Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 580 от 08.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1346/2026
Вид
Решение № 580
Подписан
08.05.2026
В сила
06.06.2026
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330201346 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Д. Б. М. против Наказателно постановление № 26-0444-000014/10.02.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, 05 РУ-Пловдив, с което на Д. Б. М., ЕГН ********** му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 127.82 евро/250.00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

В жалбата, в допълнителна молба и в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Излага съображения за неоснователността на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражения за прекомерност на адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 18.02.2026г., а жалбата е подадена на 23.02.2026г.) от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят на 04.01.2026г. в 10,30ч. управлявал собствения си л.а. Мерцедес 190 Е с рег.

1

№ **** в гр. Пловдив на бул. Шипка до номер 5, когато бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които св. М.. При извършената проверка на автомобила св. М. констатирал, че автомобилът на жалбоподателя бил с прекратена регистрация и нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това и съставил 2 броя АУАН, съответно за нарушения по КЗ и по ЗДвП. В АУАН за нарушение на Кодекса за застраховането било записано, че жалбоподателят управлявал автомобила на 04.01.2025г., в 10,30ч.

Впоследствие същата дата била записана и в обжалваното наказателно постановление.

От справките от Гаранционен фонд, приложени по делото, се установява, че процесният автомобил с рег. № **** на 04.01.2025г., 10,30ч. е имал сключена застраховка „ГО“, като не е имал такава на 04.01.2026г.

Установява се и от издаденото НП № 26-0444-000031/16.02.2026г. и от показанията на св. М., че жалбоподателят е бил санкциониран и за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

По делото не е налице спор относно компетентността на административнонаказаващия орган, като същата се установява от приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.. Компетентността на актосъставителя е надлежно обоснована и произтича пряко от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от Кодекса за застраховането, както и от Заповед № 317з12605/30.12.2022 г.

В акта за установяване на административното нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление обаче не са надлежно конкретизирани ясно всички обстоятелства, релевантни за съставомерността на вмененето деяние, доколкото въпреки формалното посочване на време и място между отделните административни актове съществува несъответствие и противоречивост по отношение на деня на неговото извършване.

Както в АУАН, така и в НП, в заглавната им част е посочена като дата 04.01.2026г, докато в обстоятелствената част при описанието на деянието, като дата на нарушението е посочена дата 04.01.2025г. Посоченото противоречие възпрепятства еднозначното и точно определяне на времето на деянието, което представлява съществен елемент на вмененото нарушение и прави невъзможно пълното и обективно възпроизвеждане на фактическата обстановка. С оглед на това, допуснато несъответствие следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като се ограничава правото на защита на жалбоподателя и засяга законосъобразността на административнонаказателното производство. При така посоченото, за жалбоподателя, а оттам и за съда, е невъзможно да се конкретизира в кой от двата дена се твърди да е извършено нарушението – на 04.01.2026г. или на 04.01.2025г. В настоящия случай така посоченото се явява съществен процесуален порок, доколкото на едната, по-ранна от двете дати, нарушение няма да има извършено (доколкото тогава управлявания от жалбоподателя автомобил е имал валидна застраховка „ГО), а на другата, по-късна дата, вече за така управляваното от жалбоподателя МПС няма да е имало застрахователно покритие, респективно ще е нарушен Кодексът за застраховането. Противоречието в датите в АУАН е могло, но не е било 2 поправено от административнонаказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като същото е било пренесено и в така издаденото обжалвано НП. В случая за съда, действащ като контролно-отменителна инстанция, е невъзможно да поправи така сторения порок, доколкото това би значело жалбоподателят за първи път да разбере повдигнатото административно обвинение едва на фаза съдебно производство. При така посоченото, от фактическа страна не се установява жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение, доколкото същият към посочената в описателната част на деянието дата и час 04.01.2025г., 10:30ч., е бил изпълнил задълженията си по закон да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него автомобил марка Мерцедес 190 Е с рег. № ****.

Отделно от това, съдът споделя и съображението на жалбоподателя, че деянието се явява несъставомерно, доколкото не са налице всички елементи от обективната страна на нарушението. Така съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В случая от събраните доказателства се установява, че полицейските служители са констатирали автомобилът да е бил дерегистриран считано от 28.10.2025г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Същевременно, за да възникне задължението за сключване на застраховка на автомобила, следва да са налице и двете поставени от закона предпоставки в условията на кумулативност. Превозното средство, освен че следва да не е спряно от движение, трябва да е регистрирано. Тоест дори и превозното средство да е технически изрядно, ако регистрацията му е била прекратена, то собственикът му няма да има задължение да го застрахова, тъй като не се допуска това превозно средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато превозното средство се управлява, без да е регистрирано, ще е налице самостоятелно правно основание за ангажиране отговорността на нарушителя по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (която в случая е реализирана), като тази отговорност не би отпаднала, дори и да е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази насока е и съдебната практика на касационната инстанция – така напр. Решение № 3310 от 23.03.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 71/2026 г., Решение № 463 от 14.03.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 60/2023 г. и др.

Предвид горното, обжалваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски са дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. Такива са претендирани и са представени доказателства за извършването им в размер на 300 евро за заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.02.2026г., Съдът разгледа и възражението за прекомерност, като счете същото за основателно.

Съобразявайки фактическата и правната сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, с разпит на е д и н свидетел 3 актосъставителят и без разпити на други свидетели или вещи лица и с оглед материалния интерес, доколкото предмет на делото е санкция в размер на 127,82 евро, повече от двукратно по-ниска от уговореното възнаграждение, съдът намери същото за прекомерно. Поради това и намери, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до минимално предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер от 400 лв., в еврова равностойност 204,52 евро, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да ги заплати.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 05 Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от горното Пловдивският райнонен съд, Х н.с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0444-000014/10.02.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, 05 РУ-Пловдив , с което на Д. Б. М., ЕГН ********** му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 127.82 евро/250.00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Д. Б. М., ЕГН ********** сторените от него разноски в производството пред РС-Пловдив в размер на общо 204,52 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4