Решение № 626 от 10.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Варна, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100500549 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5262/19.01.2024 г. от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. ”Рачо ПетковКазанджията” № 4-6, чрез адвокат Р. Ж. М., против Решение № 8 от 03.01.2024 г. постановено гр. д. № 5899/2023 г. по описа на Районен съд Варна, с което е признато за установено, че С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****** и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****** не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано Р.И.М.-Т., вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 131001375 сумите по Изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г., на основание Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ч.г.д № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, а именно: 4 794,37 лева, от които 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до 1

03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК. Посочва, се че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищците са подписали споразумения, С. П. С. на 18.06.2021 г. а М. Б. А. на 16.09.2021 г., с които признават задълженията си по основание и размер, което от своя страна представлява отказ от последиците на давността. След прекратяване на споразумението поради неизпълнение, на 22.03.2023 г. е образувано ново изпълнително дело. Изтъква, че първата инстанция е приела, че направеният отказ от последиците на погасителната давност е невалиден, без да се мотивира, което не отговаря на предоставените доказателства и не кореспондира с цитирана в обжалваното решение практика. Посочва, че законодателят не е въвел изискване за форма на отказа. Излага, че текстът на чл. 4, ал.4 от двете споразумения е еднозначен. Цялото споразумение /и за двамата длъжници/ е изготвено ясно, разбираемо, с достъпно формулирани клаузи, включително и за извършения отказ. В споразумението със С., задължението е упоменато измежду всички задължения дължими от него на ответното дружество. Съдът също така не е взел предвид, че по отношение на С. се разсрочва общ дълг и в този смисъл не е необходимо да се правят допълнителни уточнения. В споразумението на М. А. е посочено само процесното задължение, индивидуализирано в чл. 3, ал., 1 и в този смисъл съмнение относно извършения отказ в чл. 4, ал. 4 не може да има. Твърди, че след направения отказ от давността, задълженията продължават да съществуват. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

В срока по 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 20972/13.03. 2024 г. от С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

****** и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******, чрез адв.

Д. А.. Посочват, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорват всички твърдения в жалбата, които касаят 2 неправилността на обжалвания акт. Сочат, че оплакването, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон е бланкетно, неоснователно и недоказано, тъй като не се твърди кои разпоредби е нарушил първоинстанционният съд. Твърдят, че последното изпълнително действие по образуваното изпълнително производство е на 29.04.2013 г., когато е наложен запор на трудово възнаграждение и възбрана на недвижим имот на ищците. С постановление от 04.12.2017г. ЧСИ Захари Димитров прекратява изпълнителното производство по изп. дело № 164/201З г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Излагат, че съдът правилно е приел, че не са провеждани изпълнителни действия спрямо тях, с които да се засегне материалната им сфера. Посочват, че доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то е било приложимо до последващата му отмяна с тълкувателното решение № 2 от 26.06.2015г на ОСГТК на ВКС. По силата на цитираното постановление погасителната давност се спира докато трае изпълнително производство.

Поради това съдът правилно е приел, че с подаването на молбата от 30.01.2013г. взискателят е прекъснал течението на давностния срок, като същият е бил й спрян до постановяването на TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т. 10, с което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давността по материалното правоотношение. Излагат, че след постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е започнала да тече нова пет годишна погасителна давност, която поради чл. 3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, е изтекла на 03.09.2020 г.

Твърдят, че новото изпълнителното дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова е образувано на 29.03.2023г., много след изтичане на 5 – годишния давностен срок. Излагат, че първата инстанция правилно е приела, че процесното вземане е погасено по давност 03.09.2020 г. и направеното по - късно признание на дълга не прекъсва давността. Твърди, че направените изявление в по чл.4, ал. 4 от споразуменията са общи, поради което не може да се считат за валиден отказ от изтекла погасителна давност, тъй като освен, че са направени след като същата е изтекла те са и неопределени, не съдържа изявление на длъжниците, че не желаят да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само за част от него. Затова доводът на ответника, 3 че с чл.4, ал. 4 на споразумението всеки от длъжниците е направил валиден отказ от изтекла вече погасителна давност, е неоснователен. На следващо място посочват, че представените от ответника споразумения са нищожни тъй като ответникът, като търговец с предмет на дейност събиране на вземания, се е възползвал от незнанието и некомпетентността им и ги е подвел и склонил да подпишат споразумения за разсрочване и отказ от последиците на давността, въпреки че задълженията, които третират са погасени по давност, т.е. клаузите в споразуменията противоречат на закона, заобикалят го, накърняват добрите нрави и са неравноправни. Твърдят, че не са осъзнавали, че подписвайки такива тип споразумения.

Молят да се постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е молба, чрез юрисконсулт Й.К., в която поддържа изложеното във въззивната жалба, моли да се отмени обжалваният акт и да се постанови друг, с който да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемите страни С. П. С. и М. Б. А., не се явяват, не се представляват. Депозирали са становище, чрез адв. Д. А., с което поддържат отговора на въззивната жалба и молят да се потвърди обжалваното решение.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от С. П. С. и М. Б. А., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с правно основание чл.439 ГПК, с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г., на основание Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, а именно: 4 794,37 лева, от която 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 95,89 лв. платена държавна такса и 283,82 лева 4 юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова.

В исковата молба се заявява, че на 19.04.2023 г. С. и на 13.04.2023 г. А., получили покана за доброволно изпълнение на парично задължение по ИД № 378/2023 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова. От поканите било видно, че по силата на изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г. от Районен съд гр. Варна, на основание Заповед за изпълнение по ЧГД № 11305 от 2012г. са осъдени солидарно да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД конституиран взискател, съгласно договор за цесия от 28.09.2018г., по силата на който „ОТП Факторинг“ ЕАД е прехвърлил вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Към поканите бил приложен изпълнителен лист издаден на 15.01.2013г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. Твърдят, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 11020,40 лева. Сочат, че не дължат сумата, никой не им я претендирал повече от 10 г. Нямат никакви законови и договорни отношения с взискателя и не са уведомявани за договора за цесия. Изтъкват, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Банка ДСК“ и задължението по него е погасено с изтичането на петгодишния давностен срок, считано от дата на която е подадено заявлението за заповедта – 03. 08.2012 г. т.е. на 03.08.2017г., на основание чл. 110 от ЗЗД. Не им е известно давността да е спирана и прекъсвана. В случай, че е спирана и прекъсвана, се позоват на абсолютната давност, която е изтекла на 03.08.2022 г. на основание чл. 112 ал.1 от ЗЗД. С оглед на изложеното, твърдят, че не дължат описаните по горе суми, за които е издаден ИЛ на 15.01.2013 г., тъй като са погасени по давност.

В отговора на исковата молба ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД посочва, че освен ИД № 378/2023г. на ЧСИ Янкова, за процесното вземане предходен кредитор е образувал изпълнително дело № 00164/2013 по описа ЧСИ Захари Димитров, което е било прекратено. Сочи, че неоснователно ищците се позоват на абсолютната погасителна давност, която към момента не е изтекла, предвид че разпоредбата действа за напред и първото и позоваване ще е възможно през 2031 г.

Твърдят, че на 18.06.2021 г. С. С. и на 16.09.2021 г. М. А., са подписали споразумения, с които признават задължението по основание и размер и са 5 направили отказ от погасителна давност. От датите на подписване на споразуменията, за всеки един от ищците е започнал да тече нов давностен срок.

От представените писмени доказателства, от становищата на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е налице спор, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист от 15.01.2013 г в полза на „Банка ДСК“ срещу С. П. С. и М. Б. А., за сумата от 4 794,37 лева, от която: 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47 лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2010 г.