Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1072 от 12.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2362/2021
Вид
Определение № 1072
Подписан
12.10.2021
В сила
12.10.2021
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.33 ал.2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. Пловдив, 12.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20215300502362 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт М.Н. против разпореждането обективирано в Заповед № 6777/26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 10562/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 752,76 лева върху просрочената главница. и за разноските над уважените размери до претендираните.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

1

РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител. РС Пловдив приема, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява допълнително обезщетение. Така реално прилагания от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 40.11%. Също приема, че и налична обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл.33 ал.2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика/ и потребителя- чл. 143 т.5 от ЗЗП.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед № 6777/26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 10562/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 752,76 лева върху просрочената главница. и за разноските над уважените размери до претендираните.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3