Решение № 10547 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10547 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110132104 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР от „И Ф“ ЕООД срещу М. М. Б. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи следните суми: 1000 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит от разстояние № 210649/18.05.2018г., ведно със законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2019г. до окончателното плащане, сумата от 198 лв. – договорна лихва за периода 18.05.2018 г. – 12.02.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № 210649/18.05.2018г. Поддържа, че информация за сключването на процесния договор, както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб адреса на ищеца: www.***.bg. като съгласно същите ответникът е попълнил въпросника от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща договор и общи условия. Потвърждението става от заемателя след въвеждане на предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл.

След извършване на паричния превод клиентът получава обаждане за потвърждение, което се записва. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1000 лв., като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на 12 вноски, от които 11 в размер на 83,33 лв. и последна 12-та вноска в размер на 83,37 лв. за периода от 17.06.2018г. до 13.05.2019г. Сочи, че ответникът дължи и фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 в размер на 40,15% в размер на 198 лв. Поддържа, че всички вноски по кредита са падежирали, но няма плащания за главницата, както и на договорната лихва. Излага доводи, че е предприемал опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но ответникът не е пожелал да погаси задълженията си. С оглед на 1 гореизложеното искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Й.. Заповедта за изпълнение по ч.гр. дело № 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа предявените искове.

Ответникът, представляван от адв. Г, преупълномощен от назначения особен представител адв. Й., оспорва предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми за главница и договорна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.07.2019г. по ч.гр.д.№ 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав.

Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Горната заповед за изпълнение е обезсилена с влязъл в сила акт на основание чл. 415, ал. 5 ГПК в частта, в която е разпоредено длъжникът М.

М. Б. да заплати на „И Ф“ ЕООД за сумата 567,49 лв., представляваща неустойка.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника сумата от 1000 лв.; 2) възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; 3) изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя; 4) изискуемост на вземането; 5) изпадането в забава на ответника и размера на мораторната лихва.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

В конкретния случай съдът намира, че от ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява, че на 18.05.2018 г. между страните е бил Договор за предоставяне на кредит № 210649, както и че на М. М. Б. е била предоставена сумата от 1000 лв., главница по договора, видно от приложеното платежно нареждане от същата дата (л.20 от делото).

От Договор за предоставяне на кредит № 210649/18.05.2022г. се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сумата от 1000 лв., а ответникът се е задължил да върне същата при следните условия: вид на ползвания кредит: потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; размер на всяка погасителна вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски: посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3; срок на кредита: 360 дни; освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата; договорната лихва е дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0,11 %; общо дължима сума – 1426,31 лв.; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение- 1993,80 лв.

Съгласно чл. 5 годишният процент на разходите по кредита е 48,44 % като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, 2 всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана формула.

С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно на основание чл.

7, ал. 3 ГПК.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 40.15 %, общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,44 %.

Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, което към 18.05.2018г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума. В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,44 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за 3 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.