Решение № 418 от 06.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Плевен, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500683 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 795 от 26.05.2026 г по гр. Дело № 5850/25 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТМЕНИЛ на основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ Заповед №РД 266/04.08.2025год. на директора на ДКТ „Иван Радоев“, с която на основание чл.325 ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Н. М. Б., ЕГН ********** като незаконосъобразна.

ОСЪДИЛ Е също така на основание чл.224 ал.1 от КТ ДКТ „Иван Радоев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.В.Левски №155 ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Б., ЕГН ********** от гр. С., със съдебен адрес С., ул. “Любен Каравелов" №73 ет.3, адвокат П. С. от САК сумата от 746,95 евро, представляваща обезщетение за 21 дни неизползван платен годишен отпуск за 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 29.09.2025год., до окончателното й изплащане, като за периода за претендирано обезщетение за 2024год. и за разликата до претендираните 2119,62 евро е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.

1

ОТХВЪРЛИЛ е също така предявения от ДКТ „Иван Радоев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.В.Левски №155, против Н. М. Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД за сумата от 4966,28лв., като неоснователен и недоказан.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от ДКТ „Иван Радоев“ - Плевен, в която се възразява, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил спецификата на длъжността „актьор“, която е свързана с определен репертоар, художествено – творческа дейност и сезони.

В този смисъл се възразява, че е допустимо подписването на допълнително споразумение за продължаване на срока на договора, а не е повторен срочен договор, както го е квалифицирал РС. Възразява се ,че след изтичането на този срок Б. не е изпълнявала трудовите си функции и правилно и законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение поради изтичане на срока.

Възражение за непрестиране на труд се прави и във връзка с предявения иск за обезщетение за неизползван платен отпуск. Възразява се, че РС не е съобразил заключението на ВЛ, че на другата страна са били начислени за исковия период общо 19 дни отпуск без да са налице заявления за това, нито издадени заповеди на директора. Сочи се практика на РС – Плевен по идентичен казус със съобразяване на заключението на експертизата. Според въззивника налице е злоупотреба с права и нарушение на принципа на добросъвестност.

Възразява се и че РС неправилно е отхвърлил насрещния иск на театъра, тъй като след изтичане на срока на договора по допълнителното споразумение – 3.04.3035 г, между страните не е съществувало трудово правоотношение. Не епрестиран труд и въззивникът счита, че е неправилен изводът на РС, че другата страна е участвала в театрални постановки през април и май 2025 г.Според въззивника изплатените заплати за периода след изтичане на срока на договора представлява грешка на главния счетоводител. Според въззивника трудово възнаграждение се дължи за извършена работа , а не за формален статус. Претендира се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове, а уважаване на предявения насрещен иск.

Въззиваемата страна взема становище за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Според подадения 2 отговор във въззивната жалба не се излагат доводи, които да обосновават различен извод от този на РС – Плевен.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на трудово правоотношение между страните, неговия вид и срок, наличието на условия за прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане на договорения срок, ползването на платен годишен отпуск, дължимост на трудово възнаграждение

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, но е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че трудовото правоотношение с ищцата е възникнало на основание сключен на 30.09.2022год. Трудов договор № РД 06 105, по силата на който същата е назначена на длъжността „актьор“ в ДКТ „И.Радоев“-Плевен, с посочено място на работа – Драматично-куклен театър „Иван Радоев-Плевен, ул.В.Левски №155, на непълно работно време – 4 часа дневно, съгласно месечна и седмична програма на театъра. Безспорно е било , че страните с а уговорили в трудовия договор /ТД/, че се сключва за срок от шест месеца, считано от датата на постъпване на работа, с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок от шест месеца. Безспорно е било , че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение/ТПО/ от страна на служителя е б и л 90 дни, но не повече от оставащия срок на договора. Не се е спорило, че трудовото възнаграждение на ищцата е уговорено в размер 1600лв., платимо авансово и окончателно всеки месец, с допълнително възнаграждение от 1% за всяка прослужена година. Не се е спорило, че е уговорен основен платен годишен отпуск в размер на 36 дни.

Безспорно е било , че страните са подписали Допълнително споразумение към сключения трудов договор на 03.04.2023год./приложено на л.44 от делото/. Не се е спорило, че ищцата е постъпила на работа на 03.10.2022год., както това е изрично отразено в ТД. Страните не са спорили, че ТПО на ищцата е прекратено по силата на Заповед №РД 05-266/04.08.2025год./приложена на л.22 от делото/. В същата не е отразена датата на връчването й на ищцата, но видно от изложението в обстоятелствената част на исковата молба, не е налице 3 спор, че ТПО е прекратено считано от датата на издаването й – 04.08.2025год.

РС е приел, че изначално със сключването на ТД е извършено нарушение на нормата на чл.68 ал.4 от КТ, поради което приложение намира разпоредбата на чл.68 ал.5 от КТ - трудов договор по ал.1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КТ срочен трудов договор по ал.1, т.1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В случая, според РС, трудовата дейност, изпълнявана от ищцата не може да се характеризира като такава с временен, сезонен или краткотраен характер, още повече, че видно от трудовия договор /т.12/ е, че на същата е забранено да участва под каквато и да е форма в работата и представления на институции, конкурентни на работодателя, да осъществява конкурентна дейност. Тази клауза от ТД, според Р С , разгледана във вр. с посоченото място на работа –ДКТ “И.Радоев“Плевен, с посочен адрес, дава основание да се изключи трудовата й дейност като такава с посочения по горен специфичен и временен характер. Съгласно чл.68 ал.4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В случая не е налице нито една от посочените в текста хипотези, т.к. първоначалният ТД е сключен за срок от 6 месеца /вместо за 1година/, а от друга страна – няма нито твърдения, нито доказателства ищцата да е давала писмено съгласие за сключване на договор за по-кратък от 1 година срок. При това положение РС е приел, че трудовият договор на ищцата следва да се счита за сключен за неопределено време. Дори хипотетично да се приема тезата на ответника за това да е налице срочно ТПО, то изпитателният срок в случая /при ТД за срок от 6 месеца/ следва да е изтекъл на 30.10.2022год. когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Според РС дори и при твърдяната от ответника фактическа обстановка, изпитателният срок е изтекъл на 30.03.2023год. Както обаче беше посочено по-горе, съдът 4 приема, че сключеният между страните трудов договор, поради нарушение на трудовото законодателство и на основание чл.68 ал.5 от КТ следва да се счита за ТД, сключен за неопределено време. Не е налице и изключение съгласно §1, т.8 от ДР на КТ вр.чл.68, ал.4 от КТ. Сключеното допълнително споразумение от 03.04.2023год., с което се променя т.4 на ТД, а именно - промяна на срока на договора за друг срок, а именно – до 03.04.2025год., според РС, не произвежда валидно правно действие, не може да се приложи разпоредбата на чл.68 ал.4 от КТ за сключване на повторен срочен трудов договор, т.к. първоначалният е за неопределено време. РС е приел, че изпитателният срок може да се уговори както при срочни, така и при безсрочни трудови договори и в този смисъл работодателят е имал възможността да уговори такъв в своя полза и при първоначално сключен трудово договор за неопределено време.

При така установените факти, според РС, издадената от работодателя Заповед за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна, т.к. не е налице изтичане на срок, каквато регламентация дава разпоредбата на чл.325 ал.1 т.3 от КТ, още повече, че както и да се отчита изтичането на изпитателния срок, а и посочения от работодателя краен срок на договора, уговорени в Допълнителното споразумение 03.04.2025год., прекратяването е извършено много след изтичането дори и на такъв срок - заповедта е издадена на 04.08.2025год., което означава, че и в този случай би била настъпила трансформация на срочното ТПО в безсрочно и отново използваното от работодателя основание за прекратяване на ТПО е неправилно, неотговарящо на установените факти, касаещи изпълнението на трудовата функция на ищцата. В този смисъл съдът е приел, че обжалваната Заповед за прекратяване на ТПО на ищцата е незаконосъобразна, т.к. сключеният между страните трудов договор е за неопределено време съгласно чл.68, ал.5 от КТ, и не може да бъде прекратен на посоченото от работодателя основание по чл.325, ал.1, т.3 от КТ поради изтичане на срок на договора. Предявеният иск на основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан и следва да се уважи. С оглед уважаването на иска с пр. основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, съдът не дължи произнасяне по иска с правно основание чл.220 ал.1 от КТ, предявен при условията на евентуалност.

По иска с правно основание чл.224 от КТ РС е приел, че съдебната практика приема /Решение на ВКС на РБ №330/05,11,2013 г. по к.гр.д.

№1220/2013г./, че работникът или служителят има право на парично 5 обезщетение на основание чл.224 ал.1 от КТ, т.к. заради прекратяването на трудовото правоотношение не може да използва платения си годишен отпуск, който не е използвал до момента на прекратяването. Когато по иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ прекратяването на ТПО бъде отменено като незаконосъобразно, трудовото правоотношение не се възстановява между страните, а се възстановява по силата на съдебното решение, само ако по делото е предявен и е уважен с решението и иск на основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ /по аргумент от чл.325, ал.1, т.2 от КТ/. Поради това, при наличие на такъв неизползван отпуск, който не е погасен по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят винаги има право на обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за времето до датата на прекратяване на ТПО, независимо от това дали в същото съдебно производство, в което той е предявил иска си за това обезщетение, са уважени или са отхвърлени и негови искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, т.е. независимо от това дали уволнението е отменено като незаконосъобразно или е било законосъобразно, и дали ищецът е възстановен на работа или не. В случая искът с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ е основателен, но трудовото правоотношение не се възстановява, тъй като не е предявен иск на основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ, поради което ищецът има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск към датата на прекратяването. Според РС от приетото и неоспорено заключение на ВЛ /л.198 и сл. от делото/ се установява, че: размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е 1600,00 лв.