Определение № 1552 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1552 гр. С., 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110158615 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Л. А. срещу М. А. К. (след прекратяване на делото с Определение № 1712229/05.11.2025 г. по същото, на лист 92), с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент с идентификатор ***************, и административен адрес: С., ж.к. „М.“ 1, бл. **********, и площ от 59,53 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 6 с площ 3,05 кв.м. и 0,553 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, по силата на саморъчно завещание на Ю.А.С от 14.01.2021 г., обявено като акт № 11, том VI, вх. рег. № *****, нот. дело № 157/2022 г. на нотариус И.Д с № 039 от регистъра на Нотиралната камара, и за осъждане на ответницата да му предаде владението на имота.

Ищецът твърди, че наследодателката му Ю.А.С със саморъчно завещание му е оставила цялото си имущество, вкл. и описания в предходния абзац апартамент, след като починала на 24.03.2021 г. Ответницата била една от роднините на наследодателката, която би била наследник по закон, която въпреки устна покана от ищеца, отказвала да му предаде владението върху имота, за което се води настоящият иск, макар че ответницата била предупредена от ищеца, че трябва да предаде владението, а имотът седи празен и не се ползва. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – М. А. К., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. На първо място се посочват пороци на завещанието, които се твърди, че го правят нищожно.

Поддържа се, че завещанието противоречи на закона и добрите нрави, че не е спазена формата за съставянето му и че е симулативно – прикрива договор за издръжка и гледане. Поддържа се, че единствено условие на завещанието е полагане на грижи за трето лице, което противоречи на безвъзмездния му характер, а и че това е единствен мотив за него, което също е основание за нищожност. Поддържа се, че всичко това е така, тъй като завещанието е 1 направено от завещателката с цел да се осигурят грижи за брат Е. А. С., а ищецът не правел това. Прави се и евентуално възражение за това, че е накърнена запазената част на единствената призована към наследяване – майката на починалата, която също е наследодател на ответницата, като се твърди и че ответницата е платила наследствени дългове. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС във връзка с чл. 13 ЗН и чл. 49, ал. 1 ЗН, като са направени възражения по чл. 42, б.

„б“ и „в“ ЗН; чл. 43, ал. 2 ЗН и чл. 30 ЗН, като разпределя доказателствената тежест по иска и възраженията в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

Тъй като делото е за връщане на имот в резултат от едностранна сделка – завещание, и съгласно чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК е сред тези, по които съдът може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация, доколкото смята, че спорът е подходящ за това – налице е основание по чл. 140а, ал. 2, т. 1, 5 и 6 ГПК – страните имат претенции върху недвижим имот, който може да стане съсобствен, възраженията по делото предполагат големи разноски и страните изглежда да имат насрещни претенции, които позволяват разрешаване на спора с преговори, и отношенията между страните не показват степен на конфликтност, която да дава основание за изключение по чл. 140а, ал. 3 ГПК, съдът следва да определи срок, до който страните да проведат информационна среща за медиация, която съгласно чл. 78а, ал. 1 ГПК и чл. 23 ЗМед е безплатна, ако продължи до 3 часа. На страните следва да се укаже, че отказът за лично явяване води до натоварването им с разноски за първата среща.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че едноутробната сестра на ответницата – починалата на 24.03.2021 г. Ю.А.С, която е била приживе собственик на описания в исковата молба апартамент, е съставила на 14.01.2021 г. саморъчно завещание в полза на ищеца по делото, в което е посочено, че последният следва да се грижи за нейния брат – Е. А. С.; че завещанието е обявено от ищеца на 14.12.2022 г.; че непосредствено след смъртта си Ю.А.С е била наследена от майка си Надежда Георгиева Крънчева, починала на 21.03.2022 г.; че към датата на предявяване на иска апартаментът, описан в исковата молба, не се обитава и е заключен.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; задължаване на ищеца да представи завещанието в оригинал или заверен препис; задължаване на ищеца да отговори на въпроса къде, как и кога е намерил завещанието.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканите от ответницата двама свидетели, тъй като същите не са относими към предмета на спора – чрез тях ответницата се 2 опитва да упражни в нарушение на чл. 26, ал. 2 ГПК права на лице, което не участва по делото (делото е прекратено спрямо него) – брат си Е. А. С..

По изложените съображения съдът няма да разглежда възражения на ответницата относно неположени грижи или засегнато имущество на брат .

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 140а, ал.

1, т. 10, предл. второ ГПК страните по делото да се явят ЛИЧНО в информационна среща по медиация.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 140, ал. 4 ГПК СРОК ЗА УЧАСТИЕ в информационната среща в срок до 6 февруари 2026 г.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да се свържат с координатора на звеното при Софийския районен съд на Съдебния център по медиация при Софийския градски съд – М.Н, на телефони **********; **********, или на ел. поща: [email protected], за определяне на дата и час на информационната среща.

ПРИ НЕЯВЯВАНЕ без основателна причина виновната страна ще понесе разноските за срещата в размер на 15,34 € съгласно т. 1 от Приложение № 1 към Наредба № 12 от 28 юли 2025 г. на Висшия съдебен съвет за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, а ако и двете страни не се явят без основателна причина, ще понесат разноските поравно.

НАСРОЧВА гражданско дело 58615 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11 февруари 2026 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявен е иск за признаване на право на собственост, придобито по завещание, и осъждане на ответницата да върне владението с правна квалификация чл. 108 ЗС във връзка с чл. 108 ЗС във връзка с чл. 13 ЗН и чл.

49, ал. 1 ЗН, като ответницата прави възражения за нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б“ и „в“ ЗН – че не са спазени изискванията за форма по чл. 25, ал. 1 ЗН; че завещанието противоречи на добрите нрави, тъй като е възмездно, и частично – върху неоткрито наследство, или че мотивите, които са подтикнали написването му, както и условията в него – полагане на грижи за брат на завещателката, са противоречащи на добрите нрави, евентуално – че е унищожаемо съгласно чл. 43, ал. 2 ЗН, тъй като е изразена грешна воля – завещателката е искала да предостави грижи на брат си, не да 3 завещава, и евентуално – за накърнена запазена част на първоначалния наследник – майката на починалата, съгласно чл. 30 ЗН, което право е наследено от ответницата.

Искът се уважава, ако съдът установи, че завещателката е била собственик на спорния имот към датата на смъртта си, и е написала завещание, в което е поставила дата, както и подпис под завещателните разпореждания, както и ако се установи, че ответницата контролира собствеността до имота, но ще се отхвърли, ако се установи, че мотивите или условията в завещанието противоречат на добрите нрави, или че завещателката е сбъркала при формиране на мотивите на завещанието си.

Съдът ще разгледа възражението за накърнена запазена част и ще отхвърли частично иска, ако установи, че наследник е родител, чието право на запазена част ответницата също е наследила, и на родителя не е оставена запазена част от 1/3 от имуществото на завещателката, като ищецът следва да установи завещано или дарено на ответницата имущество.

На основание чл. 7, ал. 1, изр. трето ГПК съдът следва да уведоми страните, че с оглед на периода между смъртта на завещателката и нейната майка и обявяването на завещанието от ищеца, следва да приложи правилото на чл. 55 ЗН и да приеме, че ответницата може да се позовава на накърнена запазена част, независимо че не е приела наследството по опис в законовия срок за това.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че едноутробната сестра на ответницата – починалата на 24.03.2021 г. Ю.А.С, която е била приживе собственик на описания в исковата молба апартамент, е съставила на 14.01.2021 г. саморъчно завещание в полза на ищеца по делото, в което е посочено, че последният следва да се грижи за нейния брат – Е. А. С.; че завещанието е обявено от ищеца на 14.12.2022 г.; че непосредствено след смъртта си Ю.А.С е била наследена от майка си Надежда Георгиева Крънчева, починала на 21.03.2022 г.; че към датата на предявяване на иска апартаментът, описан в исковата молба, не се обитава и е заключен.

УКАЗВА н а страните, че няма да разглежда възраженията на ответницата за накърнени правна на нейния брат, тъй като се отнасят до чужди права,предявени пред съд.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 55 ЗН ответницата не е длъжна да доказва приемане на наследството по опис.

УКАЗВА на ищеца А., че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по иска за връщане на владение по чл. 108 ЗС – че ответницата контролира достъпа до апартамента;

2. по възражението на ответницата по чл. 30 ЗН – че завещателката е дала на ответницата имущество чрез завет или дарение.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца А., че НЕ СОЧИ 4

ДОКАЗАТЕЛСТВА за това ответницата да контролира достъпа до апартамента.

УКАЗВА на ответницата К., че в нейна доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи по възраженията за нищожност на завещанието и за унищожаемост на същото – какви са били мотивите за съставяне на оспореното завещание.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения от съда достатъчен срок – до 6 февруари 2026 г., като срокът не е преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето на доказателства по делото.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора писмени доказателства.