Решение № 979 от 28.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Варна , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Я. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100500910 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. oт ГПК.

Образувано е по постъпили:

1/ въззивна жалба вх. № 287 920 / 09.12.2020г., подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано от С.

Н. А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, срещу решение № 261 012/ 03.11.2020г., постановено по гр.д. № 9/ 2020г. на ВРС, 48 с-в, в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, е осъдено да заплати на Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ******, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП на 04.12.2014 г., причинено от водач на „Рено Еспейс“, ДК №******, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за сумата над 2 000 лв. /две хиляди лева/ до присъдените с решението 8 000 лв. /осем хиляди лева/.

1

2/ насрещна въззивна жалба с вх. No 270 343 / 10.02.2021г. , подадена от Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ******, срещу решение № 261 012/ 03.11.2020г., постановено по гр.д. № 9/2020г. на ВРС, 48 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска на Р. Д. Н., ЕГН **********, срещу „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано от С. Н. А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП на 04.12.2014 г., причинено от водач на „Рено Еспейс“, ДК №******, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество, за разликата над горницата от 8 000 лв.

/осем хиляди лева/ до предявения размер от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

В ъ в въззивната жалба вх.№ 287 920/ 09.12.2020г., подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД , ЕИК 121130788, се излага, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано.

Решението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не било достатъчно мотивирано. В решението не бил направен анализ на фактите и доказателствата, които да обосноват присъдения размер от 8 000 лв. Сумата била прекомерно завишена и не кореспондирала с реално причинените вреди, като не била съобразена и с конкретните икономически условия. Моли се решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от Р. Д. Н. , с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че са налице всички предпоставки за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които били безспорно доказани, но определените от съда размери не само, че не били завишени, но са занижени. Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица, правилно бил установил фактите, но не бил съобразил в достатъчна степен критерия за справедливост, възведен в чл. 52 от ЗЗД. Решението на ВРС било постановено в отклонение от 2 последователната практика на ВКС за определянето на критерия за справедливост, съобразно която при определяне на обезщетението следвало да се има предвид и икономическата конюнктура в страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Икономическата конюнктура била в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Моли се по тези съображения съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба и да уважи насрещната жалба като отмени решение, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 8000 лв. до 15 000 лв. и ги присъди на ищцата. Моли и за присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание, въззивникът не се представлява, депозирано е становище към датата на о.с.з, с което се поддържа изложеното в подадена въззивна жалба и моли за отхвърляне на насрещната въззивната жалба, както и за присъждане на разноски. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител моли за уважаване на насрещната въззивна жалба и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по предявени от Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ***** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 223 от КЗ /отм./, вр. с чл. 226, ал.1 и чл. 267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ във вр.

§ 22 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, общо сумата от 15 243,73 лв., представляваща сбор от претендирани обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 247,73 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба 29.11.2019г. и неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на уврежданието - 04.12.2014г.

В исковата молба ищцата излага, че на 04.12.2014 г., около 17.45 часа, в гр. Белослав, на *** на пешеходна пътека тип

„Зебра“, отляво надясно, била блъсната от водача Д.П.Б., ЕГН ******, който 3 управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Еспейс“, рег.№ ******, застрахован към датата на злополуката по задължителна застраховка гражданска отговорност в ЗК „Лев инс" АД, застрахователна полица № 22114001686510, валидна до 24.06.2015 година. Ищцата твърди, че пресичайки по пешеходната пътека втората част на пътното платно усетила силен удар от дясната страна, отхвръкнала и паднала по средата на пътя. Изпитала силни болки.

Пристигнала Спешна помощ и полиция. Лекарят установил травматични увреждания. Изписали й лекарства, които веднага закупила, но се оказало, че не може да ги приема, поради обстоятелството, че все още кърмела активно второто си дете. Още на другия ден ищцата посетила и други медицински специалисти, които установили: контузия на раменна става, с ограничени движения, болка в тазобедрената става, с ирадиация по крака, коляно оточно, болезнено, с ограничени движения, травма в областта на тазобедрената става и бедрото, синдром на ротаторния маншон на рамото, увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел, невропатия по горен крайник, ескориация в областта на десен лакът с кръвонасядане, оток и болезненост в областта на дясно рамо, рана с размер 2-3 см, с подлежащ хематом, колкото детска длан, средно външна част на дясно бедро, оток и кръвонасядане по външно горна повърхност на десен подколенник.

Направени й били рентгенови снимки на крайници и на шията, поради непоносимите болки, които търпяла. Наложило се да ползва болнични, поради временна нетрудоспособност. Предвид това, че инцидентът се случил на връщане от работното й място, се водил за трудова злополука. Ищцата не била в състояние да е пълноценна на работното място, но полагала усилия.

Цялото тяло я боляло. Болките, които изпитвала във врата не й позволявали да си движи главата свободно. Седяла скована и когато трябвало да погледне встрани се обръщала с цялото си тяло. Започнала да пресича със страх, въпреки, че отново го правела на пешеходната пътека. Изпитвала напрежение и стрес, болки и страхове. Трябвало да прикрива нараняванията от децата си.

Трябвало й продължителен период от време, за да се възстанови физически и още по-продължителен период, за да укрепне психически. И към настоящия момент, твърди, че усеща болки в десния крак. Усеща изтръпване на десния крак, на мястото, където я е ударил автомобила, болки в дясната китка и дясното рамо. Ежедневието й е изпълнено с болки в крака, ръката, рамото, врата и гръбнака. Твърди, че към момента продължава да се лекува, като по 4 думите на лекаря лечението ще е продължително. Ищцата счита, че от приложените към исковата молба писмени документи се установява, че са осъществени всички елементи от сложния фактически състав, пораждащ задължението на застрахователя за заплащане на обезщетение, а именно: настъпило застрахователно събитие, причинно -следствена връзка между него и противоправност.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. И. поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Релевира и възражение на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за изтекла давност по отношение на претенцията. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява, депозира становище, с което оспорва исковата молба, поддържа отговора и претендира разноски.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл. 259, ал. 1, съотв. чл. 263, ал. 2 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда въз основа на събрания доказателствен материал.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, а 5 насрещната въззивна жалба частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените доказателства се установява, че л.а. марка „Рено“, модел „Еспейс", рег. № ****** е застрахован към датата на злополуката по задължителна застраховка гражданска отговорност в ЗК „Лев Инс“ АД, застрахователна полица № 22114001686510, валидна до 24.06.2015г.

По делото е представен констативен протокол за ПТП от 04.12.2014г., видно от който на 04.12.2014г. около 17.45 ч. е настъпило ПТП между „Рено Еспейс“, рег.№ ******, управлявано при инцидента от Д.Б. и пешеходец Р.Н..

Установява се от приетото по делото Наказателно постановление No 140442-001668 / 13.12.2014г., че на водача на лекия автомобил Д.Б. е наложена глоба за нарушение на правилата по ЗДвП и затова, че на 04.12.2014г. не пропуснал преминаващата пешеходка Р.Н., пресичаща на пешеходна пътека и в резултат на което я блъснал.

По делото е представена мед. документация относно здравословното състояние на Р.Н. във връзка с инцидента – фиш за спешна медицинска помощ, медицинско направление, резултати от изледвания, болнични листи, амбулаторни листи, лична амбулаторна карта.

По делото са представени касов бон от 15.12.2014г. на стойност 7,67 лв., фиск.бон на стойност 2,90 лв.; фактура №0000003557/05.12.2014г. за сумата от 5,80лв.; фактура №0000001644/09.12.2014г. за сумата от 5,80 лв.; фактура №0000001647 от 15.12.2014г. за сумата от 5,80 лв.; фактура №0000003743 от 31.10.2019г. за сумата от 8,47 лв., ведно с касов бон; фактура № 0000003745/31.10.2019г. за сумата от 44,61 лв., ведно с касов бон; фактура №0100002217/ 19.06.2015г. за сумата от 27 лв.; фактура№

000003758/21.11.2019г. за сумата от 8,48 лв., ведно с касов бон; фактура № 4000004881 за сумата от 131,20 лв., всички за заплатени прегледи и медикаменти.