Определение № 1435 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900732 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез пълномощника му юрк. Ив. Ц., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 348/26.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 485/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 3 граждански състав, в частта, в която е потвърдено решение № 140/13.05.2025 г., постановено по т. д. № 344/2024 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е уважен предявеният от А. И. Д. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, при настъпило на 05.02.2024 г. ПТП, над сумата от 15000 лв. до присъдения размер от 30000 лв., ведно със законната лихва от 12.02.2024 г. до окончателното заплащане на главното парично вземане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявеният осъдителен иск е отхвърлен над сумата от 30000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв., както и в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 330,44 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените при същото ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.02.2024 г. до окончателното заплащане на главното парично вземане.

1

Касаторът навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяване на въззивното решение – в обжалваната от застрахователя част, апелативният съд е нарушил материалния закон, тъй като при определяне на дължимото застрахователно обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди не са съобразени в пълна степен критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вследствие на което е присъдено завишено по размер застрахователно обезщетение.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?” и 2. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 30000 лв. в полза на ищцата А. И. Д. въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя - съгласно чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 235 ал. 2 и ал. 3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?” (по двата въпроса се твърди противоречие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС – т. 11 от ППВС 4/1968 г.; решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 387/2008 г. на II т. о.; решение № 95/24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 916/2011 г. на I т. о.; решение 103/2.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2181/2019 г., I т. о.; решение № 240/15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 518/2019 г., I т. о.; решение № 157/11.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3638/2014 г., I т. о.; решение № 42 на ВКС по гр. д. № 5488/2013 г., IV г. о.; решение № 42 на ВКС по т. д. № 799/2011 г., II т. о.; решение № 36 на ВКС по т. д. № 2366/2013 г., II т. о., решение № 197 на ВКС по гр. д. № 7364/2013 г., III г. о.; решение № 217 на ВКС по гр. д. № 61/2010 г., IV г. о. и решение № 146 на ВКС по т. д. № 2687/2014 г., II т. о.).

Касаторът счита, че правният отговор по тези два правни въпроса ще 2 допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид, че справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както е изяснено в ППВС № 4/1968 г., представлява точния паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват. С оглед спецификата на отговорността по чл. 45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Съобразявайки показанията на разпитаните свидетели, апелативният съд е приел за установено, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП ищцата била приета в Бърза помощ – изглеждала безпомощна, стресирана, имала кръв по лицето, а коленете й били одрани, болял я кръстът, била с голям хематом, носът бил ударен.

Възстановяването в домашни условия било изключително трудно, като около една седмица ищцата се нуждаела изключително от чужда помощ за нуждите си от първа необходимост, била стресирана и уплашена, изпитвала силни болки. Впоследствие пострадалата чувствала неудобства, несигурност, често получавала замайвания, докато преди инцидента е била активна жена. От приетата СМЕ също се изяснявало, че ищцата е претърпяла описаните 3 увреждания, като счупването на опашната кост е с период на възстановяване около 1 месец (това увреждане се съпровожда с болки, когато човек стои на седалището си; всеки седеж на пострадалата е свързан с болезненост, а в ежедневието това се случва често; счупеният фрагмент е незараснал, не може да зарасне и не може да се фиксира с метални импланти); счупване на носните кости представлява разстройство на здравето, като срокът за възстановяване е около 30 дни; хематомът на челото с последвало гнойно възпаление е разстройство на здравето и възстановяването е около 30 дни; охлузванията причиняват страдание, което трае около 1-2 седмици. Счупването на носните кости е лекувано чрез тампонада. Счупването на опашната кост не се лекува, а гнойното възпаление на хематома е лекувано оперативно. Приложено е и медикаментозно лечение.

При съобразяване на конкретния обем преживени болки и страдания от ищцата и продължителността на оздравителния процес въззивният съд е обосновал правното съждение, че справедлив паричен еквивалент на понесените и понасяните от А. Д. страдания възлиза на сумата от 30000 лв.

При определяне на този размер на обезщетението е преценена възрастта на ищцата към момента на ПТП - на 78 години (на тази възраст всякакви телесни увреждания имат по-тежки последици), обстоятелството, че преди инцидента тя е била активна, имала е самостоятелен начин на живот, а след процесното ПТП се нуждае от чужда помощ. Съобразена е и прогнозата за пълно възстановяване от уврежданията, както и факта, че счупване на опашната кост не може да се възстанови и винаги се съпровожда с болки, когато човек стои на седалището си. Апелативният съд е приел за неоснователни правните доводи на въззивника за прекомерност на присъдения размер на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, като е изяснил, че прилагането на принципа за справедливост изисква съвкупна и конкретна преценка на релевантните обстоятелства при всеки конкретен случай – както характера и вида на увреждането, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им (при съобразяване на констатациите от заключението на СМЕ за невъзстановимостта на увреждането - счупване на опашната кост), така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.

Разглеждайки своевременно наведеното от ответника правонамаляващо 4 материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от твърдяното противоправно поведение на пострадалата, въззивният съд го е счел за неоснователно. Приел е за установено, че на 05.02.2024 г. в светлата част на денонощието, около 14,20 ч. в гр. Казанлък, в междублоковото пространство се движи на заден ход, в посока от изток на запад, лек автомобил „Инфинити К X 56“, управляван от Дончо Василев Василев. В същото време пострадалата е предприела пресичане на платното за движение в посока от юг на север, като на около 2,80-2,90 м. южно от северната граница на платното за движение и около 1,85 м. източно от ориентира е настъпил удар между автомобила и пешеходеца. Ищцата е изминала 7,20 м. от началото на платното за движение до мястото на удара. За автомобила ударът е в задните леви състави, а за пострадалата в поясно-опашната област на тялото . В резултат на удара пешеходката е изпаднала зад автомобила с лице към настилката. В участъка на процесното ПТП не е имало пешеходен тротоар, който да се използва, като в близост не са били обособени места за пресичане на пешеходци. Липсват данни за внезапно изскачане/навлизане на ищцата на платното за движение. Следователно, при движението на лекия автомобил на заден ход тя не е имала техническа възможност да предотврати ПТП единствената възможна пътна ситуация, при която не би настъпил пътният инцидент, би била, в случай че пешеходецът не е предприел пресичане на платното за движение в междублоковото пространство. От техническа гледна точка единствената причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Инфинити“, който, преди да започне движението назад, не се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен и по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила – той е имал техническа възможност да възприеме движещата се зад автомобила пешеходка в дясното странично огледало и в огледалото за обратно виждане.

А съгласно правната норма, уредена в чл. 40 ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Следователно, поведението на пострадалата обективно не е способствало за настъпване на вредоносния резултат или да го е улеснило.

5

Тъй като в близост до нея не е имало пешеходна пътека, тя не е нарушила правилата, регламентирани в чл. 113, ал. 2 ЗДвП, във вр. с ал. 1 и чл. 114 ЗДвП (да е навлязла внезапно на пътното платно), поради което неоснователно се явява релевираното от застрахователя правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

При съвпадане на правните изводи с тези, обосновани от първоинстанционния съд, обжалваното решение – в обжалваната му част, е потвърдено.