Решение № 217 от 03.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000615 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260220 от 26.05.2021 година, постановено по т. дело № 941/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените от „С. ***“ ЕООД, ЕИК *****, П., ул. К. Р., № **, ет. *, оф. ***, със съдебен адрес: П., ул. Х., *, ет. * – адв.Д. против „Е. Б. Е.“ ЕАД, ЕИК ****** П., ул. х. г. дV, *** искове за заплащане на:

1.сумата 45 394.78 лв., представляваща разликата между дължимата преференциална цена на електроенергията, получена от фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kW, построена в УПИ ****** – за фотоволтаична електроцентрала № ******, по КВС на с. д., местността „ю.“, община к., област Пловдив и заплатената цена за произведеното и продадено количество електрическа енергия от „ С. ***“ ЕООД, ЕИК ***** по цени за излишък в периода 01.11.2016 г. – 30.09.2019 г. по Договор № 984/30.01.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници както следва:

1

-за ноември 2016г. – 4094.11 лв.,

-за декември 2016г. – 4105.16 лв.,

-за септември 2017г. – 3617.31 лв.,

-за октомври 2017г. – 6440.07 лв.,

-за ноември 2017г. – 3182.13 лв.,

-за декември 2017г. – 3681.03 лв.,

-за септември 2018г. – 2757.41 лв.,

-за октомври 2018г. – 6049.17 лв.,

-за ноември 2018г. – 2565.70 лв.,

-за декември 2018г. – 3025.65 лв.;

-за септември 2019г. – 5877.04 лв.

2.сумата 7603.37 лв. /седем хиляди шестстотин и три лева и 37 ст/, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 45 394.78 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 07.11.2019 г.

Осъдено е „С. *** “ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „Е. Б. Е.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата 1200 лв. разноски за производството по делото пред първата инстанция.

Решението е постановено с участието на „Н. ***“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.С., ул. Т. № *** като трето лице-помагач на „Е. Б. Е.““ЕАД.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „С. ***“ ЕООД с искане за отмяната му и за постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат изцяло предявените искове. Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Той счита за неправилен извода на съда, че за целия период на действие на договор № 984 от 30.01.2013 година е налице установен от КЕВР обем на нетното специфично производство /НСП/ на произвежданата от обекта на ищеца електрическа енергия, поради което на основание чл. 31 ал. 5 т. 1 от ЗЕВИ и чл. 1 от договора ответникът имал задължение да заплаща по преференциални цени произведената електроенергия до този обем, а над НСП ответникът следвало да я заплаща по цени за излишък на основание чл.

2

31, ал. 5, т . 2 от ЗЕВИ. В тази връзка жалбоподателят излага доводи, че НСП не е определено по надлежния ред, след като Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, с което е определено НСП за централи като неговата, е отменено от ВАС, а Решение СП – 2/06.03.2019г. на КЕВР, с което е определено НСП в размер, еднакъв с този по отмененото Решение СП-1/31.07.2015 година е обжалвано, включително и от ищеца.

Жалбоподателят счита, че липсва решение на КЕВР за определяне на НСП, тъй като след отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР неговите последици са отпаднали с обратна сила, а Решение СП – 2/06.03.2019г. на КЕВР било нищожно поради постановяването му извън административната компетентност на административния орган и издаването му като повторен акт по вече разрешен въпрос. В тази връзка се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд поради отказа му да спре производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по административно дело № 3661/2019 година на АССГ, образувано по жалба срещу решение СП -2/06.03.2019 година на КЕВР въпреки преюдициалното значение на този спор по настоящото дело, както и поради отказа за инцидентно произнасяне по валидността на това решение.

Според жалбоподателя при липса на надлежно определен обем на НСП, цялото количество електроенергия, произведено от ФЕЦ на ищеца следвало да се изкупува от ответника по преференциална цена.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника „Е. Б.

Е.“ ЕАД с изразено становище за нейната неоснователност. Посочено е, че първоинстанционният съд правилно с оглед разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е приел, че по преференциални цени се изкупуват само количествата електроенергия, произведени от ФЕЦ като тази на ищеца до достигане на НСП. Счита, че НПС се прилага по отношение на такива ФЕЦ дори след отмяната на решение на КЕВР № СП-1, че сумите, които са заплатени на ищеца за произведеното количество електроенергия са заплатени на основание на договора за изкупуване, сключен между страните, а не на решение СП- 1, че исковете са неоснователни, тъй като с решение на КЕВР СП-2 е установен същият обем НСП като този по отмененото решение СП-1, както и че през определен период, условно наречен „втори период“ енергията, произвеждана от ищеца не е продавана на ответното дружество, а 3 на трети лица, поради което за ответника не е възникнало задължение за заплащане на произведената през този период електроенергия. Ответникът сочи, че въпреки оспорването по съдебен ред на Решение СП – 2/06.03.2019г. на КЕВР, то е действало в отношенията между страните на основание чл.13 ал.9 от ЗЕ и те са били длъжни да се съобразят с него. В този смисъл се оспорват твърденията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Счита, че дори и оспореното Решение СП – 2/06.03.2019г. на КЕВР да бъде отменено, то НСП на процесната централа е дори по-малко от това, установено от КЕВР, за което обстоятелство по делото е прието заключение на техническа експертиза.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор и от конституираното трето лице –помагач на страната на ответника „Н. ***“ ЕАД – гр. София. С него също се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР не може да доведе до отпадане на императивния законов критерий за лимит, какъвто представлява икономическия показател НСП, до който произведената електрическа енергия се заплаща по преференциални цени.

Само по себе си НСП не било ценообразуващ елемент, а икономически показател за утвърждаване на преференциалните цени и че правилно е прието от съда, че решение на КЕВР СП-1 е индивидуален административен акт с декларативен характер, който няма конститутивно действие. Посочва се също, че Решение СП – 2/06.03.2019г. на КЕВР е прието в изпълнение на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. С него, считано от 31.07.2015г. било установено НСП на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за ФЕЦ с мощност над 30 до 200 kW по т.14 от Решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР. Решение № Ц-18 от 20.06.2016 година било влязло в сила и било стабилен административен акт, поради което с Решение № СП-2 не можело да се определя или изменя който и да е от ценообразуващите му елементи. Оспорват се доводите във въззивната жалба за нищожност на Решение на КЕВР № СП-2/06.03.2019 година поради издаването му в нарушение на правилото на чл. 177 ал. 2 от АПК, както и в рамките на недопустимо производство по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

4

Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, което са отхвърлени предявените от него искове. При подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна., подадена е срещу валидно, допустимо и правилно съдебно решение.

Пред Пловдивския окръжен съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба срещу „Е. Б. Е.“ ЕАД ищецът „С. ***“ ЕООД твърди, че е производител на електрическа енергия, като експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWр, построена в УПИ ******- за фотоволтаична електроцентрала № ****** по КВС на село д., м.

„ю.“, общ. к.. Твърди, че е сключил с ответника договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 984/30.01.2013г.

В чл. 5 ал. 1 от договора било посочено, че електроенергията се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена съобразно приложимото законодателство в съответствие с вида на енергийния обект. В чл. 5 ал. 7 от договора било уговорено, че цената е дължима в срок от 10 дни от получаване на оригинална фактура, придружена с подписан от продавача протокол за количеството произведена електрическа енергия. С Решение СП-1 от 31.07.2015г., прието на основание § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката КЕВР установила нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на Закона за енергетиката. Произвежданата от ФЕЦ на ищеца електроенергия се изкупувала на цена 567.41 лева/ МWh /без ДДС/, предвидена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. Позовавайки се на т.2.14 от Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, ответникът изкупувал произведената електрическа енергия от ФЕЦ на ищеца по определената преференциална цена 567.41 лева/ МWh /без ДДС/ до размер на 1 188 к Wh, а количеството произведена енергия над този размер било изкупувано на по5 ниски цени.

Според ищеца цялото количество произведена от него електроенергия следвало да бъде изкупено по преференциални цени.

Разликата между реално платените суми и дължимите суми по преференциални цени за цялото количество електроенергия по месеци била: за ноември 2016г. – 4094.11 лв., за декември 2016г. – 4105.16 лв., за септември 2017г. – 3617.31 лв.,за октомври 2017г. – 6440.07 лв., за ноември 2017г. – 3182.13 лв.,за декември 2017г. – 3681.03 лв.,за септември 2018г. – 2757.41 лв., за октомври 2018г. – 6049.17 лв.,за ноември 2018г. – 2565.70 лв.,за декември 2018г. – 3025.65 лв.; за септември 2019г. – 5877.04 лв., или общо за периода от 01.11.2016 година до 30.09.2019 година възлизала на 45394,78 лева . Дължимата мораторна лихва за забавено плащане на главниците, съобразно уговорените в договора падежи на съответните задължения до датата на исковата молба, била в общ размер на 7550 лева. В исковата молба е посочено, че Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта му по т.2.14 е отменено с Решение № 4937/20.07.2014г. , постановено по адм.д. №3247/2016г. на АССГ, потвърдено с Решение №14886/03.12.2018г. по адм. д. №10757/2017г. на ВАС. Отмяната на решението на КЕВР с влязлото в сила съдебно решение на административния съд имала обратно действие и заличава последиците от него, поради което според ищеца цялото произведено количество електроенергия от ФЕЦ следвало да бъде заплатено по преференциални цени, а не само до определеното в т.2.14 от отмененото решение на КЕВР количество.

При така изложените обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден да му заплати общо сумата от 45394,78 лева, представляваща сбор от разликата между дължимата преференциална цена в размер 567,41 лв./kWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 k W и реално платената цена за произведеното и продадено количество електрическа енергия от ФЕЦ на „С. ***“ ЕООД в периода от м.ноември 2016 г. до м.септември 2019 г. включително, по договор № 984 от 30.01.2013 г., както и сумата от 7550 лева – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 01.12.2016 г. до 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.