Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2266 от 16.09.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2328/2024
Вид
Определение № 2266
Подписан
16.09.2024
В сила
16.09.2024
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2266 гр. София, 16.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000502328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.247, ал.1, във вр. с чл.463, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от Е. Б. Н. срещу Решение № 100 от 29.04.2024 г. по в.гр.д. № 203/2024 г. по описа на ОС Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 20237420401003 по описа на ЧСИ В. А., за което е съставен протокол от 11.03.2024 година. Жалбоподателя по същество излага доводи относно неправилност на разпределението в частта за разноските, тъй като всеки от съделителите в делбеното производство е едновременно ищец и ответник. Моли решението да бъде отменено.

Ответниците по жалбата И. К. Н., В. К. Н. и М. Н., чрез процесуален представител, депозират отговор с който оспорват наведените доводи и молят за потвърждаване на решението.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна.

Предмет на разглеждане от окръжния съд жалба на Е. Б. Н. против разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 20237420401003 по описа на ЧСИ В. А., за което е съставен протокол от 11.03.2024 година, като се твърди незаконосъобразност. Поддържа се, че липсва яснота досежно това как са разпределени сумите по т. 3.1 до 3.10 и т. 5.7 от Разпределението, не ставало ясно как точно са начислени те, в т.10 бил посочен авансово платен хонорар на вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 2 632 лева, без да я ясно каква е сумата за всяко от тези възнаграждения. Освен това се твърди, че адвокатският хонорар бил завишен и не отговарял на Наредбата за определяне на минимални адвокатски възнаграждения.

1

С обжалвания съдебен акт съдът е приел жалбата относно оплакването за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като молба с правно основание чл.248 от ГПК, прекратил е производството в тази част и е върнал жалбата на ЧСИ за произнасяне по възражението за разноски, а в останалата част е оставил без уважение жалбата срещу разпределението на постъпилите суми, като неоснователна.

Така постановеното решение е правилно и съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.

Решението в частта в която жалбата е върната на ЧСИ за произнасяне по искането с правно основание чл.248 от ГПК не подлежи на обжалване.

Относно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като с нея се определят рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

В случая не са изложени твърдения за конкретни нарушения на съдебния изпълнител при постановяване на обжалваното разпределение /относно начина на разпределение на сумите и спазване реда на привилегиите/. Поддържаните такива касаят единствено възражения за това как са разпределени сумите по т. 3.1 до 3.10 и т.5.7 от Разпределението, т.к. не ставало ясно как точно са начислени те. Посочено е, че в т.10 бил отразен авансово платен хонорар на вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 2 632 лева, без да я ясно каква е сумата за всяко от тези възнаграждения. Освен това адвокатският хонорар бил завишен и не отговарял на Наредбата за определяне на минимални адвокатски възнаграждения.

Тъй като по същество оплакването в жалбата касае единствено разпределението в частта за разноските, то по това искане следва да се произнесе съдебния изпълнител, след което същото ще подлежи на съдебен контрол.

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното съдът, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 от от 29.04.2024 г. по в.гр.д. № 203/2024 г. по описа на ОС Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.463, ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3