Решение № 17250 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17250 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110133946 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Г. Г. М. с ЕГН **********, чрез адв. Д М, против "Ф Б" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

С******, представлявано от И В Д и Д В Н, с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № 1281206/20.08.2023г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „M Bank” в полза на ответника, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че на 20.08.2023г., сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1281206 за сума в размер на 3500 лева, при ГПР – 49,66%. Поддържа, че на основание чл. 5 от същия, се предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен, като това било задължително условие за предоставянето на кредита, като на ищцата била начислена такса за предоставяне на поръчителство от „М Bank” в полза на ответника. Ищецът счита, че процесният договор за потребителски кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, 1 тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.

В условия на евентуалност счита, че клаузата, по силата на която е уговорено сключването на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ и предвиждаща заплащането на сума в размер на 3535 лв. /чл.5 от договора за потребителски кредит/, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Ф Б" ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата на чл.5 от договора, е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.

С определение Рег.№ 6610 / 16.02.2026г., съдът е приел за безсспорни и ненуждаещи се следните факти и обстоятелства, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1281206/20.08.2023г., с посоченото в исковата молба, съдържание, както и че на основание чл.5 от същия, ищцата е сключила договор за поръчителство с „M Bank”.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и е отделено като такова по делото, че на 20.08.2023г., между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1281206/20.08.2023г., със съдържанието посочено в исковата молба, както и договор за поръчителство с M Bank /М/. Видно от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит - чл. 5 от същия, се предвиждало същият да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, като уговорката за обезпечението не може да бъде последващо отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. От съдържанието на клаузите на сключения между страните договор за гаранция /поръчителство/, се предвиждало ищeцът да заплати сума в размер на 3535 лв., дължима към погасителните месечни вноски, съобразно изготвения погасителен план към договора за потребителски кредит.

Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и 2 срокът за предоставянето му създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

Видно от съдържащата се в Търговския регистър, общодостъпна информация, дружеството гарант, а именно M Bank /М/ и дружеството - ответник по настоящото производство, се явяват свързани лица по см. на ТЗ, поради което възраженията на ответника, свързани с неотносимостта на сключения договор за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит, с осъществяваната от дружеството ответник, дейност са неоснователни.

Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, единствено дължима се явява главницата по процесния договор за кредит.

По разноските.

С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса, както и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 317,72 евро, от които 72,30 евро държавна такса и 245,42 евро с ДДС, адвокатско възнаграждение.

Съдът счита за основателно отправеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по настоящото производство, като намира че същото следва да се присъди в посочения по-горе размер с оглед относително ниската фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита, който не надвишава при типичните производства по този тип дела /делото е разгледано в едно съдебно заседание, при провеждането на което не са се явили процесуалните представители на страните/, поради което го намира за справедлив.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. Г. М. с ЕГН ********** и "Ф Б" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от И В Д и Д В Н, Договор за потребителски кредит № 1281206/20.08.2023г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "Ф Б" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес 3 на управление: гр. С*****, представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на Г. Г. М. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 317,72 евро, разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4