено уведомителен характер.

Въззивникът моли съдът да се произнесе с решение, с което да обезсили като недопустимо решението на ВРС, а в условие на евентуалност - да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата 2 страна. В същия се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи и възражения са неоснователни, а решението на съда е правилно и обосновано.

Посочва, че въззивникът излага за пръв път във въззивната си жалба подобен довод за недопустимост на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В отговора на исковата молба „Е.Т.Г." ООД е обосновал възражението за недопустимост на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ с по-различен аргументи в сравнение с изложения във въззивната жалба. Същият е обсъден подробно от ВРС в мотивите на обжалвА.я акт. Съдът е извършил достатъчно задълбочен анализ на всички събрА. доказателства и на формулирА.те от стрА.те становища по спора.

Отделно от това доводът е неоснователен. Съдебната практика е последователна и непротиворечива, че за да настъпи правният ефект на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, необходимо и достатъчно условие е тя да е достигнала до знА.ето на адресата посредством връчването й. В случая с връчването на ищеца на 24.06.2025 г. на заповедта за уволнение по чл. 331 КТ при удостоверен по надлежния ред (с имена и подписи на свидетели) отказ за получаването й от работника, правният ефект на заповедта е настъпил моментално, като се има предвид, че в нея изрично е записано, че влиза в сила от същата дата 24.06.2025 г. Именно поради извършеното на 24.06.2025 г. уволнение по реда на чл. 331 КТ, още на следващия ден 25.06.2025 г. работодателят „Е.Т.Г." ООД е изпълнил и задължението си по чл. 10, ал. 4 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта като е подал в НАП електронен трудов запис за прекратеното от 24.06.2025 г. със заповед № 493/24.06.2025 г. трудово правоотношение с ищеца, изрично посочвайки в записа чл. 331 КТ като основА.е за уволнението.

Съдът е кредитирал изпратените по делото две писма от НАП, направил е преценка на датите, на които двете конкуриращи се заповеди са били изпратени на НАП за вписване в регистъра, направил е анализ на променящите се твърдения на ответника, като е извел заключение относно достоверността на датата на съставяне на двата документа.

По делото е приет за ненуждаещ се от доказване фактът, че ищецът не е приел отправеното му от работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ. Въпреки отсъствието на дадено от ищеца още при получаването на предложението по чл. 331, ал. 1 КТ писмено съгласие с него, работодателят го е уволнил веднага на основА.е чл.

3

331 КТ без да изчака до края изтичането на 7-дневния срок по чл. 331, ал. 1 КТ, в който ищецът би могъл евентуално да промени първоначалния си отказ на предложението като го приеме писмено. Именно в неприемането от ищеца на отправеното му от работодателя предложение по чл. 331, ал. 1 КТ и веднага последвалото му уволнение по чл. 331, ал. 1 КТ, въпреки неприетото предложение, се състои незаконосъобразността на уволнението, както правилно е заключил и първоинстанционният съд.

При проверката си по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. П. Г. срещу „Е.Т.Г.“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 493/24.06.2025 г. на управителя на „Е.Т.Г.“ ООД и отмяна на същото;

2) с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник“ с код по НКПД ********;

3) с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 200 лева/5215.18 евро, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението - за периода от 24.06.2025 г. до 24.12.2025 г. вкл., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 26.06.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

В проведеното на 17.10.2025 г. открито съдебно заседА.е по делото е допуснато изменение на предявения иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез неговото увеличаване на сума в размер на 10 322.40 лева/5277.76 евро. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Ищецът излага, че по силата на сключен с ответника Трудов договор № 467/09.01.2024 г. изпълнявал длъжността „технически изпълнител“ с код по НКПД 41102006 и код по КИД 3316 „Ремонт и поддържане на въздухоплавателни и космически средства“ с място на работа гр. В. и осемчасово дневно работно време, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. Считано от 01.04.2025 г., с Допълнително споразумение № 115/07.03.2025 г. основното му месечно трудово възнаграждение било увеличено на 1700 лв., а длъжността му била променена на „технически сътрудник“ с код по НКПД ******** при категория на персонала „помощен“ и при запазване на населеното място, в което изпълнява трудовите си задължения - гр. В.. На 24.06.2025 г. по време на работа бил извикан от местните си ръководители на Летище В. и бил направен опит да му се връчи писмено предложение от управителя на дружеството за прекратяване 4 на трудовото му правоотношение с „Е.Т.Г.“ ООД на основА.е чл. 331, ал. 1 КТ срещу изплащане на обезщетение в размер на четирикратното му брутно трудово възнаграждение. Въпреки че отказал да подпише, че получава предложението, както и представено му едновременно с него писмено потвърждение, с което да удостовери, че приема предложението, му била връчена Заповед № 493/24.06.2025 г. на управителя на „Е.Т.Г.“ ООД. С последната, считано от същата дата, се прекратявало трудовото му правоотношение, на основА.е чл. 331 КТ, като в заповедта било разпоредено да му се изплати обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ, равняващо се на четирикратния размер на месечното му брутно трудово възнаграждение.

Веднага след това бил принуден в присъствието на няколко служители от местното поделение на дружеството да предаде пропуска си, вещите му били събрА. и бил съпроводен с охрана до изхода. Твърди, че така издадената заповед е незаконосъобразна. Излага, че за да се прекрати по реда на чл. 331 КТ трудовото правоотношение с работника или служителя, не е достатъчно работодателят да е отправил до него предложение за прекратяване на трудовия му договор срещу обезщетение, а е необходимо и служителят да е приел това предложение, което условие в случая не е изпълнено. Тъй като в резултат на незаконно извършеното уволнение останал без работа, считано от 24.06.2025 г. бил лишен от възможността да получава занапред полагаемото му се месечно трудово възнаграждение в договорения с Допълнително споразумение № 115/07.03.2025 г. размер. Поради изложеното поддържа, че на основА.е чл. 225, ал. 1 КТ работодателят му дължи обезщетение за максимално предвидения в разпоредбата 6-месечен срок след уволнението, в който е останал без работа в следствие на незаконното уволнение. Излага, че при съобразяване на чл. 228, ал. 1 КТ като база за изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се вземе начисленото му за м. май 2025 г. брутно трудово възнаграждение, което е в размер на 1700 лв. Така изчислено, претендираното от него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 24.06.2025 г. - 24.12.2025 г., вкл., възлиза на 10 200 лв.

В отговора ответникът навежда доводи за недопустимост на производството и оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че исковете са недопустими, тъй като не се е осъществил фактическият състав по чл. 331 КТ, а трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като ищецът е освидетелстван с 80 % неработоспособност поради психично заболяване съгласно решение на ТЕЛК.

Сочи, че Националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, издадена от надзорния на ответника орган ГД ГВА забранява на територията на международно летище в Република България да работят хора с психични заболявА.я. Позовава се на Регламент 965/2012, Приложение 1 (105а), съгласно което персоналът зает в базите за поддръжка на самолети и имащ достъп до самолети е чувствителен персонал, който може пряко да застраши авиационната сигурност и безопасност. Твърди, че при постъпването 5 си на работа на 10.01.2024 г. ищецът декларирал пред работодателя неверни данни, а именно, че не притежава процент инвалидност и че не страда от изброените в чл. 1 от Наредба №5 от 20.02.1987г. болести, в т.ч. психично заболяване, което е описано в подточка 5 на точка 2 от декларацията. Преди постъпване на работа М. П. Г. представил карта за предварителен медицински преглед, издадена на 16.10.2023 г., съгласно която отрича пред д-р Д. М. да е имал минали заболявА.я. В този документ липсва отразяване на факта, че по времето на издаването му ищецът е притежавал процент инвалидност съгласно Експертно решение № 90589 от 133 от 14.07.2022г. Едва на 12.06.2025 г. работодателят узнал, че М. П. Г. е освидетелстван с психично заболяване, тъй като в офиса на дружеството в гр. С. чрез телепоща постъпило искане за издаване на производствена характеристика, която да послужи за подновяване на ТЕЛК решение. Тогава управителят на дружеството започнал разговори със служителя за това, че следва трудовото правоотношение с него да бъде прекратено, тъй като не е допустимо лице с психично заболяване да работи на летището. Излага, че в град В. дружеството има работни места единствено в хангара на територията на Летище В. и няма възможност за евентуално трудоустрояване на ищеца. Изтъква, че при неизпълнение на Националната програма за сигурност, издадена от ГД ГВА на дружеството могат да бъдат наложени санкции, както и да бъде отнет лицензът му за одобрена техническа оргА.зация по част 145. След разговора с ищеца същият се съгласил да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. След като М. Г. не предприел никакви действия, на 23.06.2025 г. управителят на дружеството инициирал телефонен разговор с него в присъствие на двама свидетели – К. М., която подготвя документите за прекратяване на трудовите договори със служители, и Р. Р.. В този разговор ищецът няколкократно отправил молба за прекратяване на трудовото правоотношение със заплащане в негова полза на обезщетение в размер на четири заплати, която работодателят решил да удовлетвори. За всеки случай била подготвена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ предвид заболяването на ищеца и възможността да се отметне от думите си. На 24.06.2025 г. първоначално бил направен опит за връчване на документите по чл. 331 КТ съобразно изразеното от ищеца желА.е, но той отказал да ги получи, което било удостоверено с подписите на трима свидетели. Поради липсата на съгласие от негова страна и неизпълнението на фактическия състав на чл. 331 КТ на ищеца били връчени при отказ предизвестие и заповед за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1 т. 12 КТ, удостоверено с подписите на свидетелите. Ответникът поддържа, че от представената по делото справка от Единния електронен трудов запис (ЕЕТЗ) към Национална агенция по приходите по партидата на М. П. Г. е видно, че основА.ето за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Предвид изложеното твърди, че трудовото правоотношение било прекратено законосъобразно на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради наличие на освидетелстване за 6 психично заболяване, съставляващо обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. На ищеца било заплатено обезщетение за неспазено предизвестие. ОсновА.ето, с което е прекратено трудовото правоотношение, не попада в основА.ята на чл. 333 КТ за закрила при уволнение. Оспорва трудовото правоотношение да е прекратено на основА.е чл. 331 КТ. Сочи, че след като е удостоверен отказ за връчване на документи по чл. 331 КТ, ищецът не би следвало да разполага с екземпляр от тях. Оспорва претенцията на ищцовата страна за възстановяване на работа, като заявява, че дружеството има работни места в гр. В. единствено в хангара на територията на Летище В. и липсва възможност за евентуално трудоустрояване на ищеца. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски.