Решение № 160 от 14.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20225000600349 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 33 НПК.

С определение № 2430/05. 04. 2022 г. по ЧНД 1530/2022 г.

Пловдивският районен съд, 14 н. с., е групирал наложените наказания на С. И.

М. по НОХД 18/2017 г. на РС Карлово; НОХД 4019/2019 г. на РС Пловдив, 26 н. с.; НОХД 144/2019 г. на РС Момчилград и НОХД 4360/2020 г. на РС Пловдив, 14 н. с., като му е наложил едно ОБЩО най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. В ЗИНЗС е определил първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание.

Приложил е разпоредбата на чл. 25 ал. 2 НК и на основание чл. 23 ал. 3 НК е ПРИСЪЕДИНИЛ и наложеното по НОХД 144/2019 г. наказание ГЛОБА в размер на 800 лева.

Със същото определение съдът е постановил на основание чл. 68 ал. 1 НК наложеното наказание по НОХД 3391/2012 г. на РС Пловдив, 26 н. с., в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА 1 да бъде изтърпяно ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б ЗИНЗС е определил първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.

Приложил е и разпоредбата на чл. 25 ал. 2 НК и за осъждането по НОХД 3391/2012 г. на РС Пловдив.

В срока по чл. 421 ал. 3 НПК е направено искане за възобновяване от осъдения с доводи, че извършеното групиране на наказанието е неправилно.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО.

Към искането за групиране на наказанието е било приложена справка за съдимост по отношение на осъдения С. М.. В нея е отбелязано, че наказанието по НОХД 18/2017 г. е изтърпяно на 20. 07. 2021 г.; наказанието по НОХД 4019/2019 г. също е изтърпяно на 20. 07. 2021 г. и наказанието, наложено по НОХД 144/2019 г. също е изтърпяно на 20. 07. 2021 г. и осъденият е бил освободен условно предсрочно за остатъка от неизтърпяната част от наказанието определеното общо най-тежко наказание от 1 г. и 8 м., с остатък от 5 месеца и 14 дни.

В същата справка за съдимост е отразено, че наказанието по НОХД 3391/2012 г. е изтърпяно на 07. 07. 2020 г.

Първоинстанционният съд е получил от ГД „Изпълнение на наказанията“ справка, в която е посочено, че наказанието по НОХД 3391/2012 г. на РС Пловдив в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 07. 07. 2020 г. От същата дата С. М. е започнал да изтърпява общо наказание в размер на 1 година и 8 месеца, определено му по НОХД 18/2017 г. на РС Карлово, НОХД 4019/2019 г. на РС Пловдив и по НОХД 144/2019 г. на РС Момчилград, като е освободен от затвора на 20. 07. 2021 г. на основание чл. 70 НК с остатък 5 месеца и 14 дни.

Групирайки наказанията по НОХД 18/2017 г. на РС Карлово; НОХД 4019/2019 г. на РС Пловдив; НОХД 144/2019 г. на РС Момчилград и НОХД 4360/2020 г. на РС Пловдив Пловдивският районен съд е наложил едно общо 2 най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Очевидно, имайки предвид справката за съдимост и получената справка от ГД „Изпълнение на наказанията“. С определението е приспаднато на основание чл. 25 ал. 2 НК времето, през което осъденият е търпял наказание „по което и да е от влизащите в съвкупността дела, а именно от 07. 07. 2020 г. до 20. 07. 2021 г. и от 14. 03. 2022 г. до влизане в сила на определението“.

След като е постановил на основание чл. 68 ал. 1 НК наложеното наказание по НОХД 3391/2012 г. на РС Пловдив в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи изцяло и отделно от наложеното едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът също, на основание чл. 25 ал. 2 НК, е приспаднал времето, през което осъденият е изтърпял изцяло това наказание за периода от 08. 02. 2019 г. до 07. 07. 2020 г.

При приспадане времето, през което осъденият е търпял наказание по делата влизащи в съвкупността, Пловдивският районен съд е пропуснал да изясни един важен въпрос по отношение приложението на тази норма. Той е зачел като изтърпяна част от наказанието времето от 07. 07. 2020 г. до 20. 07.

2021 г. и времето от 14. 03. 2022 г. до влизане в сила на определението.

Поради непълната справка обаче за изтърпяната част от наказанията по НОХД 18/2017 г.; НОХД 4019/2019 г.; НОХД 144/2019 г., по които е отразено, че след приложените правила на съвкупността наказанието от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА е изтърпяно, е налице разминаване във времето, за което осъденият е изтърпявал наказанието и времето, отразено като остатък от 5 месеца и 14 дни, за които той е бил освободен предсрочно условно. Получава се така, че изтърпяната част от наказанието от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, което е зачетено е в размер на 1 година и 13 дни, а осъденият е освободен с остатък 5 месеца и 14 дни. Този въпрос е следвало да бъде изяснен от първоинстанционния съд, а именно на какво се дължи разликата от 2 месеца и 16 дни, за които в пледоарията си пред настоящата инстанция прави възражения, че не са били коректно зачетени от РС при постановяване на атакуваното определение относно осъдения С. М..

Впрочем, в настоящото касационно производство този извод се потвърждава, тъй като и Пловдивският апелативен съд изиска справка и от представената такава от Затвора * действително се установява, че зачетеното 3 време /отразено е единствено НОХД 144/2019 г., но очевидно се касае за преди това групираните наказания в общ размер на 1 година и 8 месеца/ е 1 година и 13 дни. Първоинстанционният съд е следвало преди да постанови своето определение да изиска подробна справка и да изясни на какво се дължи разминаването /ако такова действително съществува/ между общия срок на наложеното наказание, зачетената част и остатъка, за който осъденият е бил освободен предсрочно условно, за да може да се прецени и доколко основателни са възраженията му в тази насока.

Определението на Пловдивския районен съд е било обжалвано пред Пловдивския окръжен съд и по тази жалба е образувано ВЧНД 716/2022 г. Тя е свързана единствено с възражение относно определения режим на изтърпяване на наложеното наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Производството е по реда на гл. 21 НПК и въззивният съд е бил длъжен да провери изцяло правилността на атакуваното определение по силата на чл. 314 ал. 1 НПК, независимо от основанието, посочено от защитата.

Това не е сторено в хода на въззивното производство, понеже в проведеното съдебно заседание на 31. 05. 2022 г. въззивната жалба е била оттеглена. Пловдивският окръжен съд обаче е допуснал съществено процесуално нарушение в случая, тъй като видно от съдебния протокол, след даване ход на делото и докладване на постъпилата въззивна жалба, е направено изявление единствено от назначения служебен защитник на осъдения, с което той е оттеглил въззивната жалба. Въззивният съд се е произнесъл с определение, с което е прекратил производството по ВЧНД 716/2022 г., без да се съобрази с императивната разпоредба на чл. 324 ал. 2 НПК, според която защитникът не може да оттегли жалбата си, без съгласието на подсъдимия. В случая такова съгласие не е поискано и съответно не е дадено, според съдебния протокол.

Поради това Пловдивският апелативен съд счита, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 1 т.

2 вр. ал. 3 т. 1 НПК, поради което е необходимо да се отмени по реда на възобновяване определението на Пловдивския окръжен съд по ВЧНД 716/2022 г., с което е прекратено производството по делото и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.

4

При новото разглеждане на делото е необходимо, в съответствие със задълженията, предвидени в нормата на чл. 314 ал.1 и 2 НПК, да се изиска нова справка по отношение изтърпяната част от наказанията по НОХД 18/2017 г. по описа на РС Карлово; НОХД 4019/2019 г. на РС Пловдив; НОХД 144/2019 г. на РС Момчилград и НОХД 4360/2020 г. на РС Пловдив.

Справката да бъде поискана от Затвора гр. *, където в момента С. М. изтърпява наказанията си лишаване от свобода. Да се изясни разликата, ако такава се установи, в срока, който е зачетен от наложеното общо най-тежко наказание, направено в предходно групиране в размер на 1 година и 8 месеца, каква точно е изтърпяната част от това наказание и той се съпостави със срока от 5 месеца и 14 дни, за който осъденият е бил освободен условно предсрочно.

Въз основа на тези изяснени обстоятелства съответно да се обсъди доколко възражението на С. М., свързано с необходимост от зачитане на допълнителен срок по това наложено и изтърпяно вече наказание е основателно и се изложат убедителни съображения за това.

Ето защо съдът и

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение № 709/31. 05. 2022 г. по ВЧНД 716/2022 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5