Присъда № 30 от 07.05.2024, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 30/30.04.2024г. по НОХД № 71/2024г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Н. Н. М., ЕГН **********, за това, че на 08.02.2023г. в гр. Разград, обл. Разград, пред състав на Административен съд гр. Разград, с председател С.Р. и секретар П.М., в публично заседание по административно дело № 308/2022г. на АС гр. Разград, като свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина относно факти свързани с местоживеенето на заявителя И.Х.Х. в гр. К., на ул.**, към момента на подаване на Заявление декларация с № К-3184/27.10.2022г. по описа на ДСП гр. К. за отпускане на целева помощ за отопление и изпълнение на процедурата по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, като е посочил: Тъстът ми живееше на адрес в гр.К., ул. **...Към момента на подаване на документите в Дирекция „Социално подпомагане “ живееше в гр. К..“ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Производството по делото се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл. 370, т.1 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен и несъмнен начин, пледира, че не са нелице основания за приложение на института на чл. 55 от НК. Счита, предвид упоритостта на подсъдимия при извършване на престъплението, определяне на наказанието в размер на една година лишаване от свобода, с освобождаване от изтърпяване на наказанието да изпитателен срок в размер на три години.

Защитата на подсъдимия пледира за оправдаването му, тъй като не е налице извършено от него каквото и да е умишлено престъпление.

Подсъдимият поддържа твърдението си, че е невинен и моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, доводите и възраженията на страните, принципите на чл. 13, чл.

14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. Н. М. е роден на **, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, с постоянен адрес: гр.**, ЕГН **********.

Подс. Н. М. живеел в гр.Завет. Същият работел като юрисконсулт при Община Завет. След сключен граждански брак с Н.И.Х., И.Х. стнала негов тъст.

И.Х. към месец октомври 2022 година имал адресна регистрация и постоянен адрес в гр. К., на ул. **. На този адрес той имал наследствен имот, от който притежавал дял, но не живеел в него. Имота представлявал къща с дворно място.

1

През 1986година той напуснал този адрес, както и гр. К. и отишъл да живее в гр.София, където не е бил адресно регистриран. Дълги години той работел като строителен работни и живял на квартира в гр. София, като е имало моменти, когато е работел в Р Гърция и Р Турция.

По време на неговото отсъствие за известен период от време, къщата е била обитавана от възрастна жена - А.И.М., която на ** г починала.

През 2020година здравословно състояние на св.И.Х. се влошило и той бил принуден да се прибере в Р България, за да се лекува.Тогава той се настанил при при по- голямата си дъщеря в гр. София заедно със съпругата си.

Къщата в гр. К., на ул. **, била полуразрушена и не била годна да бъде обитавана.

От гр. София до обл. Разград, И.Х. се предвижвал с л.а. “Фолксваген голф“ с ДК№ **, който бил регистриран от 05.08.21г. на името на съпругата му - В.И.Х..

Това се установява както показанията на св.И.Х., така и от приложената справка относно движението на л.а.“Фолксваген голф“ с ДК№ **, който е бил ползван от И.Х. и неговата съпруга, когато е пътувал от гр. София.

Видно от маршрута на горепосоченото МПС за периода от 01.06.22г. до 28.10.22г. той само е преминавал през град К., без да се задържа в него, като обичайното движение на лекия автомобил през обл. Разград е било по маршрута от гр. Русе - гр. К. - гр. Исперих и обратно.

Във връзка със длъжността, която заемал, подс. Н. М. бил наясно с изискуемите правни предпоставки за предоставяне на социални помощи за отопление на живущите на територията на община Завет, съгласно Наредба РД - 075 от 16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Той предложил на своя тъст - И.Х. да се възползва от тях и да подаде заявление за такава помощ.

Съгласно чл. 4 от Наредба РД-075 от 16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, гражданите е следвало да подават заявление - декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции "Социално подпомагане". В заявление - декларацията задължително се заявявало видът на ползваното отопление, както и адреса на лицето.

Първоначално И.Х. се опитал да подаде заявление - декларация в ДСП гр. София, където живеел при по - голямата си дъщеря, но от там му отказали, тъй като същия имал адресна регистрация с постоянен адрес в гр. К. на ул. ** и това заявление следвало да бъде подаде в социалната служба на гр. К..

И.Х. се съгласил да подаде такова заявление в социалната служба в гр.

К., въпреки, че не живеел там. Той попълнил заявление- декларация и го предал на подс. Н. М., който чрез куриерската служба на „Еконт“ го изпратил в ДСП гр. К..

На 27.10.22г. заявлението на И.Х. постъпило в ДСП гр. К. и било 2 заведено под № ЗСП/Д-ЗЗ-К-3184/2022г. В това заявление И.Х. декларирал, че е женен, безработен, лице с трайно увреждане. Не е декларирал доходи през последните шест месеца. Декларирал е също, че заедно със съпругата си В.И.Х. обитават жилище собственост на Х. гр. К., на ул. **, тъй като там къщата била полуразрушена и не била годна да бъде обитавана.

След подаване на такова заявление - декларация, социалните работници по места е трябвало в 20 дневен срок от получаването му да извършат социална анкета и посещение на посочения от лицето настоящ адрес, за да изготвят социален доклад и мотивирано предложение за отпускане или отказ от целева помощ за отопление.

Въз основа на техния мотивиран доклад Директора на съответната дирекция за „Социално подпомагане“ е следвало да издаде Заповед за отпускане или отказ за отпускане на целева помощ за отопление.

В изпълнение на разпоредбите на чл.12, ал.2 от ЗСП, чл.27 от ППЗСП и чл.4, ал.1 от Наредба РД-075 от 16.08.2008г., посочения от И.Х. адрес в гр. К., на ул. ** е бил посетен двукратно - на 28.10.22г. от социалния работник св. М.

П. при ДСП гр.К. и на 02.11.22г. от социалните работници - св. М. П. и св. Г.

А.. И при двете помещения са били оставени уведомления по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, тъй като И.Х. не е бил намерен на посочения от него адрес на ул.**.

В горепосочените уведомления оставени от социалните работници е бил посочен ден и час за посещение и е била отправена молба към И.Х. да се яви в 3-дневен срок за справка в ДСП гр. К..

Тъй като и при двете посещения И.Х. и съпругата му Вечия Х. не са се явили, за да бъде проведена социална анкета, на 07.11.2022г. от св. М. П. бил изготвен социален доклад, в който отразила, че жилището е негодно за обитаване, покрива е срутен, прозорците изпочупени, двора е обрасъл с бурени, поради което изготвила мотивирано предложение заявената социална помощ да бъде отказана поради невъзможност за извършване на социална анкета.

Съгласно легалната дефиниция на „социалната анкета“ пред служителите от ДСП представлявала дейност по установяване наличието на условия за упражняване правото за социални помощи. Социалната анкета се извършвала от социалните работници в ДСП, която се изразявала в проверки в дома на лицето, в проучването на документация и събирането на информация.

За състоянието на къщата на ул. ** в гр. К., свидетелства не само отразеното в горепосочения социален доклад, но и разпитаните в хода на разследването свидетели, както и извършения оглед на място, съпътстван от изготвен снимков материал.

След като съобразил предложението на социалния работник - св. М. П., директора на ДСП гр. К. издала заповед № ЗСП/Д-РР-К-1249/22година, с която поисканата целева помощ за отопление от И.Х. била отказана.

След като бил постановен отказ от ДСП гр. К., дирекцията била 3 посетена от подс. Н. М., който провел разговор със св. М. П.. Той се представил като пълномощник на И.Х. и попитал защо не му е била отпусна целева помощ за отопление. Социалния работник — св. М. П. разяснила на подс. Н. М., че целевата помощ е била отказана, тъй като в хода на техните проверки е било установено, че И.Х. не живее на посочения адрес в гр. К. на ул. ** и жилището е негодно за обитаване. На този отговор подс. Н. М. посочил, че в момента И.Х. се намирал в болница и след като излезе има намерение да отремонтира жилището и да се установи трайно да живее в него. Същият настоявал, че след като И.Х. имал регистрация на горепосочения адрес и има жилище там, дори и да е необитаемо следва да бъде отпусната целева помощ за отопление.

На 28.11.2022г. в ДСП гр. К. била депозирана жалба от името на И.Х. срещу заповед № ЗСП/Д-РР-К-1249/22 на Директора на ДСП гр. К.. Жалбата била регистрирана под вх.№ 17-94И-00-0504/22г.

Във връзка с постъпилата жалба от името на И.Х. от Директора на ДСП гр. К. било разпоредено да бъде сформирана комисия в състав - М. П., Г. А. и С.И., която да извърши проверка на адреса в гр. К. на ул. ** Проверката била извършена на 30.11.22г., като за това бил съставен протокол и към него приложен снимков материал, от който е видно, че действително жилището на ул.** в гр. К. е полуразрушено и необитаемо.

С Решение № 17-РД06-0041/12.12.22г. Директора на РД “Социално подпомагане“ гр. Разград - Т.К. се произнесла по жалбата на И.Х., с която я оставила без уважение.

На 21.12.22г. в Административен съд гр. Разград била депозирана жалба от името на И.Х. против Решение № 17-РД06-0041/12.12.22г.

Директора на РД “Социално подпомагане“ гр. Разград. Въз основа на депозираната жалба е било образувано Административно дело № 308/2022г. по описа на АС гр. Разград.

В това производство, на основание чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл.13, ал.6 от ЗСП и във вр. с чл.4, ал.6 от Наредба № РД-075 от 16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и следвало да бъде извършена проверка налице ли са били правните предпоставки, за да бъде отпусната целева помощ за отопление на И.Х..

На 08.02.2023г. било проведено публично заседание по горепосоченото административно дело в състав: Председател - съдия С.Р. и секретар П.М..

След като бил даден ход на делото, били допуснати исканите от страните разпити на свидетелите М. Х. П., Г. А. А. и подс. Н. Н. М. - зет на И.Х.. Преди да бъде престъпено към разпит на свидетелите съда изрично предупредил всички свидетели за наказателната отговорност, която носят за лъжесвидетелстване, по смисъла на чл.290, ал.1 от НК.

В хода на разпита, който е бил проведен от съдебния състав на АС гр.

Разград, въпреки, че е бил наясно, че И.Х. не е живеел на адреса в гр. К., на ул. **, в своите показания подс. Н. Н. М. заявил устно пред съда „ …Тъстът ми живееше в гр.К., ул. **, но тъй като покрива на самото жилище вече е 4 увреден, в момента живее при нас в гр. З. на ул.“** Към момента на подаване на документите в Дирекция „ Социално подпомагане“ , живееш в гр.К.… “.

Подсъдимият Н. Н. М. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. М. П. и св. Г. А., възприети лично от съдебния състав, както и от съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите Н. М., Н.И., Б.А., Х. Х., А. Х., както и от писмените доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в ДП № 330ЗМ-60/23г. по описа на ОДМВР – Разград – Докладна записка; Сигнал от Адм.С – Разград; Заверени преписи на Решение № 26/17.02.23г. по Адм. Д. № 308/22г. по описа на Адм. С. – Разград и Протокол от проведено на 08.02.2023г. съдебно заседание по Адм. Д. № 308/22г. по описа на Адм. С. – Разград; заверени копия на Решение от 12.12.2022г. на Директор ДСП – Разград; Жалба; Заповед от 07.11.22г. на Директор ДСП – К.; Заявление – декларация от 27.10.22г.; Доклад от 27.10.22г. на ДСП – К.; Уведомления; Протокол от 30.11.22г. на ДСП – К. с приложен снимков материал.

Всички посочени гласни и писмени доказателства, ценени поотделно и в съвкупност категорично и без всякакво съмнение установяват, че от една страна И.Х. не е живял и не е пребивавал в имот, находящ се в гр.К., ул. **, за където е поискал отпускане на помощ за отопление, от друга страна се установява, че подс. Н. Н. М. е знаел този факт и въпреки това, съзнателно е потвърдил неистина в качеството си на свидетел по Адм. Д. № 308/22г. по описа на Адм. С. – Разград в съдебно заседание, проведено по делото 08.02.2023г.